Връзка към постановения съдебен акт

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

                                                       

                                             гр.ЛОВЕЧ, 26.02.2014 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в    закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари  две хиляди и четиринадесета година в състав:    

  

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ДАВИДОВ

                                                                     ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                       

като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 114 по описа за 2014 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производствотоe  по реда на чл.435-437 от ГПК.

 

Подадена е жалба с вх.№ 1043/14.03.2013 г. на РС-Ловеч, ДСИ, от М.Т.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** против постановление за възлагане на ДСИ по изп.дело №  384/2009 г. по описа на Районен съд-Ловеч. Излага, че е длъжник по делото и счита постановлението за възлагане на недвижимия имот за незаконосъобразно, тъй като наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Твърди, че определената цена е прекомерно и тенденциозно ниска, не е актуална и не отговаря на пазарната конюнктура.На следващо място изтъква, че жилището, предмет на изпълнителното дело, е нейно единствено жилище, в което живее със семейството си и в този смисъл е нарушена императивната разпоредба на чл.444,т.7 от ГПК.

Моли да бъде отменено като незаконосъобразно постановлението на ДСИ.

На основание чл.438 от ГПК моли да бъде спряно изпълнението.

Направено е доказателствено искане -да бъде извършена експертиза с вещо лице, назначено от съда, което да даде заключение относно пазарната оценка на недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение.

Взискателят по изпълнителното дело- „Първа инвестиционна банка”АД, е подал писмено възражение, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Според него, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само при условията на чл.435 ал.3 от ГПК, които не са налице. Изтъква, че имотът е възложен на най-високата предложена цена, а именно на наддавача „Първа инвестиционна банка”АД, който е внесъл в срок указаните му суми. Оплакванията в жалбата относно пазарната оценка на имота, както и за нарушаване на чл.444,т.7 от ГПК намира за неотносими към основанията, които законодателят императивно е визирал като предпоставки за обжалване по чл.435,ал.3 от ГПК. Акцентира, че  вземането на банката е обезпечено чрез учредена договорна ипотека върху имота и длъжникът не може да се ползва от защитата, визирана в чл.445,ал.1 от ГПК.

Моли да бъде отхвърлена жалбата.

Мотиви по обжалваните действия, на основание чл.436 ал.3 от ГПК, е изложил държавният съдебен изпълнител при Ловешкия районен съд- Латинка Тинкова, която след описание на извършените изпълнителни действия, е изразила становище за неоснователност на жалбата.Пояснява, че имотът е продаден на взискателя по изпълнителното делото за сумата 48 501,00 лева, тъй като първоначално определения купувач,предложил цена 70 777,00 лева се е отказал.Отказал се е и вторият купувач,предложил цена от 53 196,00 лева, а продажната цена е реалната пазарна цена за този вид имоти.Счита за недопустима жалбата в частта досежно продажната цена, тъй като цената не е елемент от действията на ДСИ, подлежащи на обжалване.Освен това изтъква, че от данните по делото се установява, че длъжницата е учредила договорна ипотека върху процесния имот.Късното изготвяне на постановлението за възлагане обяснява със съгласието на взискателя, който е очаквал доброволно плащане.

         Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата в приложеното изп.дело № 384/2009година на Ловешкия районен съд, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 384 по описа за 2009 г.на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-Ловеч е образувано в съответствие с чл.426 от ГПК, на основание молба вх.№ 1519/22.07.2009 г. на „Първа инвестиционна банка”АД, към която е приложен изпълнителен лист от 06.04.2009 г., издаден по ч.гр.дело № 462/2009 г.срещу М.Т.М. за сумата 43 185,35 лева главница, 1637,25 лева просрочени лихви, 1152,76 лева наказателни лихви, законната лихва върху главницата, начиная от 18.03.2009 г. до изплащане на вземането и 1829,26 лева разноски.

 На основание чл.456 от ГПК на 17.05.2010 г. държавният съдебен изпълнител е допуснал присъединяването на кредитора Г. З. Д. от гр.Ловеч, взискател по изп.дело № 363/2008 г., с вземане в размер на 10 000 лева главница, законна лихва върху нея, считано от 15.07.2008 г. и разноски 204,00 лв., за което му е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 872/2008 г. на Ловешкия районен съд.Към изпълнителното дело е присъединен и „Никром мебел”АД, взискател по изп.дело № 103/2010 г. за вземане в размер на 2667,20 лв. главница, 504,69 лева мораторна лихва и 215,70 лева разноски, за които срещу длъжника е издаден изп.лист по ч.гр.дело № 746/2009 г. на ЛРС. „Първа инвестиционна банка”АД е присъединила и вземането си, предмет на изп.дело № 528/2010 г.,образувано на основание изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 1328/2010 г. на ЛРС срещу М. Т.М. общо за сумата 7 722,41 лева, от които 5000,00 лева главница; 2722,41 лева мораторна лихва и 526,11лв. разноски

Взискателят по изп.дело № 384/2009 г. – „Първа инвестиционна банка”АД е поискал с молба от 04.02.2010 г. изпълнението да бъде насочено върху недвижим имот, собственик на длъжника М.Т.М., върху който за обезпечаване на отпуснатия от банката кредит, е била учредена договорна ипотека с нот.акт № 55, том V,рег.№ 4225, дело 415/2006 г. на СВ при РС-Ловеч. Видно от приложения нот.акт жилището представлява апартамент № 10 в гр.Ловеч, на ул.”Неофит Рилски” 1А, в сградата на ЕС –ЖСК”Трапезица”, на ІV етаж от 95,38 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, столова с бокс, килер, баня, тоалетна, коридор, тераси, заедно с мазанско помещение № 16 и принадлежащите му 3.43342% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ІХ,пл.№ 1607 в кв.180 ,с пространство от 3270 кв.м.С разпореждане от 15.02.2010 г. ДСИ е насрочил извършване на опис и оценка на имота за 16.04.2010 г., който поради нередовното призоваване на дъжника е бил отсрочен и осъществен на 10.05.2010 г.

На 14.06.2010 г. ДСИ е приел заключението на съдебно-техническата експертиза за пазарната оценка на имота, която е определена на 80 600 лева. Заключението е връчено на длъжника на 5.07.2010 г., а на взискателя на 09.07.2010 г.

По молба на присъединените взискатели, с разпореждане на 08.10.2010 г. ДСИ е насрочил публична продан на имота от 08.11.2010 г. до 08.12.2010 г. с начална цена, определена на основание чл.487 от ГПК в размер на 60 450,00 лева.Проданта не е била надлежно разгласена, поради което и по молба на взискателя с протокол от 09.12.2010 г. ДСИ е насрочил нова публична продан от 24.01.2011 г. до 24.12.2011 г. Поради ненадлежното разгласяване и на тази продажба е определена нова дата за продажба- 28.03.2011- 28.04.2011 г. На 07.04.2011 г. ДСИ е насрочил публична продажба на недвижимия имот от 09.05.2011 до 09.06.2011 г.На 10.06.2011 г. ДСИ е изготвил протокол, в който е обявил за неизвършена проданта, поради неявяване на купувачи.

На 23.11.2011 г. взискателят „Първа инвестиционна банка”АД е поискал насрочване на нова публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот и ДСИ е насрочил такава от 20.01.2012 г. до 20.02.2012 г. с начална продажна цена 60 450,00 лева. С молба вх.№ 249/20.01.2012 г. банката е поискала коригиране на определената начална цена в съответствие с чл.494,ал.2 от ГПК в размер на 80% от началната цена и съдебният изпълнител е уважил молбата, като е пренасрочил продажбата за 17.02.2012 до 17.03.2012 г. при начална продажна цена 48 360 лева. Изготвено е обявление за проданта, която е надлежно разгласена.В срока на извършване на проданта са постъпили три наддавателни предложения- от взискателя „Първа инвестиционна банка”АД, от О. Н. П. и от В. Х. И., относно които са спазени изискванията на чл.489 от ГПК.

На 20.03.2012 г. ДСИ е изготвил протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач, от който се установява, че предложената от „Първа инвестиционна банка”АД цена е 48 501 лева, О. П. е предложил цената 53 196 лева, а В.И.- 70 777 лева.За купувач на имота е определен последният кандидат, на когото е даден едноседмичен срок за внасяне на цената по сметка на съдия-изпълнителя.В срока по чл.493, ал.3 от ГПК купувачът не е внесъл разликата между предложената от него цена и внесения задатък, поради което с протокол от 05.04.2012 г. съдебния изпълнител е определил за  купувач на имота   „Първа инвестиционна банка”АД с продажба цена 48 501 лева. В мотивите на постановлението е посочено, че вторият участник в публичната продан- О. Н. е поискал  да му се възстанови внесения задатък и фактически се е отказал от участие в проданта.

Приложена е по делото молбата с вх.№ 1121/29.03.2012 г. на О. Н. П. с искането за възстановяване на задатъка, върху която на 02.04.2012 г. ДСИ е поставил резолюция за неговото връщане.На 16.05.2012 г.следва разпореждане да се приведе по сметка на молителя  внесения задатък, тъй като банката взискател е обявена за купувач. Задатъкът е възстановен на същата дата по сметка на О.П., видно от приложеното на стр.131 копие от платежно нареждане.

На 04.05.2012 г. банката е депозирала писмо с вх.№ 1586, с което е представила доказателства за внасяне на указаните суми във връзка с обявяването и за купувач на имота.

С постановление от 20.02.2013 година ДСИ при  РС-гр.Ловеч, Л.Тинкова е възложила на „Първа инвестиционна банка”АД недвижимия имот, но описание на имота липсва. Постановлението е връчено на страните, а видно от приложената разписка длъжникът М.Т.М. го е получила лично на 08.03.2012 г.

Жалбата против постановлението с вх.№ 1043 е подадена на 14.03.2013 г. и срокът по чл.436,ал.1 от ГПК е спазен, поради което настоящето производство е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.492,ал.1,пр.трето от ГПК, за купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена.Видно е от доказателствата по делото, че най-високата цена от 70 777 лева  е предложена от В. Х. И., която е обявена за купувач, но същата не е внесла разликата между предложената цена и внесения задатък, в срока по чл. 492,ал.3 от ГПК.

 В този случай нормата на чл.493 от ГПК разпорежда, че 1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворяване на взискателите; 2. съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът,който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т.1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са обявени за купувачи.

При обявяване на купувача на изнесения на публична продажба имот, ДСИ е нарушил горната разпоредба, тъй като не е обявил за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и това е О. Н. П.. Неправилно е прието, че същият се е отказал от участие в публичната продан, тъй като подобно изявление в молбата му липсва, а връщането на депозита е възможно едва след плащане на цената от наддавача, обявен за купувач.

Предишната редакция на текста на чл.493,т.2 от ГПК допускаше съдебният изпълнител да покани  наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка да купи имота и да бъде обявен за купувач, ако се съгласи. Тълкуването на новата редакция на чл.493, т.2 от ГПК налага извода, че нормата е императивна и съдебният изпълнител е задължен да обяви за купувач  наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение, като изискването да не си е изтеглил задатъка не е въведено като необходимо условие.Това е така, тъй като е определен и момента, в който може да се върне внесен задатък и то след като наддавачът не е отговорен по т.1;

С оглед на изложеното съдът приема, че процедурата по наддаването при публичната продан не е извършена надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, поради което обжалваното постановление за възлагане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Делото следва да се върне на съдебния изпълнител при РС-гр.Ловеч за извършване на нова продан след ново обявяване, съгласно чл.497 от ГПК.В тази връзка следва да бъде указано на съдебния изпълнител че следва да изпълни и задължението си, визирано в чл.487,ал.3 от ГПК, както и че при издаване на постановление за възлагане следва да опише имота, който е възложил.

Във връзка с оплакването в жалбата, че изготвената от вещото лице оценка е неактуална и не отговаря на пазарната конюнктура към настоящия момент, съдът намира, че действително от първоначалното определяне на пазарната цена на имота и до настоящия момент е изминал значителен период от време, през който има промени в цените на имотите, но този въпрос е от компетентността на съдебния изпълнител и нова оценка се извършва при условията на чл.494,ал.2,пр.2 от ГПК.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за нарушение на разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, поради това, че изпълнението е насочено върху процесния недвижим имот, който е нейно единствено жилище. Видно от приложения по делото нот.акт № 55, том І, рег.№ 4225, дело № 415 от 2006 г. на нотариус М.Дойнов, рег.№ 173 на Нот.камара, район на действие РС – гр.Ловеч, длъжницата е обезпечила вземането на банката с учредената ипотека върху имота и в съответствие с разпоредбата на чл.159 от ЗЗД кредиторът се е възползвал от правото да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта чрез принудителното изпълнение. Жалбоподателката  доброволно се е отказала от защитата, регламентирана в чл.444 т.7 от ГПК, поради което и съгласно чл.445,ал.1 от ГПК не може да се ползва от разпоредбата за несеквестируемост.

В жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на основание чл.438 от ГПК. Искането е направено, тъй като подаването на жалба по чл.435 от ГПК не спира действията по изпълнението.Преценката за необходимостта от спиране се прави от съда и се допуска, ако разглеждането на жалбата налага събиране на допълнително доказателства или провеждане на открити съдебни заседания, което ще забави постановяване на решението, тъй като самото спиране  се постановява до влизане в сила на акта по съществото на жалбата.

В случая не се налага спиране на изпълнителното производство, тъй като съдът се произнася в закрито съдебно заседание с решение, с което уважава жалбата и което на основание чл.437,ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.С оглед на това жалбоподателката няма правен интерес от спиране на изпълнението до постановяване на съдебното решение,поради което искането следва да се остави без уважение.

          По изложените съображения, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  ПОСТАНОВЛЕНИЕ за възлагане на недвижим имот от 20.02.2013 година на Държавния съдебен изпълнител при Ловешкия районен съд по изпълнително дело № 384 от 2009 година, с което на взискателя „Първа инвестиционна банка”АД гр.София е възложен недвижим имот- апартамент № 10, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Неофит Рилски” № 1а, в ЖСК”Трапезица”, на ІV етаж, съставляващ имот с идентификатор 43952.513.1607.1.12.

ВРЪЩА изпълнително дело № 384 от 2009 годинана СИС при Районен съд-гр.Ловеч за извършване на нова публична продан, съгласно чл.497 от ГПК.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Т.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** за спиране на действията по изп.дело №  384 от 2009 годинапо описа на СИС при Районен съд-Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: