На 12 октомври, Деня на българската община, Националното сдружение на общините (НСОРБ) отново поиска по-високо държавно финансиране.

Пред БНТ изпълнителният директор на сдружението Силвия Георгиева заяви, че допълнителните 650 млн. евро са минималната сума, необходима за нормалната работа на общините през 2027 г.

Предложението е подготвено още през септември. Общините го обясняват с поскъпването на електроенергията, отоплението, храната, транспорта и заплатите, както и с новите задължения, които държавата им възлага.

Проблемът е познат: разходите растат, а средствата невинаги ги покриват. Но за да се прецени доколко искането е обосновано, трябва да се види къде точно ще отидат парите.

Къде отиват парите: 310 милиона за образование, 97 милиона за социални услуги

В предложенията на НСОРБ са посочени следните увеличения:

Почти половината от поисканото увеличение е за образование. Парите трябва да покриват заплати, отопление, храна, транспорт и поддръжка на училища и детски градини.

За социалните услуги са предвидени още 97 млн. евро, включително за персонал и грижи за възрастни хора и хора с увреждания.

При общинската администрация искането е за 65 млн. евро. От тях 40 млн. са за заплати, 8 млн. за осигуровки и 17 млн. за нови или разширени задължения.

Това показва, че значителна част от допълнителните средства ще покрива по-високи текущи разходи, а не непременно нови услуги.

89,5 милиона евро: какво не показва разбивката?

Сборът на посочените в таблицата увеличения е 560,8 млн. евро. Общото искане обаче е за 650,3 млн. евро.

Разликата е 89,5 млн. евро.

Това не означава, че парите са без предназначение. В предложенията на НСОРБ присъстват и други разходи — например за изравняване на финансирането между общините, ремонти и зимно поддържане на пътищата.

Сред исканията са увеличение с 40 млн. евро на общата изравнителна субсидия, с 39 млн. евро на средствата за капиталови разходи и с 5 млн. евро за зимно поддържане.

Но тези суми не могат просто да се прибавят към първата таблица, без да се установи кои вече са включени в общото увеличение.

Затова остава необходимостта от ясна обща разбивка, която да показва за какво е предназначено всяко допълнително евро.

От 4,93 на 5,58 милиарда евро: колко ще получават общините?

НСОРБ предлага общото държавно финансиране за основните общински дейности да достигне 5,578 млрд. евро през 2027 г. Това е увеличение с 13,2% спрямо 2026 г.

От предложените 5,578 млрд. евро около 4,913 млрд. са за дейности, които държавата възлага на общините — например образование и социални услуги. Останалите 665,3 млн. евро са за местни дейности и целеви субсидии.

Това означава, че по-голямата част от парите са предназначени за конкретни услуги, а не са свободни средства, които кметовете могат да харчат по собствена преценка.

Важно е и друго: 5,578 млрд. евро са искане на общините, а не окончателно одобрен бюджет за 2027 г.

Още 1,42 милиарда за общински проекти: какво ще се строи?

Освен основното финансиране НСОРБ настоява през 2027 г. да бъдат осигурени 1,42 млрд. евро за общинската инвестиционна програма.

Тя обхваща 3493 проекта във всички 264 общини на обща договорена стойност над 3 млрд. евро.

Според сдружението остават за разплащане 2,556 млрд. евро. За следващата година се искат:

• 1,22 млрд. евро за продължаване на плащанията по съществуващи проекти.

• 200 млн. евро за нови инвестиции, насочени основно към водоснабдяване и канализация.

Сред незавършените проекти има ВиК обекти за 794,1 млн. евро и пътища, улици и мостове за 777,4 млн. евро.

Тези 1,42 млрд. евро са част от отделна инвестиционна програма и не бива автоматично да се прибавят към увеличението от 650,3 млн. евро.

За хората обаче има по-важен въпрос от размера на договорените суми: колко от проектите ще бъдат действително завършени?

Особено в населените места, където водопроводите са амортизирани, улиците чакат ремонт, а водният режим отдавна е част от ежедневието.

Повече пари за общините, но какво ще получат гражданите?

Общините имат основателни причини да настояват за средства, когато разходите за училища, детски градини, социални услуги и инфраструктура растат.

Но по-големият бюджет сам по себе си не означава по-добри услуги.

Затова заедно с исканията за допълнително финансиране трябва да има и ясни резултати: колко училища ще бъдат ремонтирани, колко хора ще получат социална подкрепа, колко километра водопроводи ще бъдат подменени и колко улици ще бъдат обновени.

Предстои държавата да реши каква част от поисканите 650,3 млн. евро ще отпусне.

За общините това са бюджетни разчети. За гражданите обаче парите трябва да означават нещо съвсем конкретно — работеща детска градина, поддържана улица, достъпна социална услуга и вода от чешмата.

Защото истинската оценка на един бюджет не е колко пари са поискани или отпуснати, а какво е направено с тях.