Манолова срещу скъпите храни: битка за потребителя или за имиджа на Радев?
От „справедливи цени“ и „Кошница с грижа“ до проверки и глоби: държавата вече влиза в магазините, за да търси виновника за скъпата храна. Но ако цените не паднат, кой ще плати политическата сметка?
Какво ще прочетете
- Как КЗП започна проверки в петте най-големи търговски вериги;
- какво точно ще проверяват инспекторите;
- как от „справедливи цени“ се стигна до санкции;
- какво се промени от май до октомври;
- и защо новата акция поставя въпроса дали държавата решава проблема с цените или просто търси кой да поеме вината за него.
КЗП влиза в големите вериги
Цените се качват, обясненията се променят: какво заявяваше кабинетът и какво казва Радев днес в парламента
Написана от Марин Маринов
Днес 02.10.2026 в парламента премиерът защити цените на горивата и заяви, че правителството никога не е обещавало да намалява цените на храните. Няколко месеца по-рано обаче кабинетът говореше за „справедливи цени“, а „Кошница с грижа“ беше представена с отстъпки от поне 15% за определени основни продукти.
Какво ще прочетете:
- Какво каза Румен Радев за храните и горивата в парламента на 2 октомври.
- Какво беше заявено през май за „справедливите цени“.
- Как се появи през юни „Кошница с грижа“ и отстъпката от поне 15%.
- Как през септември целта вече беше описана като спиране на темпа на поскъпване.
- Как Радев преди години представяше евтините горива като резултат от работата на служебното правителство.
- Как се променят думите за цените, когато сравним тогавашните обещания с днешните обяснения.
Свръхпечалба или свръхсметка? Банките казаха „не“ на 33% данък
Асоциацията на банките в България настоява предложението за допълнително облагане на банковия сектор да отпадне. БНБ вече предупреди за възможните последици, а финансовият министър Гълъб Донев защити мярката и отхвърли опасенията за поскъпване на кредитите. Така спорът за „свръхпечалбата“ вече излезе далеч извън рамките на един данък.
Какво ще прочетете
- Какво предлага правителството с 33% данък върху „свръхпечалбата“
- Защо банките не приемат определението за „свръхпечалба“
- Какво оспорват те в периода 2020–2025 г.
- Какво предупреди БНБ за последствията върху кредитирането и икономиката
- Как финансовият министър отговори на критиките на гуверньора
- Защо банките смятат, че данъкът може да засегне и клиентите
- Какъв е спорът за капитала на банките и държавното финансиране
- Как се вписва новата позиция в по-широкия данъчен пакет за 2027 г.
Правителството на Радев пое пореден дълг: още 2,25 млрд. евро от външните пазари
България пое нови 2,25 млрд. евро дълг на международните пазари. Само за периода от май до края на септември 2026 г. държавата е привлякла и усвоила близо 5,7 млрд. евро дългово финансиране – над 5,1 млрд. евро от външни източници и 555 млн. евро от вътрешния пазар.
Какво ще прочетете
- Още 2,25 млрд. евро нов дълг
- Колко дългово финансиране е поето от май до септември
- Колко от него е външен и колко вътрешен дълг
- Как изглежда сметката месец по месец
- Колко остава до разрешения лимит за нов дълг през 2026 г.
- За какво се използват привлечените средства
