140% надценка пред камерите — но колко наказателни постановления има?

На 20 октомври КЗП съобщи за 11 започнати производства за предполагаеми заблуждаващи търговски практики и необосновано увеличение на цени. Манолова отново представи примери за високи надценки и предупреди за възможни санкции.

Но образуваното производство не е глоба.

То може да завърши с установено нарушение и наказателно постановление. Може обаче да завърши и без наказание, ако доказателствата не са достатъчни или не са изпълнени законовите предпоставки.

За сравнение, на 14 септември КЗП официално отчете 46 наказателни постановления и девет споразумения за нарушения от началото на месеца. Сред тях беше посочена и санкция от 15 000 евро за необосновано повишаване на цените от голяма хранителна верига.

Тези резултати са обявени преди назначаването на Манолова за председател на комисията през септември.

След назначаването ѝ бяха съобщени и санкции за нарушения като заблуждаващи промоции и невярно обозначен произход на стоки. Те обаче не доказват сами по себе си, че са наложени наказания за големите надценки, с които Манолова аргументира исканията си за нови правомощия.

Към 22 октомври не открихме публична пълна справка за броя и законовите основания на издадените при нейното управление наказателни постановления за икономически необосновано увеличение на цените на храните.

Това не означава, че такива постановления няма. Означава, че публично достъпната информация не позволява точна проверка.

Именно затова въпросът трябва да бъде зададен конкретно: колко наказателни постановления са издадени, срещу кои нарушения, за какви суми и колко от тях са обжалвани?

Подробности за началото на проверките, назначенията и политическия контекст Econominews вече представи в материала „Манолова срещу скъпите храни: битка за потребителя или за имиджа на Радев?“.

Какво КЗП вече може и какво допълнително иска Манолова?

С измененията в Закона за защита на потребителите, обнародвани през юни 2026 г., държавата създаде специален контролен механизъм.

Член 68н забранява икономически необоснованото увеличение на цените. Член 68о предоставя правомощия за изискване на информация и документи.

От друга страна, член 68п въвежда публична информация за цените и понятието „справедлива стойност“, което има индикативен характер.

Ето съществените разлики:

Съпоставката е между действащия закон и публично заявените предложения на Манолова, а не с окончателно приет нов законопроект.

Тук се появява важната разлика: КЗП не иска просто да получи възможност да проверява по-внимателно търговците. Тази възможност вече съществува.

Исканата промяна засяга самото основание, по което определено ценово поведение може да бъде обявено за незаконно.

Тънката разлика: незаконно поскъпване или просто висока цена?

Да вземем два магазина.

Първият продава масло за 5 евро от шест месеца. Цената е висока, но не е увеличавана през проверявания период.

Вторият е продавал същото масло за 3 евро, а сега го предлага за 5 евро. При проверката не успява да докаже икономическа обоснованост за увеличението според изискванията на закона.

Това са два различни правни случая.

Във втория КЗП вече разполага с механизъм за санкциониране. В първия самата висока цена не доказва нарушение на забраната за необосновано увеличение.

Ако новият механизъм превърне отклонението от „справедлива стойност“ в самостоятелно нарушение, първият магазин също би могъл да бъде санкциониран — в зависимост от конкретните условия на бъдещия закон.

Това е принципна промяна.

В една конкурентна пазарна икономика търговецът може да предложи продукт и с много висока надценка. Ако потребителите имат реална възможност да купят по-евтино другаде, пазарната конкуренция обикновено ограничава подобно поведение.

Но когато има картел, злоупотреба с господстващо положение или други нарушения, държавната намеса е оправдана и необходима.

Високата цена сама по себе си обаче не е доказателство за незаконна практика.

Точно затова законът трябва да прави ясна разлика между свободно определена цена и злоупотреба, която подлежи на наказание.

Глоби до 100 000 евро и сега — защо са необходими още?

По действащия специален режим юридическо лице може да бъде санкционирано с между 10 000 и 100 000 евро за икономически необосновано увеличение.

Когато нарушенията засягат различни стоки, услуги или търговски обекти, законът допуска отделни наказания.

Следователно сумата от 100 000 евро не е непременно максималната обща санкция за цяла търговска верига.

Манолова настоява и за санкции като процент от оборота. Такъв подход вече е познат в правото на конкуренцията, където обаче се прилага при конкретно установени нарушения и по различна процедура.

Санкцията като процент от оборота може да бъде значително по-тежка от фиксирана имуществена санкция.

Но големият размер на наказанието не решава проблема с доказването.

Ако административният орган не е установил убедително нарушение, дори най-високата законова санкция може да бъде отменена от съда.

Затова въпросът не е само колко големи глоби иска председателят на КЗП.

Въпросът е защо съществуващите законови средства се смятат за недостатъчни и какви конкретни случаи не могат да бъдат разрешени чрез тях.

„Справедлива стойност“ — икономическа формула или административна представа за справедливост?

Това е най-спорният елемент от предложеното разширяване на контрола.

Понятието „справедлива стойност“ вече съществува в Закона за защита на потребителите. Според чл. 68п, ал. 6 тя има индикативен характер.

При изчисляването ѝ трябва да се използват два основни елемента: цена на едро, оперативни разходи и търговска надценка, както и сравнение с цените на същите или сходни продукти в други държави от ЕС.

На пръв поглед това изглежда разумно. Но възникват съществени икономически въпроси.

Защо надценка от 20% трябва да бъде справедлива, а 40% — несправедлива? Как се отчитат различните наеми, заплати, транспортни разходи, количества на продажбите, загуби от бракувана продукция и търговски риск?

И още нещо: една и съща стока може да се продава на различни цени дори в два магазина на една улица, без нито един да нарушава закона.

Манолова посочи като ориентир надценки от около 20–30% според категорията на продукта, определяйки ги като нормални за ЕС.

Но такъв процент не може автоматично да бъде превърнат в универсален икономически критерий. Различните стоки и търговски модели имат различни разходи и рискове.

Необходима е публична, проверима методика, която да обясни защо избраните стойности са подходящи и как се отчитат индивидуалните особености.

Разликата между индикативна стойност и задължителна цена е огромна.

В първия случай държавата предоставя информация на потребителя, за да може той да сравнява и избира.

Във втория отклонението от изчислената от администрацията стойност може да доведе до наказание.

Тогава математическата формула престава да бъде само ориентир и придобива реално регулаторно въздействие върху цените.

И точно затова тя трябва да бъде икономически обоснована, юридически предвидима и подлежаща на ефективен съдебен контрол.

Econominews вече разгледа подробно разликата между търговска надценка и действителна печалба в публикацията „Манолова откри 141% надценка, веригите отвърнаха с 3% печалба: кой обърка сметките?“.

Това разграничение става още по-важно, ако държавата реши да използва изчислената „справедлива стойност“ не само за информация, но и като основание за санкции.

Какво позволява Конституцията и какви граници поставя европейското право?

Член 19 от българската Конституция установява, че икономиката се основава на свободната стопанска инициатива.

Същият член обаче задължава държавата да предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и да защитава потребителите.

Следователно свободният пазар не изключва регулации.

Възможни са и специални ограничения за определени стоки и услуги, включително при обществена необходимост. Но те трябва да имат законово основание и да бъдат обосновани и съразмерни.

Особено показателно е решението на Съда на Европейския съюз от 18 юни 2026 г. по дело C-658/24, Penny Market.

Съдът разгледа унгарски режим, който задължаваше определени големи търговци да предлагат избрани храни с минимално намаление от 15% и да поддържат определени наличности.

Режимът беше счетен за несъвместим с приложимите европейски правила, включително заради непропорционалната намеса в стопанската дейност.

Това решение не прави автоматично незаконно всяко предложение за контрол върху цените в България. Но показва, че дори мерки, представяни като защита на потребителите, трябва да издържат на сериозна правна проверка.

Следователно Народното събрание би могло да обсъди допълнителни ограничения, но не може да пренебрегне принципите на правна сигурност, равнопоставеност и съразмерност.

Къде са резултатите — от телевизионните обвинения до съдебния контрол?

Обществото има право да очаква активност от КЗП. Но още по-голямо право има да очаква отчетност.

Защото между телевизионното обвинение и окончателно установеното нарушение има няколко съществени стъпки.

Тази разлика е решаваща.

Ако КЗП обявява десетки производства, но не представя колко от тях са завършили с наказателни постановления, потребителите не могат да оценят реалните резултати.

Също толкова важно е дали постановленията са обжалвани и какво е решил съдът.

Липсата на бързи окончателни резултати не доказва бездействие. Административните и съдебните процедури изискват време, а търговците имат право на защита.

Но след множество публични обвинения комисията би могла да представя периодична справка за приключилите производства, наложените санкции и резултатите от обжалването.

Така дебатът ще се премести от впечатляващите проценти към действителната ефективност на контрола.

Защото една държавна институция не се оценява само по броя на пресконференциите, а по законосъобразността и резултатите от действията си.

Има и друг аспект на публичния натиск. Още през септември Манолова предложи идеята за т.нар. „табло на срама“, на което да бъдат показвани търговци с цени над определена справедлива стойност.

Тази инициатива и правните въпроси около нея Econominews разгледа в статията „Мая Манолова с ‘табло на срама’ за фирмите: А има ли място там и назначението ѝ от правителството на Радев?“.

Тук проблемът е принципен: публичното посочване на висока цена не трябва да се смесва с доказано закононарушение.

Повече правомощия или доказани резултати?

Мая Манолова има право да настоява за промени в закона. Законодателят има право да обсъжда по-силна защита на потребителите.

Но преди държавата да разшири възможността си да наказва за „несправедливи“ цени, трябва да даде ясни отговори.

Защо сегашните правомощия не са достатъчни? Колко нарушения вече са доказани? Как ще се изчислява справедливата стойност и кой ще носи отговорност, ако методиката се окаже погрешна?

И най-вече: ще доведат ли новите санкции до по-добре работещ пазар, или ще заменят конкуренцията с административни ценови ориентири?

Защитата на потребителите е необходима. Но тя трябва да се основава на закон, доказателства и действителни нарушения.

Защото в пазарната икономика държавата трябва да защитава правилата на конкуренцията, а не да превръща собствената си представа за справедливост в ценова листа.