България е първа в ЕС по неравенство – какво показват числата?

На 23 октомври 2026 г. Евростат публикува данни, според които коефициентът на Джини за България през 2025 г. е 37,7 при средна стойност за ЕС от 29,2.

Това поставя страната на първо място по неравенство в разпределението на разполагаемите доходи.

След България се нареждат Латвия с 35,6 и Литва с 35,5. На противоположния полюс са Словакия, Белгия и Чехия.

Източник: Евростат, 23 октомври 2026 г.

Прави впечатление, че държави като Чехия, Полша и Словакия, които също преминаха през преход от планова към пазарна икономика, отчитат значително по-ниско неравенство.

Следователно икономическият преход сам по себе си не е достатъчно обяснение защо България продължава да се различава толкова силно от останалите.

За да разберем какво всъщност измерва статистиката, първо трябва да изясним един сравнително непознат за широката публика показател.

Какво е коефициентът на Джини и как се определя?

Коефициентът на Джини измерва доколко неравномерно са разпределени доходите между хората.

Той се представя по скала от 0 до 100.

При стойност 0 всички получават еднакъв доход. При стойност 100 цялото измервано количество доход е съсредоточено в един човек, а останалите не получават нищо.

Колкото по-висока е стойността, толкова по-голямо е неравенството.

Да си представим петима души, които получават по 1000 евро месечно. Общият им доход е 5000 евро и всеки разполага с еднаква част от него. В този опростен пример коефициентът на Джини е нула.

Сега да предположим, че същите 5000 евро се разпределят по друг начин:

• Първият получава 300 евро.

• Вторият получава 500 евро.

• Третият получава 700 евро.

• Четвъртият получава 1000 евро.

• Петият получава 2500 евро.

Общият доход не се е променил. Променило се е единствено неговото разпределение.

В този пример коефициентът на Джини е 39,2. С други думи, една и съща обща сума може да бъде разпределена сравнително равномерно или да бъде съсредоточена в ръцете на малка част от хората.

В действителност изчислението е по-сложно. Статистиците подреждат населението според доходите и сравняват каква част от общия доход получават различните групи. Използва се т.нар. крива на Лоренц, която показва отклонението от напълно равномерното разпределение.

Евростат измерва не просто заплатите, а разполагаемите доходи на домакинствата след данъци и социални трансфери, коригирани според размера и състава на домакинството.

Важно е и друго: Джини измерва неравенството в доходите, а не натрупаното богатство. В показателя не се сравняват пряко притежаваните имоти, спестявания, автомобили или инвестиции.

Затова от стойността 37,7 не можем да заключим каква част от цялото богатство на България принадлежи на най-богатите граждани.

От 2007 до 2025 г.: намалява ли пропастта между бедни и богати?

Неравенството не е възникнало през последната година.

Още през 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, коефициентът на Джини е 35,3 според историческите данни, публикувани от НСИ.

През следващите години показателят преминава през периоди на увеличение и намаление. През последните пет години движението е следното:

Източник: НСИ, „Индикатори за бедност и социално включване – 2025 година“. Стойностите са за годината на статистическото изследване.

Таблицата показва две важни обстоятелства.

Първо, през 2025 г. има подобрение спрямо 2024 г. — коефициентът намалява с 0,7 пункта.

Второ, подобрението не е достатъчно, за да изведе България от първото място в ЕС.

Съпоставката с 2007 г. също показва, че проблемът е дългосрочен. За оценка на целия период обаче трябва да се отчитат методологичните прекъсвания в историческите статистически серии.

След близо две десетилетия членство в ЕС България продължава да има значително по-неравномерно разпределение на доходите от средното европейско равнище.

Икономиката расте, но кой получава по-голямото парче от баницата?

Друг показател на Евростат дава още по-разбираема представа за разликата.

Той се нарича S80/S20 и сравнява общия доход на най-богатите 20% от населението с този на най-бедните 20%.

През 2025 г. съотношението за България е приблизително 7 към 1, докато средно за ЕС е около 4,6 към 1.

Какво означава това?

Ако разделим населението на пет еднакво големи групи според доходите, най-богатата група получава общо около седем пъти повече доходи от най-бедната.

Това не означава, че всеки богат българин печели точно седем пъти повече от всеки беден. Сравняват се общите доходи на две големи групи от населението.

Разликата е съществена и поставя въпроса как се разпределят ползите от икономическото развитие.

Когато заплатите и другите доходи растат, това не означава непременно, че всички групи подобряват положението си с еднакви темпове.

Възможно е общият доход в една икономика да се увеличава, а по-голяма част от допълнителните средства да отива към хората с вече високи доходи.

Възможно е и обратното — доходите на най-бедните да нарастват по-бързо и неравенството да намалява.

Затова само данните за растежа на БВП или средната работна заплата не са достатъчни, за да разберем как се променя жизненият стандарт на различните групи.

За да установим кой е спечелил най-много от растежа през последните години, трябва да сравним действителното изменение на доходите по групи, след отчитане на инфлацията.

Работиш, но оставаш беден – българският парадокс

Обикновено бедността се свързва с безработица или липса на доходи.

Статистиката обаче показва, че наличието на работа не е достатъчна гаранция срещу бедността.

Според Евростат през 2025 г. 11,5% от работещите в България са изложени на риск от бедност. Това е най-високият дял в ЕС, където средният показател е 8,3%.

Става дума за хора, които работят, но живеят в домакинства, чиито разполагаеми доходи остават под националния относителен праг на бедност.

Причините могат да бъдат различни — ниско възнаграждение, непълна заетост, недостатъчен брой работещи в домакинството или повече издържани членове на семейството.

Тук проблемът не се изчерпва с размера на минималната работна заплата.

Дори когато възнагражденията се увеличават, действителното подобрение на стандарта зависи от цените и от общите разходи на домакинството.

Именно затова поскъпването на горивата, храните и основните услуги заслужава особено внимание.

Домакинството с висок доход има по-голяма възможност да понесе допълнителни разходи, без да ограничава основното си потребление.

При домакинството с нисък доход същите разходи могат да означават отказ от други необходими покупки.

Това е и причината контролът върху цените да има толкова голям обществен отзвук.

В Econominews вече разгледахме спора между КЗП и търговските вериги за надценките и печалбите, както и предложенията на Мая Манолова за нови правомощия срещу високите цени.

Но дори ефективният контрол върху нарушенията на пазара не може самостоятелно да реши проблема с неравномерното разпределение на доходите.

Данъци, пенсии и социални помощи – намалява ли държавата неравенството?

Държавата влияе върху доходите чрез данъците, пенсиите, социалните помощи и публичните услуги.

Данните на НСИ позволяват да оценим част от този ефект чрез сравнението на риска от бедност преди и след социалните трансфери.

Източник: НСИ, „Индикатори за бедност и социално включване – 2025 година“.

Тези числа показват колко съществена е ролята на пенсиите и останалите социални плащания за доходите на населението.

Разликата между 45,4% и 29% демонстрира значението на пенсиите, а допълнителното намаление до 21,2% — ефекта на останалите социални трансфери.

Това са статистически сравнения при различно включване на плащанията в дохода, а не измерване на броя хора, които непременно биха изпаднали в бедност при реално премахване на тези плащания.

Остава обаче въпросът дали цялостната данъчна и социална система намалява доходното неравенство достатъчно ефективно.

България прилага пропорционален данък от 10% върху облагаемите доходи на физическите лица, с предвидените в закона изключения и облекчения.

Еднаквата ставка сама по себе си не означава еднаква данъчна тежест спрямо общите доходи и потреблението на различните домакинства.

Върху крайния резултат влияят още осигурителните вноски, максималният осигурителен доход, косвените данъци и социалните плащания.

Затова не можем да обясним високия коефициент на Джини единствено с плоския данък. Необходим е анализ на цялата система и на действителните доходи преди и след нейното въздействие.

Защо други държави от Източна Европа отчитат по-ниско неравенство?

Едно от най-интересните сравнения е с Чехия, Словакия и Полша.

И трите държави имат социалистическо минало и преминават през мащабни икономически преобразования.

Въпреки това през 2025 г. техните коефициенти на Джини са под 25, докато в България показателят е 37,7.

Разликата не означава автоматично, че гражданите на тези държави получават еднакви заплати или че бедността там е изчезнала.

Тя означава, че разполагаемите доходи са разпределени по-равномерно.

Върху този резултат могат да влияят структурата на заетостта, образованието, равнището на заплатите, данъците, социалните плащания и различията между регионите.

Нито един от тези фактори не трябва да бъде обявяван за основна причина без съпоставими данни.

Но примерът на други държави показва, че високото неравенство не е неизбежна последица от пазарната икономика или от историческото развитие на Източна Европа.

Бедността намалява по статистика, но какво се променя в живота на хората?

В България през 2025 г. под националния относителен праг на бедност живеят около 1,369 млн. души, или 21,2% от населението.

Според НСИ прагът е 866,67 лева средномесечно за едночленно домакинство по използваната статистическа методика.

Година по-рано делът на хората под прага е 21,7%.

Следователно има известно подобрение.

Но трябва да разграничаваме намаляването на бедността от намаляването на неравенството.

Бедността показва колко хора попадат под определен доходен праг. Неравенството показва как се разпределят доходите между цялото население.

Възможно е доходите на най-бедните да растат и по-малко хора да остават под прага на бедност, докато доходите на най-богатите нарастват още по-бързо.

В такъв случай бедността може да намалява, без неравенството непременно да се свива.

Освен това Евростат използва различни показатели за бедност — включително спрямо текущия относителен праг и спрямо фиксиран праг от предходна година. Резултатите им не бива да се сравняват като взаимозаменяеми.

Има значение не само колко пари получава човек, но и какво може да си купи с тях.

И точно тук се връщаме към началото — поскъпването на горивата, храните и основните услуги.

Две домакинства могат да изпитат еднакво процентно поскъпване, но последиците за семейния им бюджет да бъдат съвсем различни.

България има нужда не само от растеж, но и от отговор за неговото разпределение

Данните на Евростат не показват, че всички българи обедняват. Напротив, през последните години част от показателите за бедност и неравенство се подобряват.

Те обаче показват, че разликите в разполагаемите доходи остават най-големите в ЕС.

Икономическият растеж е необходим за повишаването на жизнения стандарт, но сам по себе си не гарантира, че доходите на всички групи ще растат с еднакви темпове.

Повишаването на производителността, по-добре платената заетост, достъпът до образование и ефективната социална политика са сред механизмите, чрез които една икономика може да създава повече възможности за гражданите си.

Кои от тях имат най-голямо значение за България трябва да бъде установено с данни, а не с политически обещания.

След почти двадесет години членство в Европейския съюз въпросът вече не е само дали българската икономика расте.

Въпросът е кой получава ползите от този растеж и защо разстоянието между най-ниските и най-високите доходи остава толкова голямо.

Първото място по поскъпване на горивата през септември и първото място по доходно неравенство през 2025 г. са различни статистически факти. Но поставени един до друг, те показват защо икономическата политика трябва да се оценява не само по общите проценти, а и по последиците за хората с различни доходи.

Защото икономическите показатели имат значение не само когато растат, а и когато отговорят на въпроса: кой действително живее по-добре?