Българската икономика расте с 2,6%, но Световната банка вижда проблема: кой ще работи и какво ще произвежда?
Българската икономика продължава да расте, а Световната банка очаква ръст от 2,6% през 2026 г. Но зад тази прогноза стои въпрос, който няма да се реши само с по-високи заплати или с внос на работна ръка. Когато работната сила намалява, пред икономиката остава един прост въпрос: откъде ще дойде следващият ръст?
Новият доклад на Световната банка за Европа и Централна Азия поставя именно този проблем на масата – производителност, инвестиции, умения и изкуствен интелект. А данните на НСИ показват, че част от решението вече се вижда в българската икономика.
Какво ще прочетете:
- Каква е новата прогноза на Световната банка за България
- Защо растежът от 2,6% не означава, че проблемите са решени
- Защо недостигът на работници ще става все по-сериозен
- Какво показват последните данни на НСИ за производителността
- Защо не е достатъчно да обвиняваме работника за ниската производителност
- Каква е ролята на машините, технологиите и инвестициите
- Може ли изкуственият интелект да компенсира недостига на хора
Гълъб Донев от ЗКПЧ до финансов министър: ЕЦБ даде урок по сметки за 33% „свръхпечалба“
Спорът за 33-процентния данък върху т.нар. свръхпечалба вече не е само между Министерството на финансите, БНБ и банките. В него влиза и европейският опит — с предупреждение, което поставя въпроса не само колко ще получи бюджетът, а какво остава в банковата система след това.
Какво ще прочетете:
- Какво всъщност казва ЕЦБ за извънредното облагане на банките
- Какво представлява становището CON/2024/41
- Защо капиталът на банките е важен буфер
- Как евентуално по-малкият капиталов запас може да се отрази на кредитирането
- Защо ЕЦБ гледа на банковите печалби през целия икономически цикъл
- Какво отговаря българското правителство
- Как се променя спорът след позициите на БНБ и банките
Радев победи олигархията, преди законът да я е открил
Написана от Марин МариновПопулистът Румен Радев обяви, че първата задача е изпълнена – олигархията е отстранена от политическата власт. Добре. Но за да проверим това твърдение, първо трябва да разберем какво точно означава „олигарх“ и по какъв критерий може да се установи, че олигархичното влияние вече го няма.
На 21 септември 2026 г. Радев заяви, че първата точка от програмата на правителството – „отстраняване на олигархията от политическата власт“ – вече е изпълнена. По думите му тя вече не може да диктува решения „по телефона“. В същото време той подчерта, че борбата продължава с ограничаване на достъпа до публични ресурси, преглед на обществени поръчки и проверки.
Така пред нас се появява един любопитен проблем: как се доказва победа над нещо, което няма една единствена юридическа дефиниция?
Манолова срещу скъпите храни: битка за потребителя или за имиджа на Радев?
От „справедливи цени“ и „Кошница с грижа“ до проверки и глоби: държавата вече влиза в магазините, за да търси виновника за скъпата храна. Но ако цените не паднат, кой ще плати политическата сметка?
Какво ще прочетете
- Как КЗП започна проверки в петте най-големи търговски вериги;
- какво точно ще проверяват инспекторите;
- как от „справедливи цени“ се стигна до санкции;
- какво се промени от май до октомври;
- и защо новата акция поставя въпроса дали държавата решава проблема с цените или просто търси кой да поеме вината за него.
КЗП влиза в големите вериги
