Минималната работна заплата в България през 2026 г. е 620,20 евро. За 2027 г. правителството предлага тя да стане 660 евро.

Разликата е 39,80 евро месечно, или увеличение с приблизително 6,4%.

На годишна база това означава 477,60 евро повече брутно възнаграждение за човек, който работи през цялата година на минимална заплата.

Увеличението е реално, но има една подробност — става дума за брутни суми. След приспадането на дължимите данъци и осигуровки работникът няма да получи всичките допълнителни 39,80 евро.

Ето как изглеждат трите числа, около които се води спорът:

Последната сума е ориентировъчна и не представлява официално определена минимална заплата.

Правителството може да отчете увеличение. Работещите обаче имат основание да попитат защо новият размер се различава от този, който би се получил при предишния механизъм.

Старата формула даваше около 690 евро — къде изчезнаха останалите 30?

Досегашният механизъм обвързваше минималната работна заплата с 50% от средната брутна работна заплата за определен период.

Така размерът ѝ следваше сравнително ясна математическа зависимост.

При обсъжданията за 2027 г. се появи оценка, че по стария механизъм минималното възнаграждение би достигнало приблизително 690 евро. Това е разчет, който трябва да се разглежда като сравнение, а не като вече дължима сума.

Новите правила, приети през септември 2026 г., замениха автоматичната зависимост от средната заплата с по-широк набор от критерии. Сред тях са издръжката на живот, равнището и растежът на заплатите и производителността на труда.

Промяната има своя икономическа логика: размерът на минималната заплата вече не се определя само от един показател.

Но тя поставя и нов въпрос — как точно правителството претегля отделните критерии, за да достигне до конкретна сума?

Ако сравним предложените 660 евро с ориентировъчните 690 евро по стария механизъм, разликата е около 30 евро месечно, или 360 евро годишно.

Това не доказва, че работниците имат законово право на тези 30 евро. Показва обаче колко съществено може да бъде влиянието на променените правила.

България увеличава минималната заплата, но остава последна в ЕС

Европейската статистика показва колко различно се заплаща минималният труд в отделните държави.

По данни на Евростат към 1 януари 2026 г. България е страната с най-ниска номинална минимална работна заплата сред държавите от ЕС, които имат национално определен минимум.

Източник: Евростат. Сумите са брутни и се отнасят за един и същ период — януари 2026 г.

Разликата с Румъния е 175 евро месечно, а с Полша — 519 евро.

Разбира се, размерът на заплатата не може да се разглежда отделно от цените, данъците и разходите за живот. Но самата номинална разлика остава показателна.

Дори предложените 660 евро за България през 2027 г. са по-малко от минималната заплата, отчетена в Румъния още през януари 2026 г.

Това не е прогноза за мястото на България през следващата година, защото останалите държави също могат да променят възнагражденията си.

То показва колко голяма е дистанцията, която страната трябва да преодолява.

Увеличение на заплатата или догонване на цените?

Още един въпрос остава извън простата сметка с 39,80 евро — инфлацията.

Когато заплатата расте, но цените също се увеличават, част от допълнителните пари отива за покриване на по-скъпите стоки и услуги.

Например, ако една заплата се увеличи с 6,4%, а цените през съпоставим период нараснат с 4%, реалното подобрение е значително по-малко от обявеното увеличение.

Това е пример, а не прогноза за инфлацията през 2027 г.

За да се оцени действителният ефект от предложената минимална заплата, трябва да се проследи как ще се изменят цените през съответния период.

За работещия въпросът е съвсем практичен: ще може ли с новата заплата да купува повече, или увеличението ще бъде погълнато от по-високите разходи?

Три суми, една заплата: кой определя колко струва минималният труд?

620, 660 и 690 евро.

Три числа, които показват три различни неща: настоящото положение, предложението на правителството и приблизителния резултат от предишния механизъм.

Най-важната промяна обаче не е само в размера на заплатата. Променен е начинът, по който тя се определя.

При стария механизъм водеща беше математическата връзка със средната работна заплата. При новия правителството трябва да отчита няколко икономически и социални показателя.

Това дава възможност за по-широка оценка, но прави още по-важно публичното обяснение как е достигната конкретната сума.

Защото работещите трябва да знаят не само с колко ще се увеличи минималната им заплата, но и защо увеличението е точно толкова.

В крайна сметка 660 евро са повече от 620. Но дали са достатъчни и защо не са около 690 — това са два различни въпроса, на които едно правителствено постановление не бива да отговаря само с крайното число.