Правителството на Румен Радев търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът Иво Христов поставя под съмнение ползата от съюзническите механизми. За произхода на дроновете иска доказателства, но за победата на Русия в Украйна изглежда са достатъчни и „сводки“.

В Черно море потъват търговски кораби, моряци изчезват, а България търси международна помощ за разследване на атаките. На този фон вицепремиерът Иво Христов откри още една опасност за държавата — хората, които настояват да се установи кой стои зад нападенията.

Нарече ги „истерици“.

Иво Христов избра да направи изявлението си в БНТ — любимата телевизионна трибуна на властта, която все повече прилича на партийна телевизия на „Прогресивна България“. С една съществена разлика — издръжката ѝ не идва от партийната каса, а от джобовете на всички български данъкоплатци.

И точно от тази удобна трибуна вицепремиерът реши да нарече „истерици“ онези, които имат неблагоразумието да задават неудобни въпроси на управляващите.

Какво ще прочетете

  • Защо Иво Христов нарече „истерици“ настояващите за яснота около дроновете.

  • Как кабинетът търси помощ от НАТО и ЕС, докато вицепремиерът се съмнява в съюзническите механизми.

  • Каква е разликата между членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор.

  • Защо прогнозите за руска победа също изискват аргументи.

  • Какво показват противоречивите послания за управлението на националната сигурност.

Когато политиката започне да пренаписва историята, дори войната може да бъде представена като освобождение. Антон Кутев сравни руското нахлуване в Украйна с Освобождението на България през 1878 г. Но ако историческото минало дава право на една държава да завладява чужди територии, защо същото правило да не важи и за някогашната Монголска империя?

Какво ще прочетете

  • Как Антон Кутев превърна руската агресия в спор за гледните точки.

  • Защо Руско-турската война от 1877–1878 г. не оправдава нахлуването в Украйна.

  • Какво се случва с тезата за „освобождението“, когато погледнем към Харков.

  • Защо историческите граници не могат да бъдат основание за нови завоевания.

  • Как аналогията с Монголската империя разкрива противоречието в тази логика.

  • Путлеринките танцуват, но международното право не сменя партньорите

Когато агресорът стане освободител — зависи кого питаш

Минималната работна заплата в България отново тръгва нагоре. Правителството предлага 660 евро от началото на 2027 г. — почти 40 евро повече от сегашното възнаграждение. Но по предишната формула сумата би могла да достигне около 690 евро. Така зад едно увеличение се появява въпросът: колко получават работещите и колко биха получили по старите правила?

Какво ще прочетете

  • Колко реално се увеличава минималната заплата през 2027 г.

  • Защо по старата формула се говори за около 690 евро.

  • Как изглежда българската минимална заплата на фона на останалите държави в ЕС.

  • Как инфлацията може да намали ефекта от увеличението.

  • Защо промяната на правилата е не по-малко важна от самата сума.

От 620 на 660 евро: 40 евро повече, но достатъчни ли са?

Мая Манолова показва стряскащи надценки, търговските вериги отговарят със скромни печалби, а потребителите се опитват да разберат кой казва истината. Оказва се, че и двете страни могат да бъдат прави за своите числа, без това да означава, че са обяснили цените.

Какво ще прочетете

  • Как проверките на КЗП прераснаха в конфликт с търговските вериги.

  • Защо 141% надценка превръща 1 евро в 2,41 евро, но не означава 141% печалба.

  • Как веригите могат да отчитат около 3% чиста печалба и въпреки това да продават отделни стоки с големи надценки.

  • Защо някои храни поскъпват в магазина, въпреки че доставната им цена намалява.

  • Какво действително може да санкционира КЗП и какви въпроси остават без отговор.

От проверки до война с проценти

Страница 1 от 339