По думите й потенциал съществува и в традиционно силните за България сектори като хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, винопроизводството, машиностроене, текстилната и обувната промишленост. „Добри възможности предоставят и развиващи се с много бързи темпове сектори в българската икономика като ИКТ и аутсорсинга на бизнес процеси, които създават висока добавена стойност. Насърчаването именно на високотехнологичните сектори в икономиката ни са приоритет в провежданата от българското правителство политика“, допълни Иванова.
Заместник-министър Иванова посочи, че ценен за България би бил и финландският опит при взаимодействието между наука и бизнес и прилагането на научните постижения и изследвания в реалната икономика. „Смятам, че потенциал за разширяване на сътрудничеството между бизнеса от двете страни има в областите на научните изследвания, технологиите и иновациите, и разработването на съвместни проекти“, заяви Иванова.
По време на срещата беше обсъдана и възможноста за организиране на бизнес форум, като с това се цели засилване на обемите в двустранната ни търговия и инвестиции.
