Румен Радев спаси руски олигарх от санкциите, но не и българите от скъпите горива: отново сме №1 в ЕС с 42,2% ръст
Само месец след като България оглави европейската класация по годишно поскъпване на горивата, новите данни на Евростат показват още по-висок ръст. Правителството на Румен Радев защитаваше работата на „Лукойл“ и настоя за изваждането на руския милиардер Вагит Алекперов от европейския санкционен списък. Но обещаваната стабилност не е предотвратила рекордния темп на поскъпване у нас.
На 23 септември Econominews публикува материал, в който съобщи, че България е на първо място в Европейския съюз с 34,5% годишно увеличение на цените на горивата.
На 21 октомври Евростат публикува новата статистика. България отново е първа, но този път увеличението вече достига 42,2%, при средно 31,4% за Европейския съюз.
И това се случва след месеци, в които управляващите уверяваха, че работят за стабилността на горивния пазар, защитават националния интерес и предотвратяват по-сериозни ценови сътресения.
Какво всъщност показват числата?
Какво ще прочетете
-
Как годишното поскъпване на горивата в България достигна 42,2%.
-
Как се представя страната ни спрямо останалите държави от ЕС.
-
Колко струва зареждането на 50-литров резервоар бензин или дизел.
-
Каква е разликата между рекорден ръст и висока крайна цена.
-
Как правителството защити интересите на „Лукойл“ и настоя за изваждането на Вагит Алекперов от санкционния списък.
-
Какви въпроси остават без убедителен отговор от управляващите.
Иво Христов откри нова заплаха за България — истериците, които питат чии са дроновете
Написана от Марин МариновПравителството на Румен Радев търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът Иво Христов поставя под съмнение ползата от съюзническите механизми. За произхода на дроновете иска доказателства, но за победата на Русия в Украйна изглежда са достатъчни и „сводки“.
В Черно море потъват търговски кораби, моряци изчезват, а България търси международна помощ за разследване на атаките. На този фон вицепремиерът Иво Христов откри още една опасност за държавата — хората, които настояват да се установи кой стои зад нападенията.
Нарече ги „истерици“.
Иво Христов избра да направи изявлението си в БНТ — любимата телевизионна трибуна на властта, която все повече прилича на партийна телевизия на „Прогресивна България“. С една съществена разлика — издръжката ѝ не идва от партийната каса, а от джобовете на всички български данъкоплатци.
И точно от тази удобна трибуна вицепремиерът реши да нарече „истерици“ онези, които имат неблагоразумието да задават неудобни въпроси на управляващите.
Какво ще прочетете
-
Защо Иво Христов нарече „истерици“ настояващите за яснота около дроновете.
-
Как кабинетът търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът се съмнява в съюзническите механизми.
-
Каква е разликата между членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор.
-
Защо прогнозите за руска победа също изискват аргументи.
-
Какво показват противоречивите послания за управлението на националната сигурност.
Путлеринката Кутев откри нова история: Путин освобождава Донбас, както Русия освободи България
Написана от Марин МариновКогато политиката започне да пренаписва историята, дори войната може да бъде представена като освобождение. Антон Кутев сравни руското нахлуване в Украйна с Освобождението на България през 1878 г. Но ако историческото минало дава право на една държава да завладява чужди територии, защо същото правило да не важи и за някогашната Монголска империя?
Какво ще прочетете
-
Как Антон Кутев превърна руската агресия в спор за гледните точки.
-
Защо Руско-турската война от 1877–1878 г. не оправдава нахлуването в Украйна.
-
Какво се случва с тезата за „освобождението“, когато погледнем към Харков.
-
Защо историческите граници не могат да бъдат основание за нови завоевания.
-
Как аналогията с Монголската империя разкрива противоречието в тази логика.
- Путлеринките танцуват, но международното право не сменя партньорите
Когато агресорът стане освободител — зависи кого питаш
Минималната заплата през 2027 г.: между 620, 660 и 690 евро
Минималната работна заплата в България отново тръгва нагоре. Правителството предлага 660 евро от началото на 2027 г. — почти 40 евро повече от сегашното възнаграждение. Но по предишната формула сумата би могла да достигне около 690 евро. Така зад едно увеличение се появява въпросът: колко получават работещите и колко биха получили по старите правила?
Какво ще прочетете
-
Колко реално се увеличава минималната заплата през 2027 г.
-
Защо по старата формула се говори за около 690 евро.
-
Как изглежда българската минимална заплата на фона на останалите държави в ЕС.
-
Как инфлацията може да намали ефекта от увеличението.
-
Защо промяната на правилата е не по-малко важна от самата сума.
