Първи по скъпи горива, първи по неравенство: за кого забогатява България ?
България отново оглавява европейска класация, но този път става дума за доходите на гражданите. След първото място по годишно поскъпване на горивата през септември новите данни на Евростат показват, че страната остава и с най-голямото неравенство в доходите в Европейския съюз. И докато икономиката расте, разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението достига седем пъти. Защо се получава така и каква е ролята на държавата?
Само преди дни Econominews съобщи, че България за пореден месец заема първото място в ЕС по годишно поскъпване на горивата — с 42,2% през септември 2026 г. при средно 31,4% за Съюза.
В материала „Румен Радев спаси руски олигарх от санкциите, но не и българите от скъпите горива“ показахме как увеличението се отразява върху разходите за един резервоар бензин или дизел.
Но има още един въпрос: еднакво ли тежи поскъпването на хората с различни доходи?
Допълнителен разход от 30 евро месечно може да бъде почти незабележим за домакинство с висок доход, но сериозно затруднение за човек, който едва покрива сметките си.
Горивата са особено показателен пример, защото са пряк разход за шофьорите и важен разход за транспорта и доставките. Това обаче не означава, че всяко увеличение на цената на горивата автоматично води до поскъпване на всички стоки със същия процент.
На този фон новата статистика на Евростат показва друг дългогодишен проблем: България остава страната с най-голямото доходно неравенство в ЕС.
Какво ще прочетете
-
Защо България продължава да е първа в ЕС по неравенство в доходите.
-
Какво представлява коефициентът на Джини и как се изчислява.
-
Как се е променяло неравенството през последните години.
-
Защо най-богатите 20% получават седем пъти повече доходи от най-бедните 20%.
-
Как е възможно човек да работи и въпреки това да остава беден.
-
Как пенсиите и социалните помощи влияят върху бедността.
-
Защо икономическият растеж сам по себе си не гарантира намаляване на неравенството.
Румен Радев спаси руски олигарх от санкциите, но не и българите от скъпите горива: отново сме №1 в ЕС с 42,2% ръст
Само месец след като България оглави европейската класация по годишно поскъпване на горивата, новите данни на Евростат показват още по-висок ръст. Правителството на Румен Радев защитаваше работата на „Лукойл“ и настоя за изваждането на руския милиардер Вагит Алекперов от европейския санкционен списък. Но обещаваната стабилност не е предотвратила рекордния темп на поскъпване у нас.
На 23 септември Econominews публикува материал, в който съобщи, че България е на първо място в Европейския съюз с 34,5% годишно увеличение на цените на горивата.
На 21 октомври Евростат публикува новата статистика. България отново е първа, но този път увеличението вече достига 42,2%, при средно 31,4% за Европейския съюз.
И това се случва след месеци, в които управляващите уверяваха, че работят за стабилността на горивния пазар, защитават националния интерес и предотвратяват по-сериозни ценови сътресения.
Какво всъщност показват числата?
Какво ще прочетете
-
Как годишното поскъпване на горивата в България достигна 42,2%.
-
Как се представя страната ни спрямо останалите държави от ЕС.
-
Колко струва зареждането на 50-литров резервоар бензин или дизел.
-
Каква е разликата между рекорден ръст и висока крайна цена.
-
Как правителството защити интересите на „Лукойл“ и настоя за изваждането на Вагит Алекперов от санкционния списък.
-
Какви въпроси остават без убедителен отговор от управляващите.
Минималната заплата през 2027 г.: между 620, 660 и 690 евро
Минималната работна заплата в България отново тръгва нагоре. Правителството предлага 660 евро от началото на 2027 г. — почти 40 евро повече от сегашното възнаграждение. Но по предишната формула сумата би могла да достигне около 690 евро. Така зад едно увеличение се появява въпросът: колко получават работещите и колко биха получили по старите правила?
Какво ще прочетете
-
Колко реално се увеличава минималната заплата през 2027 г.
-
Защо по старата формула се говори за около 690 евро.
-
Как изглежда българската минимална заплата на фона на останалите държави в ЕС.
-
Как инфлацията може да намали ефекта от увеличението.
-
Защо промяната на правилата е не по-малко важна от самата сума.
От 620 на 660 евро: 40 евро повече, но достатъчни ли са?
Горивата дадоха тон с 34,5%, „Булгаргаз“ поиска 34%: скъпата енергия си има любимо число
След като Евростат отчете 34,5% годишно поскъпване на горивата в България, сега „Булгаргаз“ предлага природният газ да поскъпне с още 34% само за месец. Съвпадението на процентите е любопитно, но зад него стоят различни пазари и различни причини. Общият въпрос обаче остава: кой ще плати по-високата цена и достатъчно прозрачни ли са обясненията за нея?
Какво ще прочетете
-
Колко иска „Булгаргаз“ за ноември и как се е променила цената през годината.
-
Как компанията обяснява поскъпването с международните пазари и доставките.
-
Какво предупреждават топлофикациите и какви са рисковете за потребителите.
-
Какво може да промени КЕВР и какви въпроси остават без отговор.
„Булгаргаз“ иска 34% повече: колко ще струва природният газ през ноември?
Българската икономика расте с 2,6%, но Световната банка вижда проблема: кой ще работи и какво ще произвежда?
Българската икономика продължава да расте, а Световната банка очаква ръст от 2,6% през 2026 г. Но зад тази прогноза стои въпрос, който няма да се реши само с по-високи заплати или с внос на работна ръка. Когато работната сила намалява, пред икономиката остава един прост въпрос: откъде ще дойде следващият ръст?
Новият доклад на Световната банка за Европа и Централна Азия поставя именно този проблем на масата – производителност, инвестиции, умения и изкуствен интелект. А данните на НСИ показват, че част от решението вече се вижда в българската икономика.
Какво ще прочетете:
- Каква е новата прогноза на Световната банка за България
- Защо растежът от 2,6% не означава, че проблемите са решени
- Защо недостигът на работници ще става все по-сериозен
- Какво показват последните данни на НСИ за производителността
- Защо не е достатъчно да обвиняваме работника за ниската производителност
- Каква е ролята на машините, технологиите и инвестициите
- Може ли изкуственият интелект да компенсира недостига на хора
Правителството на Румен Радев срещу пазарната цена? „Справедливите“ цени на храните
Какво всъщност означава „справедлива цена“, може ли държавата да изчисли ориентировъчната стойност на храните и къде е границата между защитата на потребителя и намесата в пазара?
Какво ще прочетете в тази статия?
- Какво предлага правителството на Румен Радев и какво означава идеята за „справедлива стойност“ на храните.
- Как се формират цените според икономическата теория – ролята на търсенето, предлагането и пазарното равновесие.
- Може ли да се изчисли ориентировъчна „справедлива стойност“ на сиренето, олиото, хляба и други основни продукти?
- Какво означава икономически обосновано увеличение на цената и защо това е различно от административно определяне на цена.
- Какво казва бизнесът и какви критики отправят търговските организации към предложените правила.
- Какво показват учебниците по икономика за държавната намеса и ценовия механизъм.
- Какво може да означава новият подход за потребителите – за цените, промоциите, конкуренцията и избора в магазините.
- И най-важният въпрос: кой и по какви правила трябва да определя кога една цена вече не е икономически обоснована?
Горивата в България с най-висок ръст в ЕС – +34,5%. Къде се е скрило правителството?
Докато управляващите определят цените на горивата като все още поносими и говорят за възможни мерки едва при допълнително поскъпване, последните данни на Евростат показват значително по-различна картина при темпа на изменение на цените в България.
На 12 септември председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов заяви пред БНТ, че държавата е готова да реагира, ако цените на горивата станат „непосилни“, но според него „този момент още не е дошъл“.
Само четири дни по-късно – на 16 септември – премиерът Румен Радев заяви: „В България цените на горивата са едни от най-ниските в Европа“, като същевременно обяви подготовка на мерки за подкрепа на най-уязвимите граждани.
Тези изказвания поставят важен въпрос: как изглежда ситуацията, когато вместо политически оценки погледнем последните сравними данни за всички държави от ЕС?
КЗП с над 205 000 евро глоби: за какво санкционира търговците и кога цената е необосновано висока
За периода комисията отчита 46 наказателни постановления и 9 споразумения. Сред нарушенията са необосновано увеличение на цените и нелоялни търговски практики.
Сред конкретните случаи е санкция от 15 000 евро за голяма хранителна верига с национално присъствие за необосновано повишаване на цените.
Друг санкциониран случай е свързан с мобилен оператор, на който е наложена имуществена санкция от 30 700 евро за повторно неспазване на заповед на КЗП, свързана с нелоялна търговска практика.
Но зад тези числа стои един по-важен въпрос:
Кога едно увеличение на цената е просто поскъпване и кога КЗП може да го приеме за необосновано?
В края на 2021 г. изтича давността на отпуска от 2019 г.
По повод края на годината ИА „Главна инспекция по труда“ напомня, че на 31.12.2021 г. изтича давността на отпуска от 2019 г. Всички дни платен годишен отпуск могат да се ползват до края на двегодишната им давност, независимо дали са отложени, или не за следващата календарна година. Част от отпуска може да бъде отложен за следващата календарна година по искане на работниците и служителите и със съгласието на работодателя. По важни производствени причини работодателят също би могъл да отложи част от отпуска, но той е длъжен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която се отнася.
МРРБ стартира проект за дигитализация на строителния сектор
„Дигитализацията на строително-инвестиционния процес е важна не само за строителния сектор, но и за българската икономика.“
Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, който постави началото на изпълнението на проект „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“.
Проектът се финансира по Програмата за подкрепа на структурната реформа 2017-2020 г. и е на стойност 300 хил. евро.