На 11 октомври 2026 г. в Силистра лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предложи ДДС върху горивата временно да бъде намален от 20% на 9%. Според него подобна мярка може да облекчи потребителите с около 40 евроцента на литър.

Звучи примамливо. При зареждане на 50 литра това означава 20 евро икономия. Достатъчно, за да предизвика одобрение сред шофьорите, особено когато цените на горивата продължават да тежат върху семейните бюджети.

Но нека проверим какво показва сметката.

При примерна цена от 1,90 евро за литър с включен 20% ДДС цената без данъка е 1,5833 евро. Ако върху нея начислим предложените 9%, получаваме нова крайна цена от приблизително 1,73 евро.

Разликата е 17,42 цента, а не 40.

Това са примерни цени при непроменена стойност на горивото без ДДС и при условие, че цялото данъчно намаление достига до потребителя.

При тези условия промяната на ставката от 20% на 9% намалява крайната цена с 9,17%.

Възможно е Борисов да очаква допълнителен ефект и от останалите предложени мерки. Но тогава е необходим разчет колко точно ще донесе всяка от тях.

Засега политическата аритметика изглежда така: обещанието е за 40 цента, данъкът осигурява около 17, а останалите 23 все още се издирват.

Брюксел не приема обещания вместо законодателство

Дори да приемем, че намаляването на ДДС е добра идея, възниква още един въпрос: може ли България да го направи?

Европейската директива за ДДС позволява намалени ставки за определени категории стоки и услуги. Сред тях са например ресторантьорските услуги, но обикновените автомобилни бензин и дизел не попадат в стандартния списък.

Затова сравнението с намаления ДДС за ресторантите по време на пандемията не е достатъчно основание за аналогична мярка при горивата.

Самото уведомяване на Европейската комисия не дава право на България да въведе произволна намалена ставка. За това е необходимо правно основание, съвместимо с европейското законодателство.

Така предложението среща второ препятствие. Първо калкулаторът не открива обещаните 40 цента, а после се оказва, че и Брюксел не е длъжен да се съобразява с политическата аритметика.

Дизел има, но Борисов иска да го задържим

Другата идея на лидера на ГЕРБ е да бъде спрян износът на дизел, да се увеличи производството и да се натрупат по-големи количества в държавния резерв.

Логиката изглежда проста: щом горивото остане в България, ще има повече за българските потребители и цените би трябвало да паднат.

Само че рафинерията в Бургас представя различна картина.

Според позиция на „Лукойл Нефтохим Бургас“, изпратена до БТА на 10 октомври, предприятието произвежда между 240 000 и 260 000 тона дизел месечно, докато вътрешното потребление достига до 190 000 тона.

Тези количества, съобщени от самата рафинерия, показват, че според дружеството производството е достатъчно за вътрешния пазар и остават количества за износ.

От „Лукойл“ предупреждават, че забраната за износ може да доведе до ограничаване на производството и до по-ниска ефективност на предприятието.

Разбира се, компанията има собствен търговски интерес. Но това не отменя необходимостта да се отговори на един прост въпрос: ако произвеждаме повече дизел, отколкото потребяваме, защо спирането на износа непременно ще го направи по-евтин?

Цената на горивата зависи от международните пазари, акцизите, доставките и търговските надценки. Нито излишъкът гарантира евтин дизел, нито забраната за износ автоматично сваля цената.

Горивото не е буркан с домашна лютеница — ако го приберем в мазето, няма непременно да стане по-евтино.

От обещаното левче до новите 40 цента

За читателите с по-къса политическа памет си струва да припомним, че Борисов и ГЕРБ вече са предлагали още по-впечатляващо поевтиняване.

На 22 октомври 2022 г., когато ГЕРБ беше извън изпълнителната власт, партията представи антикризисни предложения, сред които намаляване на цените на горивата с един лев на литър.

През януари 2025 г. ГЕРБ се завърна в управлението с кабинета на Росен Желязков. Но обещаното поевтиняване с един лев не се превърна в действителност.

В началото на 2025 г. средната цена на бензин А95 беше около 2,55 лева, а на дизела — 2,57 лева. През годината цените се променяха под влиянието на международните пазари, но не последва устойчив спад от един лев на литър, който да изпълни старото предложение.

Разбира се, никое правителство не определя самостоятелно международните цени на петрола. Но тази истина важи и когато Борисов е в опозиция, и когато партията му участва във властта.

Четири години по-късно офертата вече е за 40 евроцента — приблизително 78 стотинки. Обещанието е малко по-скромно, но механизмът отново се нуждае от обяснение.

Очевидно между опозиционната трибуна и министерските кресла има разстояние, което политическите обещания невинаги успяват да изминат.

На бензиностанцията обещания не се приемат

Няма нищо лошо политиците да търсят начини за поевтиняване на горивата. Напротив, гражданите имат право да очакват конкретни решения, особено когато разходите за транспорт се отразяват и върху цените на останалите стоки.

Но обещаните 40 цента се нуждаят от икономически разчет, правно основание и обяснение как предложените мерки ще повлияят на пазара.

А старото левче от 2022 г. напомня, че между предлагането на решения и изпълнението им има съществена разлика.

Борисов може да критикува Радев за скъпите горива, както и Радев може да защитава политиката на своето управление. За шофьорите обаче е важно не кой печели словесния двубой, а колко ще струва следващото зареждане.

Защото на бензиностанцията няма колонка за политически обещания. Старото левче още се чака, новите 40 цента вече са обявени, а калкулаторът продължава да намира само 17.