Манолова ще предложи на депутатите промени в Кодекса на труда, Търговския закон, Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Закона за обществените поръчки. Тя ще сезира и Конституционния съд срещу чл. 245 от Кодекса на труда, който гарантира изплащане само на 60% от заплатата на работника.

„Необходими са промени, които да забранят на работодателите да продават фирмите си на клошари, промени, които да накарат Фонда за гарантиране на вземанията на работници от дружества, които са в несъстоятелност да работи ефективно, защото е факт, че за миналата година са изплатени едва 2 млн. лв. от налични 250 млн. лв.“, подчерта Манолова.

Омбудсманът предлага и в Кодекса на труда да се въведе тримесечен срок за изплащане на обезщетения от работодателя, завишаване на контролните функции на Инспекцията по труда във връзка с плащането на обезщетения и заплати след прекратяване на трудовите правоотношения, включително и да налага принудителни административни мерки.

По Търговския закон омбудсманът ще инициира забрана за прехвърляне на търговски предприятия и фирмени дялове при неизплатени заплати и осигуровки, възможност работниците сами да поискат откриване на производство по несъстоятелност, както и преместване на вземанията на работниците от четвърти на първи ред.

Промените в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са за увеличаване на възможностите те да получават обезщетения чрез удължаване на периода между прекратяване на трудово правоотношение и започване на производство по несъстоятелност.

В Закона за обществените поръчкиомбудсманът предлагада се отстранява от участие в обществена поръчка всеки работодател, който дължи възнаграждения и обезщетения на служителите си.

„През последните седмици институцията на омбудсмана буквално е затрупана от жалби срещу некоректни работодатели за забавени или изобщо неплатени заплати, за невнесени осигуровки, за неиздължени обезщетения, за неполучени ваучери за харна, за неплатен извънреден труд, изобщо за неизпълнени социални ангажименти. Случаите са различни – действащи фирми, които не плащат на своите работници, дружества, които са в несъстоятелност или предприятия, които са продадени заедно с работниците“, аргументира Манолова пакета от законодателни промени.

По думите й, макар случаите от жалбите да са различни, те като цяло си приличат, защото са свидетелство, че в 21 век все още има експлоатация на труд или т.нар. „модерно робство“.

„Красноречиви са данните на една неправителствена организация Walk Free за световния индекс на робството, в нейния последен доклад, според който България за една година се е придвижила в негативна посока от 73-то на 32-ро място. И това се вижда, ние изброихме 15 случая само от последните дни – Дупница, Бобов дол, Ветрен, Търговище, Видин, Русе, Враца, София и др., колективни жалби, брожения, протести, гладни стачки“, подчерта Манолова.

По думите й, хората очакват държавата да ги защити и институциите да застанат зад гърба им, а не да абдикират.

Във форума участваха заместник-министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов, изпълнителният директор на Главна инспекция по труда, директорът на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите Ваня Борисова, подуправителят на НОИ Весела Караиванова, представители на НАП, на Агенцията по заетостта, директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, синдикални организации, работодателски организации, както и пострадали работници от цяла България, сред които шивачките от Дупница, служители на „Пикадили“ и „Карфур“, Ивайло Тодоров и Димитър Райчев от мина „Оброчище“, област Добрич и др.

Парламента узакони на първо четене умишлените закононарушения на Столична община и Центъра за градска мобилност

Стандарт”-на гавра с журналисти

БАНКОВА СТАТИСТИКА

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Пощенска банка надбяга собствената си глупост

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България