2.При призната неравноправност от страна на банката на всички атакувани клаузи защо колективният иск пред СГС приключи с оттегляне на иска от страна на КЗП, а не с прилагане на споразумението към делото с искане за неговото одобряване, т.е.с признание на банката за неравноправност на клаузите пред съда и скрепването му със сила на присъдено нещо;

3.По какъв начин г-н Маргаритов ще проследи спазва ли се постигнатото споразумение по отношение на всички договори с неравноправни клаузи и каква е причината седмица след приемането му служителите във всички клонове на Юробанк България все още да не са запознати със съдържанието му, а банката да отказва да прилага споразумението;

4.При условие, че Юробанк е признала в споразумението нищожността на валутните и лихвените клаузи, по каква причина КЗП се е съгласила увредените потребители да бъдат прецакани за сметка на интересите на банката, като й опростят всички надвзети лихвени и валутни разлики, платени без правно основание до настоящия момент, и поемат 20 % от несъществуващия валутен риск /при нищожност на валутните клаузи в няколко съдебни решения СРС и СГС отсъждат, че кредитите са в лева/евро, преизчислени по курса, действащ към датата на усвояване на кредита, т.е. няма подялба на никакъв валутен риск в съотношение 20/80, а банката дължи връщане на всички надвзети суми.

5. И още един въпрос, който никак не е маловажен - ако споразумението е такава блестяща победа на КЗП, по каква причина ден след оттеглянето на иска СГС е затрупан от молби за присъединяване на недоволни потребители, които настояват пред СГС делото да бъде решено по същество, а самата Юробанк България зорко следи производството и само ден след произнасяне Определението на СГС от 22.11.2016 г. банката да даде становище по молбата за оттегляне на иска от КЗП, още преди същото определение да е оповестено публично в сайта на съда и да й е съобщено, Юробанк България вече е депозирала становище с дата 23.11.2016 г. пред СГС .

Подозирам, че както КЗП, така и Юробанк се тресат от страх, че СГС би могъл да не прекрати делото, а да го разгледа по същество и да се произнесе със съдебно решение, съобразно което  неравноправните валутни и лихвени клаузи са прогласени за нищожни, а банката е поставена пред перспективата да връща всички надвзети валутни и лихвени разлики.

Източник: http://expose.blog.bg   Автор:  Маринела Ашикова

Парламента узакони на първо четене умишлените закононарушения на Столична община и Центъра за градска мобилност

Защо Министерство на финансите иска „такса юрисконсулт” да остане за юрисконсулти назначени на трудови договори

БАНКОВА СТАТИСТИКА

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Пощенска банка надбяга собствената си глупост

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България