Световната банка: 2,6% растеж, но таванът се вижда

Световната банка запазва прогнозата си за ръст на българската икономика от 2,6% през 2026 г., но понижава очакванията си за 2027 г. от 2,9% на 2,6%. За 2028 г. се очаква леко ускоряване до 2,7%. През 2025 г. българската икономика е нараснала с 3,1%.

На пръв поглед това не изглежда като лоша новина. Проблемът е, че този растеж все по-трудно може да бъде поддържан само чрез повече потребление, по-високи доходи и държавни разходи.

Според Световната банка силното вътрешно търсене в България е подпомогнато от увеличаването на реалните доходи, кредитите и по-разхлабената фискална политика. Същите фактори обаче допринасят и за по-висока инфлация и по-голям бюджетен дефицит. Банката очаква дефицитът да достигне 5,3% от БВП през 2026 г. при 3% през 2025 г.

Това означава, че следващият етап от развитието на икономиката няма как да разчита безкрайно на същите двигатели.

Проблемът, който няма как да бъде заобиколен: хората намаляват

Демографията поставя България пред проста сметка – работещите няма да стават повече.

И проблемът не може да бъде решен безкрайно с привличане на работници от чужбина. Причината е, че демографският натиск постепенно обхваща и други държави в региона.

Затова икономиката трябва да произвежда повече с наличната работна сила.

Последните данни на НСИ показват колко реален вече е този натиск. През септември 31,2% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, който затруднява дейността им. В същото време броят на заетите през второто тримесечие намалява с 0,6% спрямо година по-рано.

Тук започва същинският въпрос: ако хората са по-малко, как да се произведе повече?

НСИ показва важна част от отговора: производителността расте

Отговорът не е само в това работникът да работи повече.

По предварителните данни на НСИ през второто тримесечие на 2026 г. БВП на един зает се увеличава реално с 3,1% спрямо същото тримесечие на 2025 г.

Още по-показателен е резултатът за отработен час – БВП на един отработен час нараства с 3,3%.

Тези числа са важни, защото показват, че картината не е „българите не работят достатъчно“.

Напротив – произведеното на един зает и на един отработен час се увеличава.

Но производителността не зависи само от човека. Зависи и от това с какво работи той.

Не е достатъчно да имаш работник – трябва да имаш и машина

Един и същ човек може да произведе много повече с модерна автоматизирана машина, отколкото със старо оборудване.

Същото важи за софтуера, организацията на труда, роботизацията, автоматизацията и достъпа до съвременни технологии.

Затова би било погрешно целият разговор за производителността да се превръща в обвинение към работниците.

Ако един служител прекарва часове в ръчна обработка на информация, докато конкурентът му използва автоматизирана система, разликата в резултата не се обяснява само с това кой работи по-усърдно.

Производителността зависи и от капитала, технологиите и организацията, с които разполага човекът.

Инвестициите са другата половина от сметката

И тук данните на НСИ дават интересен сигнал.

През второто тримесечие на 2026 г. брутното капиталообразуване нараства с 11,4% на годишна база и е сред основните фактори за регистрирания икономически растеж. Брутното образуване на основен капитал представлява 23% от БВП.

Това включва инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи – тоест не просто пари, които минават през икономиката, а вложения в активи, които трябва да се използват многократно и да създават продукция и занапред.

Именно тук се срещат двете картини.

От една страна, България има растяща производителност. От друга – Световната банка предупреждава, че в дългосрочен план страната се нуждае от по-висока производителност и повече инвестиции.

Следователно въпросът не е просто дали има инвестиции, а дали те са достатъчни и дали водят до модернизиране на производството.

Защото една икономика трудно може да поддържа висок ръст, ако всеки следващ процент трябва да бъде изработен от все по-малко хора със същите технологии.

Изкуственият интелект може да се окаже част от решението

Именно тук идва една от най-интересните части от новия доклад на Световната банка – изкуственият интелект.

Около един на всеки пет работещи в Европа и Централна Азия е на позиция, която е съществено изложена на въздействието на AI. В същото време по-малко от една на всеки десет фирми използва изкуствен интелект, като засега приложенията най-често са за базови задачи.

Световната банка посочва, че пречките не са само технологични. Сред тях са липсата на достатъчно умения, управленски капацитет, интегрирани данни и изчислителна инфраструктура.

И България има интересна отправна точка. Страната разполага с 2,89 MW капацитет на центровете за данни на 1 млн. жители, което я поставя на трето място в Европа и Централна Азия след Полша и Русия.

Това обаче само по себе си не е достатъчно.

Центърът за данни не прави икономиката по-производителна, ако предприятията не използват технологиите, които стоят зад него.

Затова Световната банка вижда голямата възможност именно в комбинацията от инвестиции, умения, технологии и изкуствен интелект. Според главния икономист на банката за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски по-големият риск през следващото десетилетие вероятно няма да бъде прекомерното използване на AI, а твърде слабото му внедряване и адаптиране.

България расте. Големият въпрос е как ще расте утре

Данните не показват противоречие, а две страни на един и същ проблем.

Световната банка казва: растеж има, но дългосрочното му поддържане е трудно без по-висока производителност, инвестиции и адаптация към демографските промени.

НСИ показва: производителността вече расте, а инвестициите също дават сериозен принос за икономическата активност.

Предизвикателството е това да не остане временна тенденция.

Ако работниците стават по-малко, икономиката трябва да намери начин всеки от тях да произвежда повече. А това не става само с повече работа.

Става с по-добри машини, технологии, инвестиции, организация и умения.

В крайна сметка въпросът не е само дали България ще расте с 2,6%.

Въпросът е дали ще инвестира достатъчно днес, за да може да продължи да расте и утре – когато работниците ще бъдат по-малко.