КЗП вече може да наказва икономически необоснованото поскъпване със санкции до 100 000 евро за отделно нарушение. Мая Манолова обаче настоява за нов механизъм срещу високите надценки. Каква е разликата между незаконно увеличение и „несправедлива“ цена, кой ще определя справедливостта и колко наказателни постановления е издала комисията след назначаването ѝ?

Мая Манолова отново е в телевизионните студиа. Показва фактури, сравнява доставни и продажни цени и обвинява големите търговски вериги в прекомерни надценки. Масло, сирене, кашкавал и мляко се превърнаха в постоянни участници в публичните ѝ изяви.

Но зад впечатляващите проценти остава един далеч по-важен въпрос: какви нарушения действително е доказала Комисията за защита на потребителите (КЗП) и какво пречи да бъдат използвани вече предоставените ѝ законови правомощия?

От август 2026 г. КЗП разполага със специален механизъм за контрол върху икономически необоснованото увеличение на цените, включително възможност за значителни санкции.

Въпреки това Манолова настоява за допълнителни законодателни инструменти, които биха позволили наказания и при отклонения от определяна по държавна методика „справедлива стойност“.

Това вече не е просто спор за размера на надценките. Това е въпрос къде свършва защитата на потребителите и започва административното ограничаване на свободното ценообразуване.

Какво ще прочетете

• Колко наказателни постановления са публично отчетени и какво остава неизяснено.

• Какви правомощия вече има КЗП и какво допълнително иска Манолова.

• Защо високата цена и незаконното поскъпване не са едно и също.

• Как ще се изчислява „справедливата стойност“ и защо методиката е спорна.

• Какво позволява Конституцията и какви ограничения поставя правото на ЕС.

• Какви реални резултати трябва да отчете КЗП пред обществото.

Правителството на Румен Радев търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът Иво Христов поставя под съмнение ползата от съюзническите механизми. За произхода на дроновете иска доказателства, но за победата на Русия в Украйна изглежда са достатъчни и „сводки“.

В Черно море потъват търговски кораби, моряци изчезват, а България търси международна помощ за разследване на атаките. На този фон вицепремиерът Иво Христов откри още една опасност за държавата — хората, които настояват да се установи кой стои зад нападенията.

Нарече ги „истерици“.

Иво Христов избра да направи изявлението си в БНТ — любимата телевизионна трибуна на властта, която все повече прилича на партийна телевизия на „Прогресивна България“. С една съществена разлика — издръжката ѝ не идва от партийната каса, а от джобовете на всички български данъкоплатци.

И точно от тази удобна трибуна вицепремиерът реши да нарече „истерици“ онези, които имат неблагоразумието да задават неудобни въпроси на управляващите.

Какво ще прочетете

• Защо Иво Христов нарече „истерици“ настояващите за яснота около дроновете.

• Как кабинетът търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът се съмнява в съюзническите механизми.

• Каква е разликата между членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор.

• Защо прогнозите за руска победа също изискват аргументи.

• Какво показват противоречивите послания за управлението на националната сигурност.