Имат ли успехи „отличниците” у нас в тази посока ?

В България горе описаното  поведение се налага административно като недопустимо и антипазарно. За хората с къса памет искам да припомня, че по време на кредитната революция по нашите земи голяма част от банковите ръководители се бориха за постигането на по-голям пазарен дял и приходи (в което принципно няма нищо лошо) на всяка цена. Част от официалната им политика включваше специално разработени продукти за хора и фирми с приходи и обороти в сивия нюанс на икономиката. Казано на обикновен език: съзнателно и доброволно съдействие при изпирането на пари със съмнителен и недоказан произход.

Логични въпроси като:

Знаело ли е ръководството на БНБ, че феноменалната ни банкова стабилност (с която не спират да се хвалят и натрапват) включва изпирането на доходи и обороти със недоказан и съмнителен произход ?

Кой закон, наредба или заповед регламентираща банковата дейност и стабилност допуска доходи и обороти умишлено укрити от данъчните, като гаранция за коректно обслужване на кредити ?  и други няма да получат отговор, защото БНБ е независима институция и ръководството й не е длъжно да ви се обяснява.

За по-голяма яснота е редно да дам и няколко примера с уговорката, че това не са единствените банки използвали такива похвати за да са в челните класации на БНБ. За тях има достатъчно информация от достъпни източници, която компетентните органи нежелаят  да проверят. На първо място няма как да не поставим банката рекордьор по най-много раздадени кредити за единица време  (който няма изглед да бъде подобрен)  – Пощенска банка (Юробанк И Еф Джи България АД – те много държат на това уточнение). Ръководството на банката толкова е било убедено, че няма да му се потърси отговорност и е включило такива кредити в тарифата си (в старите издания). Важното е да има пазарен дял и приходи, а загубите има кой да ги плаща.  На второ място искам да спомена  друга агресивна банка от времето на кредитната революция - Райфайзенбанк България ЕАД. От Райфайзенбанк България отиват още по-далеч, като открито чрез националните медии заявяват за тези си действия. Спомняте ли си рекламата, в която семейство желаещо кредит се опитва да обясни доходите си, а служителката с дразнещото па –па – па ….. па упорито се удря по ушите и категорично отказва да ги чуе ?

Факт е, че рекламата се въртеше с месеци по националните медии от което можем да допуснем, че компетентните органи не са се задействали.

Къде са те сега ?

Упоритата работа на единия изпълнителен директор на Пощенска банка при подкрепата й на сивия сектор, и съдействието на кредитополучателите да си спестят дължимите средства на държавата при покупка на имот е впечатлила силно министър Дянков.  Днес той е главен изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие, с неограничен достъп за изяви във важните медии.

Другия изпълнителен директор на Пощенска банка  също не остава незабелязан от държавните институции. Освен, че днес е главен изпълнителен директор на Пощенска банка за около девет месеца беше член на Надзорния съвет на конкурентната Общинска банка. Тя  е изпълнявала служебните си задължения  без да има сключен договор за управление, което за банковата система се оказва приемливо (освен, че може да заемаш ръководни длъжности в две конкуриращи се банки едновременно).

В Райфайзенбанк освен периодичните им бюлетини за икономиката на страната (разбирай скрита реклама) няма голяма динамика в ръководството. Така може би ви става ясна една от основните причини защо чл. 417, т.2 от ГПК се вписва „адекватно” в работата на банките и ръководството на БНБ.

Какви са изводите и посланията  ?

Че единственото постижение, към което трябва да се стремим за да сме уважавани на високо държавно ниво, са лъжите, безочието и измамите.

Марин Маринов