Самата новина е донякъде притоплена, доколкото процедурата по сливане е стартирана още през 2012 от Гръцкия банков регулатор, а през изминалата седмица той е дал зелена светлина. За EFG това е втори шумен опит за брак по сметка след провала на първата „венчавка” с Алфа банк през лятото на 2012. Тогава младоженецът избяга почти пред олтара, премислил, че червено-сините гримове на EFG не могат да компенсират зестрата от планини с проблемни кредити. Самата EFG беше една от най-активните банки преди началото на ипотечната криза. Заразена вероятно по линия на някой от предишните си собственици с америкнски практики в кредитирането, тази банка твореше чудеса. Дори у нас в годините на ипотечния бум можеше да намери сили да оцени панелно жилище в Ботунец на 50 000 EUR и да финансира придобиването му. В последствие всичко това се „препакетираше” и тръгваше по белия свят под формата на поредици от ABS (asset-backed securities) за радост на мало и голямо сред инвеститорите. Тази вакханалия доведе до неминуемите резултати – преоценка на активи и последващо отписване на вземания в значителни мащаби. Според гръцката преса EFG е разглеждана дори и като системен риск за Гръцката банкова система. Това обяснява и натиска към нейните акционери да бъде намерен спешно „спасител в ръжта”. След първият неуспешен опит сега идва ред на NBG. Тук нещата изглеждат по-сериозни. Банката на ПАСОК, дали в пристъп на камикадзе-патриотизъм или по други причини, но изглежда твърдо е решила да спаси своя доскорошен конкурент. Какви ще са резултатите още е рано да се каже, но от пътищата на България сме научили едно нещо със сигурност: когато се съединят две дупки се получава само по-голяма дупка.

Какви ще са отраженията за българските банкови жертви? Също е рано да се каже. И двете банки се ползват с „любовта и уважението” на своите клиенти. Вероятно сливането ще доведе до съкращения в клоновата мрежа. Вероятно ще има лек хаос, поне в началото. Вероятно ще има и лека колизия между възприетите в двете банки „високи” стандарти за работа клиенти. И вероятно ще стане като в онзи стар виц: седели доброто момченце и лошото момченце на един покрив и замеряли минаващите хора с камъни. Лошото уцелило двама, доброто – трима. Така „доброто победило”.

Водеща чужда новина

Безспорно един от фаворитите за „творчески финансов кретенизъм” през изминалата седмица е лансираната къде на шега, къде на сериозно идея: безобразно големият дълг на САЩ да бъде облекчен като се изсече монета от платина, съдържаща количество платина, равна на 1 трилион долара. Преди няколко часа, в късната неделна вечер, това решение беше отхърлено като „юридически неиздържано и незаконно”, но самият факт, че някой си е дал труда да разглежда неговите правни аспекти говори, че ситуацията с финансите на нашите нови бледолики братя е плачевна. Само за информация на неизкушените от търговия с цветни метали (на останалите: „Четит Банго Васил”) – големината на подобна монета ще бъде колкото модерна ядрена подводница, а от Fox news дори са изчислили, че за да се покрие с текущата пазарна цена на платината, тя трябва да съдържа 17,773,995 тона! от нея. Сега умножете тази цифра по 16 и ще получите размера на външния дълг на САЩ в платина. А сега опитайте да си отговорите на следния въпрос: Ако подобен дълг е чиста лудост, ако той е емитиран от една държава в нейната валута и ако тази държава със своята валута дирижира ок 70% от световната икономика, може ли да се приеме, че живеем във финансова лудница? Мисля, че отговорът е лесен.

Десислав Данов, DPLO www.dplo.eu

Коментар за бюлетина на  www.angrysheep.org