Един дрон и няколко царевични стръка

През август България преживя случай с дрон, който навлезе от румънска територия и падна на около 100 метра навътре в страната. Нямаше жертви, разрушени сгради или повредена инфраструктура, но държавата реагира с брифинги, заседание на Съвета по сигурността и обещания за засилване на наблюдението и защитата на въздушното пространство.

Тогава тревогата беше разбираема. Дрон, свързан с войната в Украйна, е достатъчна причина държавата да провери какво се случва и дали националната сигурност е защитена.

На 6 октомври обаче ситуацията беше съвсем различна. Два търговски кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона, на около 70 морски мили източно от Бяла. Използвани са въздушни и морски дронове. Единият кораб потъна, а членовете на екипажа му останаха в неизвестност. Другият беше сериозно повреден и се наложи спасителна операция.

Разликата трудно може да бъде по-голяма. При единия случай имаме дрон и няколко царевични стръка. При другия — два цивилни кораба, реална атака и човешки животи.

Когато няма щети — тревога. Когато има потънал кораб — хладнокръвие

Именно тук започва проблемът с политическото послание на държавата.

След атаката премиерът Румен Радев заяви, че няма място за истерия и че няма пряка заплаха за националната сигурност. В същото време призна, че войната в Украйна вече е „влязла“ в българската икономическа зона.

Двете твърдения могат формално да съществуват едновременно. България може да не е обект на пряка военна атака, но да е изложена на реални рискове от войната. За обществото обаче остава въпросът защо при толкова сериозен инцидент първата реакция е да се говори за липса на пряка заплаха, вместо ясно да се обясни какво е известно, какво не е известно и как държавата ще защити собствената си зона.

Още по-интересно става, когато се стигне до въпроса кой стои зад атаката.

Радев: логиката сочи към Русия. Само дето устата не го казва

Радев не отхвърля руската следа. Напротив — той признава, че „логично погледнато“ резултатът е в полза на Русия. Но едновременно с това държавата отказва да заяви, че Русия е извършителят, докато няма достатъчно доказателства.

Самото изискване за доказателства е нормално. При подобен международен инцидент държавата трябва да разграничава установените факти от предположенията. Проблемът е, че политическата предпазливост също изпраща послание, особено когато става дума за България — държава от ЕС и НАТО, намираща се на Черно море и в непосредствена близост до войната на Русия срещу Украйна.

Русия отрича да е атакувала двата кораба и настоява причините да бъдат установени чрез разследване. Украйна обвинява Русия и заявява, че украински сили не са действали в района. Българските власти засега говорят за необходимост от доказателства и установяване произхода на използваните дронове.

Всичко това е част от разследването. Но остава политическият въпрос: ако самият президент признава, че логично данните сочат към Русия, защо България изглежда толкова предпазлива именно когато трябва да защити собствените си интереси?

Йотова и КСНС: държавата отново започва да брои риска след удара

След атаката Илияна Йотова свика Консултативния съвет за национална сигурност. Заседанието продължи около пет часа, а сред обсъжданите теми бяха рисковете за сигурността в Черно море, установяването на извършителите, взаимодействието с Румъния и Турция и използването на сателитни данни.

Самото свикване на КСНС е нормална институционална реакция. Въпросът е защо разговорът за сигурността на Черно море изглежда толкова по-сериозен след като два цивилни кораба вече са били атакувани.

Държавата не може да предотврати всеки инцидент. Но може да покаже предварително, че следи риска, че има готовност за реакция и че няма да чака заплахата да стане факт, за да започне да я обсъжда.

Когато материализацията е потънал кораб, това е доста късен момент за първия сериозен разговор.

Българското Черноморие вече е чувало руски оръдия

Има още една причина темата да не бъде разглеждана само през призмата на днешната война.

На 14 октомври 1915 г. руският Черноморски флот бомбардира Варна. По данни на Държавния архив във Варна загиват 27 цивилни граждани и няколко военнослужещи, а са нанесени щети на крайбрежни складове, търговски обекти и пристанищната инфраструктура.

Този факт рядко присъства в популярния разказ за българската история. Историческите събития обаче не изчезват, само защото за тях се говори по-рядко.

През 1915 г. руският флот стреля по Варна. През 2026 г. два цивилни кораба са атакувани в българската икономическа зона, докато Русия води война срещу Украйна. Историческите ситуации са различни и не трябва да бъдат приравнявани, но едно е общо — българското Черноморие никога не е било извън чуждите военни сметки.

Радев и Йотова превръщат България в троянското магаре на Путин срещу ЕС и НАТО

Проблемът вече не е само в това кой е изстрелял дроновете и кой е нанесъл ударите. Това трябва да установи разследването. Проблемът е как България се държи, когато войната на Путин вече достига до собствената ѝ икономическа зона, а държавното ръководство предпочита предпазлив език пред ясна политическа позиция.

Радев и Йотова не са длъжни да обявяват извършител преди да има достатъчно доказателства. Но като държавно ръководство са длъжни да покажат ясно къде стои България — като член на ЕС и НАТО, или като държава, която все още се колебае дори когато собственото ѝ Черноморие е засегнато.

Радев и Йотова превръщат България в троянското магаре на Путин срещу ЕС и НАТО.

Въпросът вече не е дали България е част от ЕС и НАТО. Това е факт. Въпросът е как ще се държи, когато руската война все по-близо засяга собствената ѝ сигурност и интереси.

Царевицата оцеля. Корабът — не

Разликата между августовския дрон и октомврийската атака е твърде голяма, за да бъде заметена с думи като „хладнокръвие“.

През август държавата реагира сериозно на дрон, който не причини човешки жертви и практически не нанесе материални щети. През октомври два цивилни кораба бяха атакувани в българската икономическа зона, единият потъна, а съдбата на част от екипажа остана неизвестна.

Тук не става дума за призив България да изпада в паника или да обявява виновник без доказателства. Става дума държавата да не бърка хладнокръвието с политическа предпазливост, когато сигурността на страната вече е засегната.

Защото царевицата може да бъде извадена от нивата. Потъналият кораб — не.

А ако България продължава да говори все по-тихо точно когато ударите се приближават все повече до собствените ѝ граници и икономическа зона, въпросът вече няма да бъде само кой е атакувал корабите.

Ще бъде на чия страна стои България, когато трябва да го каже на глас.