„На всички конгреси на нашите структури бяха поставени цели – между 35 до 50 на сто увеличение на доходите през този период. Ние обаче считаме, че те не са достатъчно амбициозни. Икономическата реалност, силно дефицитният пазар на труда подсказват и ни водят в посока по-високи искания. Смятам, че в нашата декларация трябва да ориентираме целите в числа и хоризонти, които дадат възможност за над 70 на сто ръст на минималната работна заплата и поне 60 на сто ръст на средната работна заплата през следващите пет години“, обяви лидерът на КНСБ. В конкретни числа това означава увеличение между 120 и 150 лв. на средните доходи, аргументира се Пламен Димитров.
Какво представлява това – 60 евро. Този ръст е абсолютно постижим, тъй като това означава скок от 12 на сто на средната заплата, заяви президентът на конфедерацията. Според сметките на КНСБ ръстът на възнагражденията е абсолютно реален при 4 до 5 на сто ръст на икономиката и то без да се имат предвид предложенията на организацията към кабинета за възраждане на индустрията, активното използване на плана „Юнкер“, възстановяването и развитието на бъгарската енергетика.
При минималната заплата, заложеният ръст от КНСБ е с около 60 лв. на година, до 800 лв. в края на мандата на ръководството. Това представлява 30 евро. Само за тази година минималното възнаграждение в Румъния е нарастнало с 50 евро, обяви лидерът на конфедерацията.
Има още много какво да се направи, все пак поздравления, за всичко, което сте постигнали за българските работници, заяви пред конференцията председателят на Европейския икономически и социален комитет Жорж Дасис. Желая ви успешно колективно договаряне, успешни преговори с вашите социални партньори, но най-вече ви желая сила и смелост, когато се наложи да отстоявате вашите искания на улицата, обяви Дасис пред гостите на конференцията.
Гости на дискусията бяха още социалният министър Гълъб Донев и Габриеле Бишоф – Председател на Групата на работниците в Европейския икономически и социален съвет.
Първата работна част на конференцията приключи със заключителен документ. В него се иска да се въведе механизъм за получаване на изпълнителен лист от работника при неизплащане на пълния размер на заплатите за повече от 2-3 месеца. Документът предлага въвеждане на „трудов арбитраж“ в КНСБ, както и разработването на механизъм за определяне на минимална работна заплата между представителните работодателски организации.
Стандарт”-на гавра с журналисти
Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите
Пощенска банка надбяга собствената си глупост
