Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията изпълнителната агенция, каквато е ИАЛ, е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. От анализа на правомощията, възложени на ИАЛ, е видно, че поради промените в законодателството в областта на лекарствата през годините, тя в много малка степен осъществява вече функции, присъщи на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията. Характерът на функциите на ИАЛ (издаване на разрешения, регистрация и контрол) отговаря в много по-голяма степен на функциите и предназначението на държавна комисия. Според чл. 50 от Закона за администрацията държавната комисия е орган за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. На практика ИАЛ има статут на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията, а по същество изпълнява функции, които се осъществяват от държавна комисия по смисъла на чл. 50 от Закона за администрацията.

Правомощията, които се възлагат на един държавен орган и на администрацията, която го подпомага, следва да са водещи при определянето на неговия статут. Именно поради характера на нейните функции държавната комисия е колегиален орган на изпълнителната власт със специална компетентност, за разлика от директора на изпълнителната агенция. Важността и характерът на правомощията на една държавна комисия – контролни, разрешителни и регистрационни в определена област, налагат необходимостта решенията да се вземат не еднолично, а колективно – от председателя и членовете на комисията. Едно от предимствата на колегиалните органи е начинът, по който те вземат решения – след обсъждане, при спазването на определени изисквания за кворум и мнозинство. Този начин на формиране на решения е гаранция за вземането на балансирани решения, за избягване на злоупотребата с власт и корупция при упражняване на контролни, разрешителни или регистрационни правомощия.

Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. Това очевидно е причината директорът да търси „спасение“ от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините. Подобен вид „функционална приватизация“ на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само.

Парламента узакони на първо четене умишлените закононарушения на Столична община и Центъра за градска мобилност

Стандарт”-на гавра с журналисти

БАНКОВА СТАТИСТИКА

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Пощенска банка надбяга собствената си глупост

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България