В началото на октомври Комисията за защита на потребителите (КЗП), оглавявана от Мая Манолова, засили проверките на големите търговски вериги. Последваха съобщения за нарушения при обявени промоции, а на 12 октомври спорът навлезе в нова фаза.

Манолова представи данни за надценки до 141% при кравето масло, 133% при сиренето и 127% при доматите.

Търговските вериги реагираха остро. Според тях представянето на отделни високи стойности създава погрешна представа за печалбите в сектора.

На 14 октомври Сдружението за модерна търговия поиска спешна среща с премиера и представители на правителството. Така спорът за цените стигна от щандовете до Министерския съвет.

За началото на проверките и политическия им контекст вече писахме в материала „Манолова срещу скъпите храни: битка за потребителя или за имиджа на Радев?“.

Сега обаче имаме нов въпрос: какво всъщност означават процентите, с които двете страни се замерят?

141% надценка: как едно евро става 2,41 евро?

Да оставим за момент пресконференциите и да вземем калкулатора.

Представете си, че магазинът купува даден продукт за 1 евро и му поставя надценка от 141%.

Това е опростен пример, при който не разглеждаме отделно ДДС и останалите разходи.

Разликата между покупната и продажната цена е 1,41 евро. Но това не означава, че магазинът е спечелил чисто 1,41 евро.

От тези пари трябва да се покрият разходите за работата на магазина — заплати, наеми, транспорт, електроенергия, хладилно оборудване, бракувани продукти и други.

Има и още една особеност. Надценката от 141% е изчислена върху покупната цена от 1 евро. Ако сравним същата разлика от 1,41 евро с продажната цена от 2,41 евро, тя представлява приблизително 58,5%.

Тоест 141% надценка и 58,5% дял от продажната цена описват една и съща разлика, но използват различна основа за изчисление.

Това не прави надценката малка или непременно оправдана. Просто показва защо е важно да знаем от коя цена е изчислен процентът.

А за реалните данни на КЗП е необходимо да се уточни и дали доставните и продажните цени са сравнявани при еднакво третиране на ДДС.

Веригите говорят за 3% печалба: къде отиват останалите пари?

Сдружението за модерна търговия противопоставя на високите надценки друг показател — нетна печалба от около 3%.

Неговият изпълнителен директор Николай Вълканов посочва, че средната надценка при храните е около 30%, а чистата печалба на търговците е малко над 3%.

Но надценката и чистата печалба не са едно и също.

Нека вземем още един пример.

Ако една търговска компания реализира продажби за 100 евро и има 3% нетна печалба върху оборота, след отчитане на всички разходи и данъци ѝ остават 3 евро.

Това не означава, че е купила стоките за 97 евро и ги е продала за 100. Между покупката и крайния финансов резултат има редица други разходи.

Освен това една верига продава хиляди различни продукти. При някои надценката може да е висока, при други — ниска, а при трети магазинът може временно да продава дори на загуба.

Затова са възможни едновременно две неща: надценка от 141% при конкретен продукт и около 3% нетна печалба за цялата компания.

Манолова говори за отделни стоки. Веригите отговарят с резултата на целия бизнес. И двете числа могат да бъдат верни, без едното да опровергава другото.

Но има и неудобен въпрос към търговците: ниската обща печалба доказва ли, че всяка конкретна цена е икономически обоснована?

Не. За това са необходими данни за съответния продукт, а не само за годишния резултат на компанията.

Краставиците поевтиняват при доставчика, но поскъпват на щанда

Сред представените от КЗП данни има примери, които заслужават повече внимание от рекордната надценка при маслото.

Според комисията при проверени краставици доставната цена е намаляла с 14,3%, докато продажната е нараснала с 15,1%.

При сиренето КЗП съобщава за непроменена доставна цена и увеличение на крайната със 17,7%.

Това не са непременно средни стойности за всички магазини в България. Те са резултати, представени от регулатора за проверяваните стоки и периоди.

Ако сравнението е направено за съпоставими продукти и условия, то поражда напълно основателен въпрос: защо поевтиняването при доставчика не достига до купувача?

Възможно е да има обяснение — промяна в други разходи, условия по договорите, различни доставки или търговска стратегия.

Но именно това обяснение липсва в публичния спор.

Вместо да се надпреварват кой ще покаже по-впечатляващ процент, КЗП и веригите биха могли да представят конкретни разчети за едни и същи продукти.

Тогава потребителят ще може да види не само колко е поскъпнала стоката, но и защо.

Високата надценка незаконна ли е?

Тук започва другата важна част от спора.

Голяма надценка сама по себе си не доказва нарушение. Магазините по принцип определят свободно продажните си цени, освен когато приложим закон предвижда конкретно ограничение.

КЗП може да санкционира установени нарушения, включително заблуждаващи търговски практики и необосновани увеличения при условията на действащите специални правила.

Но за санкция са необходими конкретно правно основание и доказателства, а не просто впечатляващо число от пресконференция.

Манолова настоява за допълнителни инструменти и методика за определяне на справедливи цени.

Това поставя нови въпроси.

Кой ще определя кое е справедливо? Ще се отчита ли разликата между голям хипермаркет и малък квартален магазин? Между пресни зеленчуци с голям риск от брак и трайни пакетирани продукти?

Потребителите имат интерес от ефективен контрол. Но контролът трябва да бъде предвидим и да стъпва върху ясни критерии.

Иначе има опасност държавата да замени неразбираемите търговски проценти с не по-малко неразбираеми административни решения.

Веригите търсят премиера: кой ще представи цялата сметка?

Сдружението за модерна търговия обвинява КЗП в подвеждащо представяне на данните и настоява за разговор с правителството.

Търговците имат основание да възразяват, когато надценката се представя така, сякаш е равна на печалбата. Но ако искат да убедят обществото, че конкретните цени са обосновани, общият процент на чистата печалба не е достатъчен.

От своя страна КЗП има право да проверява цените и търговските практики. Но когато публикува най-високите установени надценки, трябва да показва и колко често се срещат те.

Иначе няколко крайни примера могат да създадат впечатление, че описват целия пазар.

Затова въпросът към двете страни е един и същ: готови ли са да представят данните така, че да могат да бъдат проверени и разбрани?

Процентите се карат, потребителят плаща

В този конфликт има нещо показателно.

КЗП изважда най-високите надценки. Търговските вериги отговарят с ниската си обща печалба. Всяка страна избира показателя, който най-добре защитава нейната позиция.

Но от 141% надценка не следва автоматично 141% печалба. И от 3% обща печалба не следва, че всички цени са разумни.

Нужни са по-прости, но и по-пълни отговори.

Колко е платил магазинът за конкретната стока? На каква цена я продава? Как са отчетени ДДС и останалите разходи? При колко от проверените продукти действително има необичайно високи надценки и при колко няма?

Ако КЗП публикува само най-големите проценти, рискува да създаде изкривена картина. Ако веригите отговарят само с общата си печалба, рискуват да оставят конкретните въпроси без отговор.

Потребителите имат нужда и от контрол, и от конкуренция, и от информация, която могат да разберат.

141% надценка звучи стряскащо. 3% печалба звучи успокояващо. Но нито едното, нито другото е цялата сметка.

Докато институциите и търговците спорят кой разбира по-добре процентите, човекът на касата продължава да разбира най-добре едно — колко пари са му останали след пазаруването.