На 16 юли Министерството на регионалното развитие и благоустройството обявява, че новият състав на Съвета на директорите на „Автомагистрали“ ще управлява дружеството до провеждането на конкурс. В съобщението са представени новите ръководители и професионалният им опит, но не са посочени конкретен срок за конкурса и подробни критерии, по които ще бъде избран постоянният състав.

В края на август министър Иван Шишков намалява борда от петима на трима души и освобождава Николета Бачева и Ивелина Маринова. Решението е вписано в Търговския регистър на 3 октомври. Само дни по-късно министърът предлага Бачева отново да стане член на борда, а на 8 октомври тя е избрана за изпълнителен директор.

Защо Бачева е освободена, а след това върната на ръководна позиция? В публично достъпните публикации не е посочен конкретен мотив, който да обяснява тази промяна. Това не доказва нарушение, но прави въпроса за критериите на кадровите решения напълно основателен.

Конкурсът — обещан, но кога?

Когато министерството обявява временно управление до конкурс, логично е да се очаква процедурата да даде възможност за подбор по ясни и проверими критерии. Обществото има право да знае какви професионални качества се изискват, как се оценяват кандидатите и кога временният мандат трябва да приключи.

В противен случай конкурсът рискува да се превърне в удобен хоризонт — винаги предстоящ, но без ясна дата. А временното назначение може да се окаже достатъчно дълго, за да взема важни решения, но недостатъчно прозрачно, за да е ясно как и защо е избран конкретният човек.

Това е особено съществено при „Автомагистрали“. Дружеството не управлява обикновен офис, а участва в големи инфраструктурни дейности, свързани с публични средства и проекти с дългосрочно значение. Затова въпросът не е само кой седи в директорския кабинет, а какви правила определят избора му.

Оставката и мантинелите: две различни версии

Иван Кунев подава оставка като изпълнителен директор след около три месеца на поста. Министър Шишков заявява, че причините са лични и отрича да е имало конфликт. Институтът за пътна безопасност обаче разпространява друга версия — че оставката е свързана с несъгласие относно подмяната на мантинели на автомагистрала „Хемус“.

Тези версии не бива да се смесват: твърдението на неправителствената организация не е само по себе си доказателство за причината за оставката. Но спорът поставя конкретен въпрос, който заслужава отговор: как е възложена подмяната на мантинелите, кой доставя огражденията, какви документи удостоверяват съответствието им и кой контролира качеството на изпълнението?

Тук вече не става дума за кадрови предпочитания, а за пътна безопасност и разходване на публични средства. Именно затова е важно министерството да представя проверими документи и ясни отговори, а не само уверения, че всичко е направено както трябва.

Инхаус по инерция?

„Автомагистрали“ е позната и с инхаус договорите за довършването на магистрала „Хемус“, пътя Видин–Ботевград и укрепването на свлачища. Този модел позволява възлагане на дейности на държавното дружество без обичайна конкурентна процедура, но през годините е предизвиквал сериозни въпроси за подизпълнителите, авансовите плащания и контрола.

Кадровата промяна сама по себе си не доказва, че моделът ще продължи без промени. Но и новото име на изпълнителния директор не е гаранция за по-добро управление. Това може да се оцени само по договорите, изпълнените дейности, сроковете и отчетността.

Магистралите не се строят с кадрови рокади

В „Автомагистрали“ се сменят ръководители, променя се съставът на борда и се появяват нови обяснения. Но за гражданите резултатът трябва да се измерва по друг начин: по качеството на пътищата, безопасността, спазените срокове и прозрачността на разходите.

Министерството обеща управление до конкурс. След последвалите промени въпросът е не просто дали ще има такъв, а кога, по какви критерии и с каква отчетност ще бъде избрано постоянното ръководство. Също толкова важно е да има ясни отговори за спорните решения, включително за мантинелите и възлагането на дейности.

Защото при държавна компания, която работи с милиони публични средства, кадровият завой не е равнозначен на промяна на посоката. А конкурсът не трябва да бъде само обещание в прессъобщение — той трябва да доведе до прозрачен избор и отговорност за резултатите.