Връзка към постановения съдебен акт

       Р   Е    Ш    Е    Н    И  E

№                                 25. 09. 2014 година                             гр. Ямбол

                                             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Ямболският окръжен съд,                                                  Гражданско отделение

На  23 септември                                                                     2014  година

В публично заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар Д.С.

Като разгледа докладваното от  съд. А. ДИМИТРОВА

Търг. дело № 128 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД  със седалище гр.  София,  подадена от пълномощника й адв.  Д. от САК, срещу Б.Я.М. *** предявен иск по  реда на чл. 422/ ГПК  да се признае за установено, че към 12.08.2013 год. ищецът има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на 31 882.49 евро главница;  1644.89 евро  договорни лихви; 241.52 евро  дължими такси и застраховки, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417/ ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, по която ответникът е възразил в срока по чл. 414/ ГПК. Претендира се още законната лихва върху главницата и  дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане, както и направените съдебни разноски в настоящото производство. 

Исковите претенции се основават на сключен между страните договор  за потребителски кредит от 04.02.2008 год., по който ответникът е преустановил плащане на дължимите месечни погасителни вноски за договорни лихви и главница на 10.02.2013 год., от която дата той е изпаднал в забава по отношение на това си задължение. Също така се твърди, че ответникът е допуснал просрочие на три последователни месечни  погасителни вноски за договорни лихви и главница с падежи 10.02.2013 год.; 10.03.2013 год. и 10.04.2013 год., поради което и на основание чл.18, ал.2 от договора целия остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, без да е необходимо изявление на страните. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи, че ответникът не е изплатил дължимите суми на банката – ищец.

 С оглед направените оспорвания  с писмения отговор от ответната страна, в допълнителната искова молба се твърди, че е налице материалноправната легитимация на ищеца, т.к.  вземането по процесния договор е  прехвърлено обратно от  Бългериън  Ритейл  Сървисиз АД  на ищцовата банка на 08.12.2010 год. и за извършената цесия ответникът е уведомяван от страна на служители на цедента и цесионера, в потвърждение на което е подписаното с банката допълнително споразумение  от 19.06.2012 година.

Относно тезата на ответника, че част от клаузите на договора са неравнопоставени  и спрямо тях следва да се приложат разпоредбите на Закона за защита на потребителите, ищецът твърди, че този закон не намира приложение в настоящия случай, т.к. спрямо договорите за кредит, които са обезпечени с ипотека ( какъвто е процесния случай) разпоредбите на  Закона за потребителския кредит не намират приложение, което от своя страна изключва и приложението на ЗЗП.  Относно базисния лихвен процент се твърди, че страните са се съгласили той да се прилага като референтен по договора, че действащия такъв не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. 

         Ответникът в писмения отговор оспорва иска основание и размер. Твърди, че е недопустим, т.к. ищецът не е негов кредитор по процесния договор, т.к.   вземането по него е прехвърлено с договор за цесия от 28.03.2008 год. на друго лице, за което ответникът в качеството си на длъжник е надлежно уведомен от цедента – настоящия ищец по делото. По съществото на спора се твърди, че  цената на банковата услуга „кредитиране” под  формата на  лихва по кредита, такси за извършени банкови операции и  комисионни на физическо лице  е неопределена, т.к. не е ясен механизма за установяването й. Твърди се, договора и допълнителното споразумение противоречат на  нормите на чл. 58 и чл. 59 ал.2/ ЗКИ в частта относно формирането на  т. нар. „ договорна надбавка”, поради което следва да се приложи  разпоредбата на чл. 26/ ЗЗД, а така също че тези клаузи са неравноправни по см. на чл. 143 т.10 / ЗЗП, т.к. нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя.

          С отговора на допълнителната искова молба ответникът твърди, че  договора за цесия от 08.12.2010 год. му е непротивопоставим, т.к. той не е уведомен писмено от цедента, каквото е изискването на чл. 99/ ЗЗД, а представеното по делото споразумение от 19.06.2012 год. е  недействително и не поражда правна сила, т.к. договора за кредит на базата на което то е сключено, е бил прекратен с договора за цесия от 09.04.2008 година.   

         В с.з. страните редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.

         От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         по фактите

         На 04.02.2008 год. страните са сключили договор, по силата на който ищецът предоставил на ответника потребителски кредит  за текущи нужди в размер на 31 620 евро, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор.   Разрешения кредит е усвоен от ответника и за обезпечаването му  е учредена договорна ипотека  в полза на банката върху недвижим имот, подробно описан в  т.13 от договора. Договорено е кредита да се погасява на равни месечни  вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 222.48 евро. С чл. 3 от договора страните са постигнали договорености относно  лихвата, която се дължи на банката, начина на формирането  и дължимостта на същата. С чл. 18 от договора страните са се съгласили, че при  неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като  изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото й да е  волеизявление на страните.

          На 19.06.2012 год. страните са подписали допълнително споразумение към процесния договор, с който  установили задълженията на ответника към тази дата и преуредили първоначално договорените условия по съществуващия кредит, като приели, че ползвания кредит ще се погасява на 10 число на съответния месец.

         По делото е установено още, че с договор за цесия от 09.04.2008 год.  ищецът е прехвърлил вземането си по процесния договор на  Бългериън  Ритейл  Сървисиз АД гр. София, а  с договор за цесия от  08.12.2010 год. Бългериън  Ритейл  Сървисиз АД гр. София е прехвърлило вземането си по същия договор на ищцовата банка. За цесията от 09.04.2008 год. ответникът е уведомен писмено съгласно изискването на чл. 99 ал.4/ ЗЗД от цедента,  като е посочено, че за негово улеснение и занапред погасяването на задълженията  ще се осъществява по същата банкова сметка, ***дит.  За цесията от 08.12.2010 година  доказателства  за писмено уведомяване на ответника от цедента,  съгласно изискването на посочената законова норма,  не са представени по делото.

          От приложеното  като доказателство частно гр. дело №  2040/ 2013 год. по описа на ЯРС се установява, че на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение  въз основа на извлечение от счетоводни книги за сумите, предмет на исковата претенция, както и за сумата 2653.47 лв. направени разноски в заповедното производство. Ответникът е възразил срещу така издадената заповед в срока по чл. 414/ ГПК, излагайки същите доводи за недължимост на ищцовата претенция, в резултат на което е предявен настоящия иск за установяване на това вземане.

         От назначената по делото счетоводна експертиза се установява, че  задължението на ответника към 12.08.2013 год. (датата на  съставяне на извлечението от счетоводните книги на банката) е в размер на 33768.90 евро, в това число:  непогасена главница – 31882. 49 евро; непогасена лихва  - 1644.89 евро;  непогасени такси и  застраховки – 241. 52 евро. Така посочените от в. лице размери са свързани с упражненото от банката право съгласно чл. 4 от допълнителното споразумение за преоформи съществуващото просрочие  чрез натрупването й към редовната главница по кредита. Установено е, че  ответникът е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 10.02.2013 год. като непогасени просрочия към 10.04.2013 год. съгласно погасителния план към договора, са три последователни месечни вноски за м.  февруари, март и април 2013 год., всяка от тях в размер на 282.54 евро. 

          Относно  базовия лихвен процент,  с който работи ищцовата банка, в. лице е установило, че за определянето му е създаден Комитет по управление на активите и пасивите на банката; нивата му се  разглеждат от този орган и при необходимост се актуализират;  че той се определя като сбор от две компоненти:  трасферна цена на ресурса и  буферна надбавка.  

         При горната фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск  е с право основание чл. 124 ал.1/ ГПК, вр. чл. 422/ ГПК.

Същият е допустим,  тъй като е подаден  в срока по чл. 415 ал.1/ ГПК от легитимирана страна, а разгледан по същество се преценява като основателен, предвид следните съображения:

Възражението на ответника за недопустимост на иска не се споделя от съдебния състав. Това е така, тъй като легитимиран да предяви иска по чл. 422/ ГПК е заявителя в заповедното производство, а видно от приложеното ч. гр. дело № 2040/ 2013 год. по описа на ЯРС, заявлението е подадено от ищцовата банка, следователно процесуалната активна легитимация на тази страна е налице.

Възражението, което е направено  от ответника за непротивопоставимост на  договора за цесия от 08.12.2010 год. спрямо него, с оглед липсата на писмено уведомление от цедента, касае материалноправната легитимация на ищеца като негов кредитор и в случая съдът намира, че тя е налице предвид следните съображения:

  Съдебната практика приема, че договора за цесия е неформален, двустранен, възмезден договор за продажба на вземане. Съобщаването на  договора за цесия на длъжника не е елемент от фактическия му състав, т.к. вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърлянето му. Неуведомяването по реда на чл. 99 ал.4/ ЗЗД на длъжника не се отразява на валидността на договора за цесия и до съобщаването му той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Неизпълнението на цедента да уведоми длъжника  за извършената цесия на вземането си не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор  (Р № 173/ 15.04.2004 г., на ВКС, по гр. д. № 788/ 2003 г., ТК; Р № 319/ 27.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 4025/ 2008 г. ІV г.о.).

В настоящия случай ответникът не е представил доказателства, че е престирал на кредитора си по договора за цесия от 2008 год. Бългериън  Ритейл Сървисиз АД гр. София, следователно възражението му за непротивопоставимост на договора за цесия от 2010 год., е неоснователно. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера, който в случая е ищцовата банка,  следователно тя  има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник – ответника по делото. Това качество се установява и от представеното по делото  допълнително споразумение към процесния договор за кредит, подписано между страните по делото след датата на втората цесия на процесното вземане, следователно длъжникът е имал яснота относно извършената замяна на стария му кредитор с новия, и е продължил да изпълнява задълженията си по договора, до спиране на плащанията на 10.02.2013 год.

Като неоснователно се преценява и другото твърдение на ответника за неравноправност на клаузите по чл.2 ал.5 от договора за кредит и чл. 5 ал.2 и чл. 7 от допълнителното споразумение, с оглед разпоредбата на чл. 143 т.10/ ЗЗП и липсата на основание за прилагане на чл. 144 ал.1 т.1/ с.з. С посочените  клаузи страните  са постигнали съгласие, че действащия базов лихвен процент( БЛП) на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като при промяна  на БЛП  банката уведомява  кредитополучателя чрез обявяването му на видно място в банковите салони. В допълнение страните са договорили, че по всяко време  кредитополучателят  може да погаси  предсрочно задължението си по договора, като условията за това са посочени в чл.8 от договора.

 По делото ответникът не е ангажирал доказателства за промяна в лихвения процент в посока увеличение, т.к. от заключението на в.лице се установява, че  начисляваната лихва за периода от  м.март  2008 год. до м. август 2013 год. е  с различни размери и те варират в двете посоки -  към увеличение и намаление в различните периоди. Също от заключението на в.лице се установява, че за определяне на БЛП банката е създала  свой орган, който при необходимост актуализира размера  му по определена  методология.

Съдът приема, че съгласно постигнатите договорености  и установените по делото обстоятелства, ищцовата банка, в качеството си на доставчик на финансова услуга, е изпълнила предпоставките на чл. 144 ал.2 т.1/ЗЗП и в този смисъл твърдението на ответника за нищожност на  процесните клаузи поради неравнопоставеност на същите съгласно чл. 143 т.10/ ЗЗП е изцяло неоснователно.

Доколко методиката на банката за определяне цената на отпуснатия от нея ресурс е ясна или не за конкретните кредитополучатели, следва да  се има  предвид, че банковата дейност е една от най - строго регулираните икономически дейности в страната. При отпускането на кредити, освен на общоприложимите разпоредби на ЗЗД и ТЗ, банката се подчинява и на разпоредбите на специалните закони – Закона за кредитните институции, Закона за защита на конкуренцията, Закона за потребителските кредити, Наредбите на БНБ и др. Следва да се отбележи, че нито един от тези актове не препятства възможността за едностранно изменение на лихвата по отпуснат банков кредит, но стриктно регламентират  условията, при които подобно изменение е допустимо. Основния нормативен акт, имащ отношение към банковата дейност – Закона за кредитните институции ( чийто норми са специални спрямо Закона за защита на потребителите)  изрично закрепва на нормативно ниво чрез разпоредбата на чл. 58 ал.1 т.2 възможността за едностранна промяна на приложим по договор за кредит лихвен процент. 

Съдът намира, че банката е спазила тези условия  в процесния случай, като е съобразила съдържанието на  сключения с ответника договор за кредит и с всички останали изисквания на общото и специално законодателство. При липсата на каквито и да е доказателства за това, процесните договорни клаузи да противоречат на закона и добрите нрави, възражението на ответника за тяхната неравноправност, водеща до нищожност съгласно нормата на чл. 146 ал.1/ ЗЗП  се преценява като неоснователно.

 Предвид неоснователността на възраженията на ответника, въведени в предмета на спорното право, предявеният иск следва са се уважи, тъй като претенцията на ищеца е  доказана по основание и размер.  С оглед  постигнатата с договора възможност договора да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни месечни погасителни вноски от ответника и установеното по безспорен  начин наличие на това условие - неплатени са тези за м. февруари, март и април 2013 година, иска е доказан по основание. Доказан е и  неговия размер със заключението на в. лице, който изцяло съвпада  със сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 2040/ 2013 год. по описа на ЯРС и са предмет на  исковата претенция. 

Ето защо предявеният по реда на  чл. 422/ ГПК установителен иск  следва да се уважи изцяло, като на ищеца се присъдят и направените по делото разноски за настоящата инстанция. Адвокатския хонорар, който ищеца е платил на пълномощника си следва да се присъди в размер на сумата 466. 60 лв. ( л. 39 от делото), тъй като липсват доказателства такъв да е уговорен и платен  в посочения в исковата молба размер  - 2125.11 лв.

Водим от горните съображения и на осн. чл. 235/ ГПК, Ямболският окръжен съд

                                                 Р     Е    Ш    И    :

         На осн.  чл. 422/ ГПК, вр. чл. 124 ал.1/ ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от Д.Ш. и П. Н. Д. – Изпълнителни  директори,  към дата 12.08.2013 год. има  валидно и изискуемо вземане от  Б.Я.М., с ЕГН ********** ***. „Г. Б.”  бл.**, вх.*, ет.*, ап.***  за сумите както следва:  за сумата 31 882.49 евро ( тридесет и една хиляди осемстотин осемдесет и две евро и  четиридесет и девет евроцента) главница за периода от 10.02.2013 год. до 12.08.2013 год.; за сумата 1644.89 евро( хиляда шестстотин четиридесет и четири евро и осемдесет и девет евроцента) договорна лихва за периода от 10.02.2013 год. до 12.08.2013 год.; за сумата 241.52 евро ( двеста четиридесет и едно евро и петдесет и две евроцента) дължими такси и  имуществени застраховки за периода от 12.07.2012 год. до 12.08.2013 год.;   за законната лихва върху главницата, считано от датата на  подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.08.2013 год. до окончателното й изплащане;  за сумата  2653.47 лв. ( две хиляди шестстотин петдесет и три лева и  47 стотинки)  направени разноски  в заповедното производство, за които  суми има издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело №  2040/ 2013 год. по описа нар Ямболския районен съд.

         НЕ УВАЖАВА искането на ответника за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2 ал.5 от договор за банков кредит HL32845/ 04.02.2008 год. и  на клаузите на  чл.5 ал.2 и чл. 7 от допълнително споразумение  от 19.06.2012 год. към същия договор, поради тяхната неравноправност  по смисъла на чл. 143 т.10/ ЗПП.

         На осн. чл. 78 ал.1 / ГПК  ОСЪЖДА  Б.  Я.М., с посочени по- горе данни да заплати  Юробанк България АД с посочени по- горе данни сумата  1906. 32 лв. ( хиляда  деветстотин и шест лева и 32 стотинки) направени по делото разноски за тази инстанция.   

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.  Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: 

1. Решение № 58 от 09.10.2014 г. по т. дело № 76/2013 по описа на Окръжен съд Ловеч

1. Решение № 53 от 25.09.2014 г. по т. дело № 128/2013 по описана Окръжен съд Ямбол

Връзка към постановения съдебен акт

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   № …

гр.Враца, 11.06.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в откритото заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

при участието на секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдията  Златарева гр.д. № 4233 по описа на ВРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно съединение искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ  вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между „Юробанк И Еф Джи България” АД и ответника П.Д.И. на 12.04.2006г. възникнало договорно правоотношение от договор за кредит за текущо потребление.Поддържа, че в изпълнение на договора на 04.02.2008г. банката превела по банковата сметка на ответника сумата в размер на 7 000 лв. Страните уговорили краен срок за погасяването на усвоения кредит, ведно с лихвите, до 04.02.2018г. на месечни вноски, съгласно погасителен план,  дължими до 4-то число на месеца.  Ищецът навежда твърдения, че кредитополучателят не изпълнил задълженията си за заплащане на вноски за погасяване на задължението си по договора, в който случай на основание чл. 15 от същия  вземането за възстановяване на целия кредит ставало предсрочно изискуемо, без  необходимост от изявление от страните. Твърди, че по силата на договор от 09.04.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, банката прехвърлила възмездно на второто дружество, което от своя страна с договор  от 30.03.2009г. прехвърлило на ищеца процесното вземане от ответника по договора за кредит, ведно с всички обезпечения. Сочи, че длъжникът бил уведомен за цедирането на вземането му по първия договор с уведомление от „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз”, изпратено по куриерска служба „Стар Пост”, получено лично от ответника. Твърди, че като пълномощник на „Бългериън Ритейл Сървизис” и на „Юробанк България” АД ищецът изпратил уведомление до длъжника за втория договор за цесия с препоръчано писмо с обратна разписка  по „Български пощи” ЕАД, което според отбелязването се върнало, като непотърсено от адресата.

Ищецът твърди, че подал заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение за всички неиздължени суми по кредита, които към 13.06.2013г. включвали вземане от 6 852,88 лв. за главница и от 3 674,54 лв. за договорна лихва за периода от 04.02.2008г. до 13.06.2013г.  Въз основа на подаденото заявлението било образувано ч. гр.д. № 2733/13г. по описа на ВРС, 4 с-в, по което била издадена заповед за изпълнение.  В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу дължимостта на присъдените суми, от което ищецът извежда правния си интерес отводенето на установителен иск за съществуването на спорното вземане към момента на издаване на заповедта за изпълнение.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника П.Д.И., с който се навежда възражение за изтекла погасителна давност. С отговора ответникът възразява и че не са налице предпоставките за обвързващо длъжника действие на договорите за цесия с конкретни съображения, че прехвърлянето не му е съобщено, и  че в списъците с прехвърлените вземания фигурирало лице с различно фамилно име. Твърди, че видно от представеното към исковата молба банково бордеро, кредитът е усвоен от лице с друга фамилия. С оглед изложеното иска за отхвърляне на предявения иск в цялост.

На основание чл. 219, ал.1 ГПК с определение от 14.02.2014г.  като третолице-помагач на страната на ищеца е конституирано "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, което не изразява становище по предяввените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр. дело № 2733/2013г. по описа на ВРС, на основание чл. 410 ГПК по заявление от  11.07.2013г. съдът е издал Заповед за изпълнение на 15.07.2013г., по силата на която ответникът в настоящото производство е осъден да заплати на ищеца "Про лего" АД гр. София претендираните по делото суми, представляващи дължими суми по договор за потребителски кредит от 04.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2013г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил настоящия иск против длъжника - ответник по настоящото дело, поради което предявеният установителен иск е допустим.

Видно от представеното по делото кредитното досие по отпускане на потребителски кредит № FL 352698, същото съдържа молба за отпускане на кредит, декларация за свързан лица, удостоверение за трудова заетост и копие от лична карта, за кредитоискател с имена П.Д.И..

Видно от представения по делото и неоспорен от страните договор за потребителски кредит № FL352698/04.02.2008г. между "Юробанк И Еф Джи България" АД от една страна, и П.Д.И. от друга страна - като кредитополучател, е възникнало облигационно отношение, по силата на което Банката се е задължила да предостави на кредиполучателя потребителски кредит за текущи нужди в размер на 7 000 лв.  Уговорено е, че сумата се усвоява чрез банков превод по сметка на крeдитополучателя с IBAN ***.

В чл. 3 на договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България” АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.20 пункта. В ал. 4 на същия текст е предвидено, че базовият лихвен процент се определя от съвета на директорите на банката или от комитет на съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане, като промените подлежат на публикуване в интернет страницата на банката и с поставяне на уведомление на видими места в банковите салони.

В чл. 4 на договора е договорено заплащането на погасителните вноски, вкл. дължимите лихви, да става ежемесечно, до 4-то число на съответния месец. В чл. 7, ал.1 е конкретизиран размер на месечните вноски/съобразно приложения към договора погасителен план/ от 110,59 лв., като крайният срок за погасяване на кредита, вкл. и дължимите лихви е 01.02.2018г. Съгласно чл. 9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата в размер върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 15 от Договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Видно от разпоредбата на чл. 18 от договора, банката и кредитополучателят са се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него, на дружества, или институции от групата на „И Ег Джи Юробанк, в това число и на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД.

В чл. 19 от договора за кредит е предвидено, че всички уведомления по договора се правят в писмена форма и се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне, или чрез изпращане по пощата с обратна разписка , или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В същия текст е уговорено още, че в случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат за получени.

С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил, че се е запознал с всяка от клаузите по договора и се е съгласил с условията.

Видно от представеното бордеро от 04.02.2008г. за усвояване на кредит от клиент П.Д. Маринова от вътрешна сметка по банкова сметка  *** 7 000 лв.

 Видно от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 09.04.2008 г. "Юробанк И Еф Джи България" АД е цедирала на "Бългериън ритейл сървисиз" АД всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, сред които и съгласно извлечение от приложение 1 към договора за цесия.

Видно от списъка с прехвърлените вземания, в същия е включено и вземане по кредит FL352698 от 04.02.2008г., включващо дълг за главница в размер на 6 973,70 лв. и начислени лихви в размер на 64,38 лв. с падеж на кредита на 02.04.2018г. и клиент П.Д. М. с адрес за кореспонденция гр. Враца, кв. ***** бл. **, вх. *, ет. 6, ап. **.

От представената по делото товарителница за вътрешна ускорена поща на „Стар Пост” се установява, че на 13.09.2011г. П.Д. М. е получила лично уведомление от "Юробанк И Еф Д. България" АД за сключения договор за цесия на адрес , гр. Враца, кв. *******, бл. *, вх*, ет* ап. **,  което е удостоверила с подписа си.

На 30.03.2009 г. между "Юробанк И Еф Д. България " АД и "Бългериън ритейл сървисиз" АД от една страна като цеденти, и "Про Лего" АД от друга като цесионер, е подписан договор за прехвърляне на вземания, определени в списък, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, в което е посочен и конкретният размер на всяко вземане към деня, преди датата на сключване на договора.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 20.08.2009 г., с който се установява, че лицето Д. Атанасов предава един брой на Приложение № 1 - списък на длъжниците и вземанията по чл. 2 от Договора за цесия между "Юробанк И Еф Джи България" АД и "Про Лего" АД, като върху представения протокол не е положен подпис на  отреденото място за получател.

В представения по делото списъка с прехвърлените вземания е включено и вземане по кредит FL352698, включващо дълг за главница в размер на 6 852,88  лв. и начислени лихви в размер на 386,94 лв. с брой дни на просрочие 235 и клиент П.Д. М.с адрес за кореспонденция гр. Враца, кв. Младост, бл. *, вх. *, ет. *, ап. 45 и ЕГН **********..

Видно от уговорката на  т.5.8 от договора за прехвърляне на вземания, страните са се споразумели, че уведомяването на длъжниците за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД ще се извърши от цесионера в тримесечен срок от датата на прехвърляне на вземанията.

От представените по делото пълномощни "Бългериън ритейл сървисиз" АД и "Юробанк И Еф Д. България" АД е видно, че двете дружества упълномощават по отделно ищецът да уведомява писмено от тяхно име, в качеството им на предишни кредитори по см. на чл. 99 от ЗЗД физическите лица- длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето на вземанията.

В тази връзка по делото е представено уведомление от „Про Лего” АД като пълномощник на „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД до ответника П.Д.И. чрез Български пощи на адреса, посочен в договора за кредит. Видно от представената разписка за доставяне уведомлението не е връчено на адресата с отбелязване, че получателят отсъства. .

От служебно извършена справка в електронния сайт на Търговски регистър при Агенция по вписванията по ЕИК 000694749 съдът установи, че с вписване от 11.01.2013г. по партидата на търговеца е отразена промяна на фирменото му наименование от „Юробанк И Еф Джи България”  в „Юробанк България”.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че сумата от 7 000 лв. е преведена от кредитора на датата на сключване на договора за потребителски кредит - 04.02.2008г. по банковата сметка BG49BPBI79441050913402, която обслужва процесния договор за кредит.

Вещото лице е установило, че в периода от 04.03.2008г. до 18.03.2009г. в счетоводните извлечения на „Юробанк И Еф Джи България” АД по партидата на ответника са отразени вноски по кредита в общ размер от 1 012лв. В табличен вид в заключението са посочени видът на счетоводната операция, номерът на бордерото, размерът на внесената сума, датата на вноската, датата на осчетводяването й и частта, която е отнесена в погашение на вземанията за главница и за лихва. От заключението се установява, че с извършените вноски на каса длъжникът е погасил общо 147,15 лв. от задължението за главница и 864, 85 лв. от задължението за лихва, като от получаването на кредита на 04.02.2008г. до 17.06.2008г. длъжникът внасял суми, с които плащал пълният размер на задължението за лихва и главница, а в периода от 29.07.2008г. до 18.03.2009г. внасял суми, с които погасявал само задължението за начислената от банката договорна  лихва. Последно заплатената сума от ответника била на 18.03.2009г., като останалият непогасен размер на задължението за главница по договора е в размер на 6 852,85 лв. Вещото лице е дало заключение, че размерът на уговорената в чл. 3 от договора за кредит лихва за периода на действие на договора - от 04.02.2008г. до 04.02.2018г. е в размер на 4 925,98 лв. Според  вещото лице размерът на закъснителната лихва по чл. 9 от договора за периода от сключването на договора за потребителски кредит до подаването на заявлението до съда е 3 434,40 лв., от които купена лихва в размер на 386,94 лв. и 2 956,46 лв. лихва за забава за периода от 30.03.2009г. /датата на договора за цесия, по силата на който ищецът твърди, че се легитимира като кредитор по вземането/ до датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2013г. От заключението става ясно, че не са начислявани такси за вноски и преводи по сметката, както и за ежемесечното й обслужване. Според вещото лице размерът на неизплатената главница по договора за кредит към 13.06.2013г. е 6 852,85 лв. размерът на договорната лихва по кредита по погасителен план от 04.02.2008г. е 6 270,39 лв., размерът на договорната лихва по кредита от 04.02.2008г. до 30.03.2009г. е 1 042,79 лв., размерът на договорната лихва по кредита от 04.02.2008г. до 13.06.2013г. е   3 920,49 лв., размерът на договорната лихва за целият период на кредита е 4 925,98 лв, размерът на купената лихва към 30.03.2009г. е 386,94 лв., закъснителната лихва към 13.06.2013г. е в размер на 2 956,46 лв., или общият размер на закъснителната лихва към 31.06.2013г. е 3 343,40 лв.

Други доказателства не са ангажирани по делото.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ  вр. чл. 99 ЗЗД.

Спазени са изискванията на чл. 415 вр. чл. 414 ГПК, поради което исковете са  процесуално допустими.

По делото се установи, че ответникът е страна по сключенияс „Юробанк И Еф Джи България” АД договор за кредит, който има правната характеристика на договор за заем.

Съгласно чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за кредит не е оспорен като неавтентичен /в частта относно подписа на ответника/, поради което от него се установява наличието на валидно договорно правоотношение между ответника и "Юробанк И Еф Джи България” АД както и неговото съдържание, вкл. и задължението на кредитополучателя за периода на договора да заплати договорна лихва в размера по чл. 3, ал.1 от същия.

Установява се, че банката е изпълнила произтичащото от договора задължение и е превела на ответника сумата от 7000 лв. Този извод не се опровергава от констатацията за различно фамилно име на получателя на сумата според банковото бордеро, приложено към исковата молба. Това е така, защото от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява с категоричност, че отпуснатата сума е усвоена по посочената чл. 2 от договора за кредит банкова сметка *** П.Д.И.. 

По делото се установява, че кредитополучателят е изпълнил поетото по договора задължение частично, като за периода 04.03.2008г. до 18.03.2009г. е направил погасителни вноски в общ размер на 1 012 лева. След 18.03.2009г. погасителни вноски по сключения договор за кредит не са правени.

По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването на Договор № FL352698, вземането по него последователно е било цедирано първоначално на "Бългериън Ритейл сървисиз" АД, а в последствие - на 30.03.2009 г. на ищеца "Про лего" АД, т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК титуляр на вземането по договора за потребителски кредит е "Про Лего" АД. Налице е съответствие между всички данни, индивидуализиращи процесното вземане и това, включено в списъците с прехвърлените вземания за П.Д. Маринова, с изключение на фамилията на кредитополучателя – номер и дата на договора за кредит, размер и падеж на кредита, ЕГН на кредитополучателя, собствено и бащино име. Поради това не може да бъде споделено наведеното от ответника възражение, че задължението й не попада сред цедираните вземания.

Съдът намира и възражението на ответника, че цесията не му е била съобщена, за неоснователно. Съобщението, изходящо от предишните кредитори, е изпратено на 08.04.2011г. чрез куриерска фирма "Стар пост" и е получено срещу подпис на адреса, посочен в договора. На същия адрес, но по пощата с обратна разписка, е изпратено и уведомлението за договора за цесия от 30.03.2009г. Съобщението се е върнало с отбелязване, че не е получено, защото адресатът е напуснал адреса.  Съгласно договора за банков кредит липсата на уведомление за промяна в адреса е основание съобщението да счита за получено.  При всички случаи, най-късно със самата искова молба длъжникът е получил уведомлението за извършена цесия, тъй като с получаването и на доказателствата към нея, ведно от които е и уведомлението за прехвърляне на вземането, ответникът е узнал за цесията. На следващо място, длъжникът не може да има възражения спрямо новия си кредитор, произтичащи от евентуално му неуведомяване до момента на връчване на препис от исковата молба, защото установеното в чл. 99, ал.3 ЗЗД изискване за уведомяване гарантира правата на новия приобретател на вземането.Липсата на уведомление не се отразява на действителността на цесията, но до извършването му длъжникът може да изпълни валидно на стария си кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС, II търговско отделение, по т.д. 12/2009 г./.

Възражението за недължимост на главницата, поради изтекла погасителна давност е неоснователно. Задължението за връщане на дадена в заем сума по договора за кредит, т.е. главницата, се погасява с изтичането на общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. В случая не е налице никоя от изчерпателно изброените хипотези, визирани в чл. 111 ЗЗД, обуславящи прилагане на специалната тригодишна погасителна давност. Хипотезата на чл. 15 от договора за кредит, предвижда, че предсрочната изискуемост на вземането по договора настъпва при спиране на плащанията/неплащане на погасителна вноска. Наличието на тази обективна предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, защото отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право на кредитора. Поради това преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на последния. В този случай кредиторът упражнява своето право на вземане с подаването на заявление на 11.07.2013 г., с което действие давността е прекъсната и от този момент започва да тече нов давностен срок, като изтеклият не се запазва. Следователно вземането на ищцовото дружество за главницата от 6 852,85 лв. не е погасено по давност, тъй като то е станало изискуемо към датата на подаване на заявлението в съда, а именно на 11.07.2013г.

По отношение на вземането на ищеца за договорна лихва, съдът приема за меродавна лихвата по чл. 9 от Договора за кредит, тъй като това е дължимата от длъжника лихва към момента на преустановяване на дължимите погасителни вноски по кредита.

Възражението за недължимост на вземането за лихва, поради изтекла погасителна давност, е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Следва да се приеме, че исковете предмет на делото са предявени на 11.07.2013 г. /в деня на депозиране на заявлението/, поради което по силата на чл. 111, б. "в" ЗЗД към този момент са били погасени вземанията за договорна лихва за периода до11.07.2010г. Поради горното и съобразявайки датата на подаване на заявлението - 11.07.2013г., както и крайният заявен момент - 13.06.2013 г., съдът намира, че размерът на дължимата лихва следва да бъде съобразен с периода 11.07.2010г. -13.06.2013г. Съобразно заключението на вещото лице в направената по делото ССЕ, размерът на договорната лихва за този период  възлиза на 1978,24 лева, до който  размер следва да бъде уважена и претенцията по предявени установителен иск.  За периода до 11.07.2010г.искът следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на претенцията по давност.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 1200,96 лв. /съобразно уважената част/ за внесена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П.Д.И.с ЕГН ********** *** дължи на "ПРО ЛЕГО" АД, ЕИК 175249461, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Константин Фотинов” № 113А, ет. 2, офис 5 сумата от 6 852,85 лв./шест хиляди осемстотин петдесет и два лева и 85 ст./ - главница и сумата от1 978,24 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и  24 ст./ - договорна лихва за периода 11.07.2010г. -13.06.2013г., съобразно Договор за потребителски кредит № FL352698/04.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 2733/2013г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,

като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 6 852,88 лева и иска за  договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 3 674.54  лева.

ОСЪЖДАП.Д.И.с ЕГН ********** *** да заплати на "ПРО ЛЕГО" АД, ЕИК 175249461 на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1200,96 лв. /хиляда и двеста лева и 96 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД ЕИК 130950970 като трето лице - помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: