Второ неписано правило е, че всички «наивни», «ужилени» банки запазват дълбокомислено мълчание за такива случаи. Само може да се предполага колко ужилвания и на каква стойност са останали тайна за обществеността. Въпрос с повишена трудност е кой покрива загубите от тези измами? Естествено минават за сметка на собствениците на средствата. Т.е. за сметка на фондовете на ЕС и държавния бюджет. Или по-точно: плаща ги населението на страната.

Този път обаче анонимен сигнал до прокуратурата предизвиква проверка. Въпреки първоначалните съмнения относно достоверността на съдържанието му. Измамите са толкова елементарни, че прокурорите не могат да повярват на очите си. Претенциите за строг контрол и отчетност в банковата система се оказват въздух под налягане. В друга посока обаче кредитните експерти работят по-професионално. Незабавно информират участниците в схемата за действията на прокуратурата. Те от своя страна се свързват с покровители в Сената, правителството, Фонда за гарантиране на депозитите и полицията. С молба за «уреждане на недоразумението». Разговорите са записани и са цитирани в медиите. Реакцията на прокурорите не закъснява. На специална пресконференция те представят непълни, но достатъчно убедителни резултати. От работа е отстранен шефа на Фонда Аурел Шарамет, арестувани са голяма част от преките участници. По непотвърдена информация полицейският шеф генерал Павел Абрахам е уволнен с декрет на президента. За медиите новината е водеща. Очакват се нови разкрития. Изумително за публиката е колко «податливи на примитивни измами» са частните банки. Колко занижен е контролът в тези институции. За държавните чиновници като че ли е правило да «приемат на доверие подправена документация».

Скандалът предизвика незабавната намеса на несменяемият през последните 20 години гуверньор на Централната банка. Г-н Мугур Исареску побърза да успокои духовете. Според него не става дума за банков октопод. Участието на вицепрезидент на BRD и още няколко банкови служители в цялата схема е пренебрежимо малък брой банкери в сравнение с този на високопоставени служители от държавни институции. Системата не е засегната сериозно. Тези измами, извършвани между 2010 -2012 г, не са забелязани от проверките на Банковия надзор, защото методологията не предполага проверка на всеки отделен кредит, а на кредитната политика като цяло. „Фалшивите документи и измамите също не са обект на инспекция от страна на Централната банка – твърди гуверньорът пред Медиафакс. Ако приемем, че трябва да вършим това, все едно да се върнем във времето преди 1990. Стига да искаме подобно нещо”.

По какво си приличаме и по какво се различаваме със северните ни съседи?

Размерът на необслужваните кредити у нас е драстично по-висок. По официални данни вече надхвърля 25% и продължава да расте. Подуправителят на БНБ Румен Симеонов преди дни „успокои” публиката, че тази тенденция ще се запази и през 2013. Публична тайна е, че част от тези кредити са отпускани при занижени критерии. До момента се пази пълно мълчание какъв процент от тях са следвали „румънската” или по друга подобна схема. Многократно такива измами бяха използвани през 90-те и доведоха до банковата криза от 1996 г, а участниците останаха неназовани. Периодически информация за скандални разкрития в банковата система пробиват в някои издания, но банкери, прокурори, съдии и сервилни медии бързо се обединяват срещу „подобни клевети, петнящи доброто й име”. Учудващо ли на този фон звучи поведението на управителят на БНБ, който с ведър тон постоянно уверява, че проверките на Банков надзор са перфектни, а извлеченията от счетоводната документация на търговските банки трябва да се приемат като документ от последна инстанция? Изненадващо ли звучи неотдавнашното Решение на Конституционния съд, който потвърди тази постановка и дори приравни банките с държавата и общините? Ако се доверим на БНБ и КС, Банков надзор явно е започнал да проверява всеки отделен кредит и документацията към него. Т.е. върнали сме се във времето преди 1990. Всъщност май сме точно там. Такова е й мнението на КС, за да наложи в 2012 г. юридически текст, утвърден от ЦК на БКП през 1952 г, описвана от мнозина съвременници като „една от годините на големия мраз”.

Същата седмица в Атина беше арестуван журналиста Костас Ваксеванис за публикацията на т.н. „Списък Лагард”. В списъка са посочени имена на негови сънародници, открили солидни сметки в швейцарски банки, като по този начин не са декларирали източниците на „спестяванията си” и са пропуснали плащането на данъци в собствената си страна. Имената от списъка са добре известни във Франция, а и в други страни от ЕС. Три гръцки правителства не са приели за необходимо да осведомят по този въпрос обществеността или прокуратурата. Премиерът на едно от тях твърди, че е инициирал частична проверка за достоверността на информацията, която повече прилича на имитация на дейност. Не уточнява какви са резултатите от проверката. По-малко от 24 часа след ареста на Ваксеванис, той бе освободен от съда. По думите му, всеки журналист е длъжен да казва истината на хората. А опитите за задушаване на гласа му получиха нагледен урок.

По ирония на съдбата, почти по същото време БНБ предприе милиционерски подход към Интернет изданието „Биволъ”, публикувало статия за четири български банки по материали от грама на посланик Джон Байърли и в. „Монд”. Нещо повече, един от източниците на посланика е българското Бюро за финансово разузнаване. Грамата е от 2005 г. Т.е. поне седем години БНБ и прокуратурата не смятат за необходимо да осветлят обществеността  дали тази информация е достоверна, била ли е тяхно достояние (при положение, че с нея е разполагало БФР), още по-малко какво са направили по въпроса? Вместо това, Управителният съвет на Централната банка се вживява в ролята на цензор от годините на „големия мраз”, с манталитет на средногорски стражар. Дали пък в сградата на Батенберг не са окачили календари със сърп и чук от 1952? Или тези дни там празнуват Hallowееn, маскирани като селски милиционери и партийни секретари?

Георги Атаносов – Председател на Сдружение Български Финансов Форум

коментар за: www.angrysheep.org