33% данъкът вече има и европейски проблем

Предложението на Министерството на финансите е за еднократен допълнителен данък от 33% върху определена „свръхпечалба“ през 2027 г. Правителството продължава да защитава мярката и очаква от нея над 1 млрд. евро допълнителни приходи.

Сега обаче към българския спор се добавя и позицията на Европейската централна банка. Тя не разглежда въпроса само през размера на налога, а през това как извънредното облагане може да повлияе върху капитала, устойчивостта и способността на кредитните институции да поемат бъдещи загуби.

CON/2024/41: документът е от 2024 г., но предупреждението е актуално

Номерът, който си струва да бъде запомнен, е CON/2024/41.

Това не е ново становище на ЕЦБ, издадено специално за България през октомври 2026 г. Документът е от 17 декември 2024 г. и разглежда данък върху нетните приходи от лихви и комисиони на определени финансови институции.

Но именно затова той е интересен за сегашния спор. ЕЦБ вече е разглеждала извънредно облагане на финансовия сектор и е описала рисковете, които според нея трябва да бъдат взети предвид.

Официалното становище CON/2024/41 в EUR-Lex

Какво всъщност казва ЕЦБ: капиталът не е „свободна каса“

На разбираем език предупреждението е следното: печалбата на една банка не е просто сума, която може да бъде разпределена или обложена, без това да има значение за самата банка.

Част от печалбата може да остане в нея и да увеличи собствения ѝ капитал. Той служи като буфер при загуби — например когато икономиката се влоши, кредитополучатели започнат да изпитват затруднения и необслужваните кредити се увеличат.

Според ЕЦБ извънредното облагане може да намали възможността на някои банки да поддържат или възстановяват такива капиталови буфери. Особено значение има това за институции, които и без това имат по-ограничени възможности за натрупване на капитал.

Това е същината на предупреждението: днес държавата получава приход, но част от ресурса, който иначе би останал в банковата система, вече го няма.

А ако капиталовият буфер е по-малък?

Тук се появява връзката с кредитите.

По-малкият капиталов запас не означава автоматично по-високи лихви. Би било пресилено да се каже, че 33% данък непременно ще оскъпи кредитите.

Но при по-слаба капиталова позиция възможностите на една банка да поема загуби и да продължава да разширява кредитирането могат да бъдат по-ограничени. Именно затова ЕЦБ поставя финансовата устойчивост и способността на банките да поемат бъдещи рискове сред основните въпроси при подобно облагане.

Така потенциалният ефект не е задължително да се появи като отделен ред във фактурата на клиента. Той може да се прояви по-непряко — чрез условията за кредитиране, риска, който банките са готови да поемат, и темпа, с който отпускат ново финансиране.

ЕЦБ гледа не само днешната печалба, а целия икономически цикъл

Това е един от важните моменти в становището, който лесно се губи зад заглавието „ЕЦБ е против данъка“.

Европейската централна банка обръща внимание, че при извънредно облагане трябва да се вземат предвид целият икономически цикъл, оперативните разходи, кредитният риск и дългосрочната способност на банките да генерират капитал.

Причината е проста.

Банка може да има много добра година, но това не означава, че следващите години ще изглеждат по същия начин. При икономически спад печалбата може да намалее, а разходите за проблемни кредити да се увеличат.

Затова според логиката на ЕЦБ една данъчна мярка, която гледа основно към силния период, трябва да бъде оценена и през това, което може да се случи при по-слаба икономическа среда.

Българската сметка: над 1 млрд. евро за бюджета

Правителството не отстъпва от предложението.

На 4 октомври финансовият министър Гълъб Донев заяви, че данъкът „свръхпечалба“ остава на дневен ред и че държавата е изчислила над 1 млрд. евро приходи от мярката. Той посочи, че кабинетът продължава диалога с БНБ и Асоциацията на банките.

Това е едната страна на сметката.

Държавата вижда допълнителен приход, с който да подпомогне бюджета и предвидените данъчни облекчения.

ЕЦБ обаче поставя друга сметка: какво струва на банковата система ресурсът, който няма да остане като капитал?

БНБ и банките вече предупредиха — сега на масата е и европейският опит

Тук няма нужда да преразказваме отново целия спор.

В предишния ни анализ разгледахме позициите на БНБ и Министерството на финансите, както и вече съществуващите предупреждения на ЕЦБ за подобни банкови налози:

33% данък изостри спора БНБ–МФ: ЕЦБ вече е предупреждавала за подобни банкови налози

След това Асоциацията на банките в България поиска мярката да отпадне, като посочи рискове за банковия сектор и икономиката. Подробно разгледахме аргументите на кредитните институции тук:

Свръхпечалба или свръхсметка? Банките казаха „не“ на 33% данък

Новото в сегашния момент е, че към тази българска дискусия вече се обръща внимание и на конкретното становище CON/2024/41.

То не казва, че всяко облагане на банките е забранено. Предупреждението е по-конкретно: при извънреден налог трябва да се прецени как той влияе върху капиталовата устойчивост, финансовата стабилност и способността на кредитните институции да поемат бъдещи рискове.

Едната сметка е за бюджета. Другата — за банковата система

В крайна сметка спорът за 33% не може да бъде измерен само с калкулатора на Министерството на финансите.

За бюджета това е над 1 млрд. евро очакван приход.

За банките това е допълнително облагане.

А за икономиката остава въпросът какъв ще бъде ефектът върху капитала, кредитирането и способността на финансовата система да поема удари при следващ по-слаб икономически период.

Именно това е същественото в предупреждението на ЕЦБ.

Не дали държавата има право да събира данъци, а дали сметката за днешния приход включва и цената на утрешния риск.