Българските домакинства вече дължат над 19 милиарда евро по жилищни кредити. Имотите продължават да поскъпват, въпреки че продажбите намаляват. Ниските лихви улесняват покупката на собствен дом, но една ипотека може да обвърже семейния бюджет за 25–30 години. Какво кара хората да теглят все по-големи заеми и какво ще се случи, ако лихвите се повишат или доходите намалеят?

Какво ще прочетете

  • Защо жилищният дълг расте с над 25%.

  • Как жилищата поскъпват, докато продажбите намаляват.

  • Защо българите купуват имоти — за живеене, инвестиция или заради очакванията за ново поскъпване.

  • Как се променя месечната вноска при по-високи лихви.

  • Какъв риск поемат домакинствата и какви ограничения е въвела БНБ.

19,3 милиарда евро жилищни кредити: какво показват числата?

Общините настояват държавата да им отпусне допълнителни 650,3 млн. евро през 2027 г. Най-много средства се искат за образование, социални услуги и администрация. Но в публично представената разбивка не се вижда ясно разпределението на цялата сума. Отделно местната власт настоява и за 1,42 млрд. евро за строителство и инфраструктура. Какво показват числата и каква ще бъде ползата за хората?

Какво ще прочетете

  • Защо общините искат 650,3 млн. евро повече.

  • Къде ще отидат допълнителните средства.

  • Какво не показва публикуваната разбивка.

  • Колко ще струва финансирането на общините през 2027 г.

  • Защо се искат още 1,42 млрд. евро за инвестиционни проекти.

Защо общините искат още 650 милиона евро?

През 2022 г. Бойко Борисов и ГЕРБ предлагаха горивата да поевтинеят с един лев на литър. След завръщането на партията в управлението с кабинета „Желязков“ подобно намаление не последва. Днес обещанието е за около 40 евроцента, а рецептата включва по-нисък ДДС и ограничаване на износа на дизел. Само че между политическите сметки и касовата бележка отново застава математиката.

Какво ще прочетете

  • Как Борисов стигна до обещанието за 40 евроцента по-евтини горива.

  • Колко всъщност може да намалее цената при 9% ДДС.

  • Защо европейското законодателство поставя пречки пред предложението.

  • Какво показват данните на „Лукойл“ за производството на дизел.

  • Какво стана с обещаното през 2022 г. поевтиняване с един лев.

  • На бензиностанцията обещания не се приемат;

Борисов обещава 40 цента, но къде изчезнаха останалите 23?

През юни 2022 г. Румен Радев остро критикува Кирил Петков за начина, по който правителството му работи по френското предложение за Северна Македония. Президентът обвини премиера, че внася чуждо предложение, без да заяви ясна българска позиция, и го нарече „куриер“.

Четири години по-късно българското външно министерство потвърждава, че няма да предоговаря условията пред Скопие. Става дума за европейската рамка, оформена през 2022 г. — същата, около която се разгоря политическият конфликт между Радев и правителството на Петков.

Какво ще прочетете

  • Какво заяви външният министър Велислава Петрова на 9 октомври 2026 г.

  • С какви думи Румен Радев атакува Кирил Петков през юни 2022 г.

  • Какво реши българският парламент и какво прие Европейският съюз.

  • Защо днешната защита на условията поставя въпроса за политическата последователност.

България няма да предоговаря условията пред Скопие

Последно променена в Събота, 10 Октомври 2026 19:29
Страница 1 от 338