Агенцията за социално подпомагане (АСП), чрез териториалните си поделения в страната ежемесечно подава данни за авансово внесени здравноосигурителни вноски за лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление, както и за родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.

По данни на АСП за 2016 г. на това основание средномесечно са осигурявани здравно 48 351 лица, получаващи месечни социални помощи, и 47 966 лица, подпомагани с целеви помощи за отопление. За сметка на бюджета се превеждат здравно-осигурителни вноски и на родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане със загубена работоспособност над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ. От това право през м.г. са се възползвали средномесечно 534 души.

За горецитираните лица осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси.

Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България. Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 година картината е следната – за здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв. В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства. Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека.

В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими.

Парламента узакони на първо четене умишлените закононарушения на Столична община и Центъра за градска мобилност

Стандарт”-на гавра с журналисти

БАНКОВА СТАТИСТИКА

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Пощенска банка надбяга собствената си глупост

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България