Първи по скъпи горива, първи по неравенство: за кого забогатява България ?
България отново оглавява европейска класация, но този път става дума за доходите на гражданите. След първото място по годишно поскъпване на горивата през септември новите данни на Евростат показват, че страната остава и с най-голямото неравенство в доходите в Европейския съюз. И докато икономиката расте, разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението достига седем пъти. Защо се получава така и каква е ролята на държавата?
Само преди дни Econominews съобщи, че България за пореден месец заема първото място в ЕС по годишно поскъпване на горивата — с 42,2% през септември 2026 г. при средно 31,4% за Съюза.
В материала „Румен Радев спаси руски олигарх от санкциите, но не и българите от скъпите горива“ показахме как увеличението се отразява върху разходите за един резервоар бензин или дизел.
Но има още един въпрос: еднакво ли тежи поскъпването на хората с различни доходи?
Допълнителен разход от 30 евро месечно може да бъде почти незабележим за домакинство с висок доход, но сериозно затруднение за човек, който едва покрива сметките си.
Горивата са особено показателен пример, защото са пряк разход за шофьорите и важен разход за транспорта и доставките. Това обаче не означава, че всяко увеличение на цената на горивата автоматично води до поскъпване на всички стоки със същия процент.
На този фон новата статистика на Евростат показва друг дългогодишен проблем: България остава страната с най-голямото доходно неравенство в ЕС.
Какво ще прочетете
-
Защо България продължава да е първа в ЕС по неравенство в доходите.
-
Какво представлява коефициентът на Джини и как се изчислява.
-
Как се е променяло неравенството през последните години.
-
Защо най-богатите 20% получават седем пъти повече доходи от най-бедните 20%.
-
Как е възможно човек да работи и въпреки това да остава беден.
-
Как пенсиите и социалните помощи влияят върху бедността.
-
Защо икономическият растеж сам по себе си не гарантира намаляване на неравенството.
Манолова сложи 140% надценка на исканията си за власт. А къде са глобите?
КЗП вече може да наказва икономически необоснованото поскъпване със санкции до 100 000 евро за отделно нарушение. Мая Манолова обаче настоява за нов механизъм срещу високите надценки. Каква е разликата между незаконно увеличение и „несправедлива“ цена, кой ще определя справедливостта и колко наказателни постановления е издала комисията след назначаването ѝ?
Мая Манолова отново е в телевизионните студиа. Показва фактури, сравнява доставни и продажни цени и обвинява големите търговски вериги в прекомерни надценки. Масло, сирене, кашкавал и мляко се превърнаха в постоянни участници в публичните ѝ изяви.
Но зад впечатляващите проценти остава един далеч по-важен въпрос: какви нарушения действително е доказала Комисията за защита на потребителите (КЗП) и какво пречи да бъдат използвани вече предоставените ѝ законови правомощия?
От август 2026 г. КЗП разполага със специален механизъм за контрол върху икономически необоснованото увеличение на цените, включително възможност за значителни санкции.
Въпреки това Манолова настоява за допълнителни законодателни инструменти, които биха позволили наказания и при отклонения от определяна по държавна методика „справедлива стойност“.
Това вече не е просто спор за размера на надценките. Това е въпрос къде свършва защитата на потребителите и започва административното ограничаване на свободното ценообразуване.
Какво ще прочетете
-
Колко наказателни постановления са публично отчетени и какво остава неизяснено.
-
Какви правомощия вече има КЗП и какво допълнително иска Манолова.
-
Защо високата цена и незаконното поскъпване не са едно и също.
-
Как ще се изчислява „справедливата стойност“ и защо методиката е спорна.
-
Какво позволява Конституцията и какви ограничения поставя правото на ЕС.
-
Какви реални резултати трябва да отчете КЗП пред обществото.
Румен Радев спаси руски олигарх от санкциите, но не и българите от скъпите горива: отново сме №1 в ЕС с 42,2% ръст
Само месец след като България оглави европейската класация по годишно поскъпване на горивата, новите данни на Евростат показват още по-висок ръст. Правителството на Румен Радев защитаваше работата на „Лукойл“ и настоя за изваждането на руския милиардер Вагит Алекперов от европейския санкционен списък. Но обещаваната стабилност не е предотвратила рекордния темп на поскъпване у нас.
На 23 септември Econominews публикува материал, в който съобщи, че България е на първо място в Европейския съюз с 34,5% годишно увеличение на цените на горивата.
На 21 октомври Евростат публикува новата статистика. България отново е първа, но този път увеличението вече достига 42,2%, при средно 31,4% за Европейския съюз.
И това се случва след месеци, в които управляващите уверяваха, че работят за стабилността на горивния пазар, защитават националния интерес и предотвратяват по-сериозни ценови сътресения.
Какво всъщност показват числата?
Какво ще прочетете
-
Как годишното поскъпване на горивата в България достигна 42,2%.
-
Как се представя страната ни спрямо останалите държави от ЕС.
-
Колко струва зареждането на 50-литров резервоар бензин или дизел.
-
Каква е разликата между рекорден ръст и висока крайна цена.
-
Как правителството защити интересите на „Лукойл“ и настоя за изваждането на Вагит Алекперов от санкционния списък.
-
Какви въпроси остават без убедителен отговор от управляващите.
Иво Христов откри нова заплаха за България — истериците, които питат чии са дроновете
Написана от Марин МариновПравителството на Румен Радев търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът Иво Христов поставя под съмнение ползата от съюзническите механизми. За произхода на дроновете иска доказателства, но за победата на Русия в Украйна изглежда са достатъчни и „сводки“.
В Черно море потъват търговски кораби, моряци изчезват, а България търси международна помощ за разследване на атаките. На този фон вицепремиерът Иво Христов откри още една опасност за държавата — хората, които настояват да се установи кой стои зад нападенията.
Нарече ги „истерици“.
Иво Христов избра да направи изявлението си в БНТ — любимата телевизионна трибуна на властта, която все повече прилича на партийна телевизия на „Прогресивна България“. С една съществена разлика — издръжката ѝ не идва от партийната каса, а от джобовете на всички български данъкоплатци.
И точно от тази удобна трибуна вицепремиерът реши да нарече „истерици“ онези, които имат неблагоразумието да задават неудобни въпроси на управляващите.
Какво ще прочетете
-
Защо Иво Христов нарече „истерици“ настояващите за яснота около дроновете.
-
Как кабинетът търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът се съмнява в съюзническите механизми.
-
Каква е разликата между членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор.
-
Защо прогнозите за руска победа също изискват аргументи.
-
Какво показват противоречивите послания за управлението на националната сигурност.
