Връзка към постановения съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна,       .10.2014 Г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

Мл. с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

При участието на секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от съдия Маркова, в.т.д. № 1327/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.Г.С., ЕГН **********  и М.Г.С., ЕГН **********, двамата с местожителство ***, против Решение № 5966/21.12.2013 г., постановено по гр.д. № 10430/2013 г. на ВРС, ХІІ с., с което е уважен предявеният от „ПРО ЛЕГО” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Подуяне, ул. „К. Фотинов”, 113А, ет. 2, офис 5, представлявано от З.Н.Б., при участието на третите лица на негова страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, със законни представители П.Н.Д., в качеството й на изпълнителен директор и М.И.В. – прокурист и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 4-6, ЕИК 130950970, със законни представители П.Н.Д. и Е.Г.Г., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПКза признаване за установено, че дължат солидарно сумата 7622.09 лв., представляваща вземане по договор за цесия от 30.03.2009 г. и договор за потребителски кредит № FL214703/11.01.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата 944.79 лв., представляваща договорна лихва по цедираното вземане за периода  11.01.2007 г. - 25.04.2013 г., по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7519/2013 г. по описа на ВРС, ХХХ с.

Въззивниците твърдят, че атакуваният съдебен акт е неправилен и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като в границите на първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства за уведомяване на въззивниците за промяна на наименованието на банката, че са налице договорни правоотношения между новото лице и тях, както и че е извършено надлежно прехвърляне на вземанията на банката. Сочат още, че не са били уведомени за извършеното прехвърляне, поради което договорът за цесия не е породил действия спрямо тях. Още излагат, че договорът за цесия, е недействителен предвид липсата на уговорена в него цена, което според въззивниците представлявало липса на основание и нарушение на разпоредбата на чл. 26 ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска. В с.з. чрез процесуален представител поддържат депозираната въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Про Лего” АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва депозираната жалба, съответно намира обжалваното решение за законосъобразно. Оспорва доводите изложени във въззивната жалба. Позовава се, че в хода на първоинстанционното производство, са събрани всички относими към спора доказателства, като след обсъждането им ВРС е достигнал до правилни изводи за основателност на предявения иск. Възразява срещу размера на претендираните от въззивниците разноски и от своя страна претендира присъждане на такива. В с.з. не изпраща представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, третите лица – помагачи „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД не депозират писмени отговори. В с.з. не изпращат представители.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Пред Варненски Районен Съд е предявен от „ПРО ЛЕГО” АД против Е.Г.С. и М.Г.С., установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на суми, за които в заповедното производство по ч.гр.д. № 7519/2013 г. на ВРС, ХХХ с., е издадена Заповед № 4477/29.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба твърди, че на 30.03.2009 г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД, „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, като цеденти и „Про Лего” АД като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който двете дружества са прехвърлили възмездно на ищеца, правото на вземане срещу ответниците по Договор за потребителски кредит от 11.01.2007 г., заедно с всички обезпечения. Сочи, че до кредитополучателите е изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането, на посочения в договора за кредит адрес, което не е било потърсено от тях. Твърди, че тъй като ответниците не са изпълнили нито към стария, нито към новия кредитор в лицето на ищеца, последният се е снабдил със заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело, а поради подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК предявява и иск за установяване на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците Ел. С. и М. С., оспорват иска изцяло. Не оспорват наличието на договорни отношения по договор за кредит от 11.01.2007 г. между тях и „Българска Пощенска Банка” АД, както и че задълженията им по договора не са изпълнени. Излагат, че не са получили уведомления за извършените цесии, както и че първоначалния кредитор „Юробанк България” АД, не ги е уведомил за промяната в наименованието си. Сочи, че не са налице доказателства кога вземането на банката е станало предсрочно изискуемо с оглед установяване на погасителната давност за неговото предявяване. Счита договорите за цесия за недействителни, поради неопределяемост на прехвърлените вземания, както поради липса на съществен елемент – цена на прехвърляното вземане.

Третите лица на страната на ищеца – „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, не депозират писмени отговори.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели и като съобрази, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 7519/2013 г. на ВРС, ХХХ с., ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че по ч.гр.д. № 7519/2013 г. на ВРС, ХХХ с. е удовлетворено заявление по чл. 410 ГПК на „Про Лего” АД и издадена в негова полза Заповед № 4477/2013 г., с която е разпоредено длъжниците Е.С. и М.С. да заплатят солидарно на заявителя сумата 7622.09 лв., главница по договор за цесия на вземане по Договор за потребителски кредит от 11.01.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.05.2013 г.  до окончателното й изплащане, както и сумата 994.02 лв. – договорна лихва за периода 11.01.2007 г. - 25.04.2013 г. и разноски в заповедното производство. Поради депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК е предявен от кредитора в срока по чл. 415, ал. 1 от Кодекса, иск за установяване на вземането.

По делото е представен и договор за цесия от 30.03.2009 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, от една страна като цедент и „Про Лего” АД, от друга като цесионер, по силата на който цедентите са прехвърлили на ищеца вземания по договори за кредит и договори за разплащателни сметки, сключени с физически лица. Вземанията съгласно чл. 1.2.1. от договора са прехвърлени с всички права, задължения и привилегиии, обезпечения, лихви и други принадлежности, индивидуализирани в отделно приложение срещу определена цена. В чл. 2.1. е посочено, че цедентите прехвърлят на цесионера вземанията, ведно с всички права (включително правото да претендират пълния размер на дължимата сума). В приложение към договора, представляващо приемо-предавателен протокол от 20.08.2009 г. са посочени вземанията, предмет на договора за цесия като в протокола фигурира и вземане срещу ответниците, за сумата 7622.09 лв., главница и 994.02 лв. – договорна лихва.

         При тази фактическа установеност, съставът на ВОС, намира, че между ищеца и конституираните на негова страна трети лица е налице валиден договор за прехвърляне на вземане. Договорът съдържа съществените елементи, а именно прехвърляно вземане като в случая в приложението, вземането на цедента спрямо Ел. С. и М. С. е индивидуализирано като размер с посочване сумата за главница и лихва.                 Твърденията на ищеца са, че това вземане произтича от Договор за потребителски кредит от 11.01.2007 г. От този договор, приет като доказателство в процеса, се установява, че „Българска Пощенска Банка” АД е предоставила на ответниците Стаматови потребителски кредит в размер на 10000.00 лв., за текущи нужди.

Ответниците оспорват валидността на облигационно правната връзка с Банката по твърдения, че не били уведомени  за смяната на наименованието. Това възражение е неоснователно. Видно от партидата на търговското дружество в ТР воден при АВ, промяната действително засяга само и единствено наименованието на Банката. Търговецът не е заличаван и не е променяна правната му форма. Именно поради тази причина, промяната на наименованието, не води до промяна в правния субект, който е страна по сключения договор за кредит, нито пък обстоятелството, че ответниците не са били уведомени за нея, може да доведе до отпадане на задълженията им по договора за кредит.

Ответниците и не твърдят, на ищеца да е прехвърлено вземане по друг договор, различен от гореспоменатия, поради което и съдът счита, че вземането, предмет на цесията е индивидуализирано в достатъчна степен, така щото да е ясно от какво произтича.

Договорът за цесия е валиден и пред вид това, че в него е посочена и цена на прехвърляното вземане. Въпреки, че този реквизит на практика липсва като цифрово посочване, от клаузите е видно, че цена е била уговорена и прехвърлянето е възмездно, но впоследствие е била вторично заличена, а не отсъстваща от текста на договора. По тази причина, възражението релевирано от въззивниците за нищожност на договора, в хипотезата на чл. 26 ЗЗД - липса на основание, е неоснователно.

         На следващо място, следва да бъде посочено, че за валидността на договора за цесия е без значение уведомяването на длъжника. Действително за консолидиране фактическия състав на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето. Това има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане, съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действие на договора спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне всички плащания, които извърши към стария си кредитор се считат валидно изпълнени. Законодателят е поставил това изискване, с оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с цел обезпечаване на точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 ЗЗД, за прехвърлянето последният да бъде уведомен от цедента. В коментирания случай, по силата на упълномощаване от страна на Банката, цесионера е предприел действия по уведомяване на длъжниците, за извършеното прехвърляне. Видно от доказателствата, съобщенията са били изпратени до адреса на ответниците, посочен в договора за кредит, с препоръчани писма с обратна разписка, но не са им били връчени, поради това, че не са били потърсени от тях.

В тази насока е и релевирано възражение, от страна на ответниците, в смисъл че не са били уведомени за извършеното прехвърляне на вземането и за смяната на лицето, явяващо се кредитор. С оглед конкретните факти по делото, това възражение е неоснователно, тъй като видно от заключението на ССЕ, чието заключение е било прието от съда и кредитирано, за периода 26.11.2009 г. – 10.05.2013 г., ответниците са извършили плащания общо в размер на 580.00 лв., по сметка на цедента „Про Лего” АД, които са надлежно отразени в счетоводните записвания на последния. Следователно, дори и да липсват доказателства за надлежното им уведомяване, въззивниците са извършвали плащания спрямо надлежния кредитор – цесионера по вземането, а възражение от подобен род би имало правно значение и ефект, в случай че плащане е извършвано на ненадлежния кредитор, вследствие на липсата на уведомяване.

От заключението се установява още, че към датата на извършеното прехвърляне задълженията на ответниците по договора за кредит възлизат на 7622.09 лв.  – главница и 944.95 лв. – договорна лихва за периода 11.08.2008 г. – 30.03.2009 г. Установява се още, че постъпилите впоследствие плащания в размер на 580.00 лв., ищецът е отнесъл към размера на начислената от него законна лихва за забава за периода 31.09.2009 г. (деня следващ прехвърляне на вземането) – 22.05.2013 г. Следователно към датата на депозиране на заявлението в съда, цесионерът „Про Лего” АД, се явява носител на тези вземанията, предмет на издадената в негова полза заповед.

Предвид изхода на спора, решението на ВРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В необжалваната си част решението е влязло в сила.

При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за настоящата съдебна инстанция, възлизащи на 150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5966/21.12.2013 г., постановено по гр.д. № 10430/2013 г. на ВРС, ХІІ с., с което е уважен предявеният от „ПРО ЛЕГО” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Подуяне, ул. „К. Фотинов”, 113А, ет. 2, офис 5, представлявано от З.Н.Б., при участието на третите лица на негова страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, със законни представители П.Н.Д., в качеството й на изпълнителен директор и М.И.В. – прокурист и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 4-6, ЕИК 130950970, със законни представители П.Н.Д. и Е.Г.Г. срещу Е.Г.С., ЕГН **********  и М.Г.С., ЕГН **********, двамата с местожителство ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПКза признаване за установено, че дължат солидарно сумата 7622.09 лв. (седем хиляди шестстотин дведесет и два лева и 09 ст.), представляваща вземане по договор за цесия от 30.03.2009 г. и договор за потребителски кредит № FL214703/11.01.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата 944.79 лв. (деветстотин четирдесет и четири лева и 79 ст.), представляваща договорна лихва по цедираното вземане за периода 11.01.2007 г. - 25.04.2013 г., по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7519/2013 г. по описа на ВРС, ХХХ с.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН **********  и М.Г.С., ЕГН **********, двамата с местожителство *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРО ЛЕГО” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Подуяне, ул. „К. Фотинов”, 113А, ет. 2, офис 5, представлявано от З.Н.Б., сумата 150.00 лв. (сто и петдесет лева), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:       1.

                                                                           2.