Петък, 18 Септември 2015 10:17

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Написана от 
Оценете
(3 гласа)

За пореден път станахме свидетели на старата и да болка омръзнала игра на доброто и лошото ченге по ГЕРБ-ерски. Този път това се разигра с предлагания нов данък от най-експертното министерство, където неговите супер талантливи експерти са знаели, че няма технически как да се реализира /изобщо и не допускам, че там могат да работят калинки, или хора изпълняващи желанията на частни фирми/ тази идея. Преди няколко дни световно /не/известните ни със своята свобода и обективност медии, съобщиха на електората да е спокоен и „брадвата” за сега се отлага. Някак си между другото без много шум и дебат се прокрадна една друга още по-голяма и зловеща брадва за електората, тази на все повече изгладняващите за приходи търгаши маскирани като /без/успешни банкери.


§ 21.В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм.,  бр. 109 от 2013 г.; доп., бр. 98 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 107 от 2014 г.) в чл. 3 навсякъде  числото „15 000” се заменя с „5 000”

След като финансовите им гимнастики започват да се изчерпват, „трупа” от Корпоративна търговска банка няма да ги засити за дълго /може би разклатената Първа инвестиционна банка е последен вариант за оцеляването им, ако другите не сработят/, те се обръщат към до болка познатия си и работещ ефективно за тях бизнес модел – помощ от държавата. Очевидно е, че Левонщината все по-трудно успява да  генерира приходи от уж основната си дейност – кредитирането, а и  икономиката изобщо не се раздвижва както се мъчат да ни убеждават знайни и незнайни /естествено/ експерти. Само, че как да накараш електората да ти плаща след като пазара не успява ?  Много просто министрите на повикване ще свършат тази работа като ги задължат със закон. А за да е представлението  в добър търговски вид  ще го маскират като обществено полезно дело в случая борба със сивата икономика. До тук добре но предложението за намаляване на прага издиша отвсякъде и му липсват обективни и убедителни мотиви, иначе остава горчивото усещане, че се обслужва благоденствието на Левонщината. За да има все пак обсъждане каквато е идеята на проектозакона трябва да имаме отговори на няколко елементарни въпроса, иначе всичко е просто празни приказки. С искане по Закона за достъп до обществена информация с вх. № У-ЗДО11-51 от 14.09.2015 г  от министерството е поискан отговор на следните въпроси.

1 Направен ли е анализ на ползите  за изсветляване на икономиката от въвеждането на ограниченията за разплащания в брой в размер на 15 000 лева /с колко е намалял процента на сивата икономика от тази мярка/ ?

Ако не е правен анализ

  Защо това не е направено преди да се предлага намаляване на сумата от 15 000 лева на 5 000 лева, и на какво основание и мотиви се прави това ?  Моля, в отговора да не ми давате примери от Европа !!!!!

Ако е правен анализ

Може ли да се запозная с него, и най-вече с методологията и критериите по които сте установили ползите от тази мярка /щом се предлага намаление на сумата стигам до извода, че има някакви големи ползи от мярката/.

2 Изготвен ли е анализ какви са ползите  към момента за бюджета от въвеждането на ограниченията за разплащания в брой в размер на 15 000 лева /с колко са се повишили приходите конкретно от тази мярка, и в каква област сте ги насочили/ ?

Ако не е правен анализ

  Защо това не е направено преди да се предлага намаляване на сумата от 15 000 лева на 5 000 лева, и на какво основание и мотиви се прави това ?  Моля, в отговора да не ми давате примери от Европа !!!!!

Ако е правен анализ

Може ли да се запозная с него, и най-вече с методологията и критериите по които сте установили ползите от тази мярка /щом се предлага намаление на сумата стигам до извода, че има някакви големи ползи от мярката/.

3  Смятате ли че тази мярка предствлява създаването на изкуствен монопол в полза на частните търговски дружества-банки при разплащанията, и какви мерки сте предприели за контрола му ? 

Предполагам, че сте запознати какво е изкуствен монопол, как се създава и какви мерки се предприемат за да не се допуска злоупотреба от страна на изкуствено създадените монополисти при наличието на пазарна икономика.

4 Преди да се даде принудително в ръцете на частните търговски дружества-банки един сериозен във финансово изражение бизнес и допълнителни финансови и икономически ползи от него, направен ли е анализ как тези частни търговски дружества формират цената на таксите и комисионните си и какви техни пазарни разходи отразяват при предлагане на услугата ?

Очевидно е от статистиката на БНБ и от предходен опит когато гражданите бяха задължени да заплащат подмяната на документите по банков път, че частните търговски дружества събират такси и комисионни нямащи нищо общо с пазарното отразяване цената на услугата.

5  Колко нарушители са установени на ограничението от 15 000 лева от влизането в сила на текста до сега, и какви санкции са им наложени ?

6  Какъв финансов /за заплати, хонорари,  коли, сгради и други/ и човешки ресурс /колко души са заети с прилагането на Закон за ограничаване на плащанията в брой на трудови и граждански договори/ е изразходван към момента при прилагането, контрола и налагането на санкции на нарушителите ?

В същото време анализ на Министерството на финансите озаглавено – „Сивата икономика: Подходи за измерване и моделиране” , на втора страница намираме следното заключение на експертите на Министерството на финансите:

„………  Пример за последния индикатор е разминаването между официално декларираните работни заплати2 в България и бурният растеж на потребителско кредитиране в периода 2007-2008 г. (70%-100% получено одобрение на подадени искания за кредит)3, който не би се състоял, защото би било невъзможно да се постигне коректно обслужване на кредити. ….”

 

Ако се добавят и жилищните кредити към потребителските за цитирания период картинката става още по-интересна за разследване /ако добавим и фирмените кредити/.  Очевидно е за всеки човек  с елементарни икономически познания, че частните търговски дружества-банки, са използвали напълно съзнателно документи с невярно съдържание (служебни бележки за реални  доходи, черни тефтери, двойно счетоводство и др.) за да извлекат за себе си финансови и икономически изгоди в особено големи размери. С отпускането на кредити, които с декларираните доходи няма как да се обслужват, частните търговски дружества-банки очакват от тях да продължат  успешно да укриват доходи, да не плащат данъци и осигуровки, за да могат да си обслужват редовно кредитите. Ако се прегледа и статистиката за необслужваните кредити за периодите преди 2008 г. се вижда, че нивото на тези кредити е изключително ниско и те се обслужват редовно според официалната статистика на Българска народна банка.

 

7 Какви мерки предприе Министерството на финансите след като констатира, че отпуснатите  кредити няма как да се обслужват редовно с декларираните доходи в страната, за да се установи от къде идват финансовите средства /в размер на стотици милиони левове според приходите от лихви по статистика на БНБ/  за редовното обслужване на кредитите, и дали са платени за тях дължимите по закон данъци и осигуровки ?

Ако не са предприети необходимите действия за установяване произхода на средствата :

7.1   Защо това не е направено, и експертите в министерството не носят ли наказателна отговорност за бездействието си, което ощетява държавната хазна със стотици милиони левове на година /може би за това баба ми няма достойна пенсия, а улиците в моя град не като от рекламата / ?

Ако сте сезирали компетентните органи:

7.2  Какви са резултатите от проверките, и може ли да се запозная с тях ?

 

Схема за измама с кредити в Банка ДСК

 

Пощенска банка надбяга собствената си глупост *

 

 

 

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България

Прочетена 10 пъти Последно променена в Сряда, 09 С

Прочетена 2889 пъти Последно променена в Петък, 18 Септември 2015 10:53
Влезте, за да коментирате