Кратка история за община Болярово
| 
Около 1700 година турският султан предава във владение на Мурад паша, за добра служба, земите на днешното село Мамарчево (Мураданлий).
Идвайки тук, пашата започва да мисли как да разшири земите си.
Не е можел да ги разшири на запад, защото там е владетел друг паша – Дауд, който създава село Даудбеглий, сегашното село Златиница. На юг е гористо и хълмисто, затова решава да разширява земите си на север и стига до река Поповска. Тук пашата създава на десния бряг чифлик с работна ръка само от турци. Новото село се казва Чочоноказаса или това е Мурданъл-Пашакьой.
Пашата идва да живее в новосъздаденото село. По негово нареждане се прави джамия с голямо кубе и полумесец. В близост до джамията е направен дълбок кладенец.
Изградена е баня близодо направената мелница(караджейка),по-късно наречена „Селската мелница“. Мелницата била на юг от селото и колелото и се задвижвало с вода от реката. Бентът ѝ е близо до Казларица. Вода за банята се вземала от реката по гравитачен път, защото сградата е построена по-ниско от тръбата, по която тече водата, която задвижва голямотоколело, а то от своя страна задвижва останалите колелета. Всички колелета са от дърво. Пашата е построил и голям дървен мост на реката, който свързва двете села през черен път. През 1982-1983 година при изземване на пясъка от дъното на реката (Турската река), са открити дебели колове с диаметър петдесет сантиметра, наредени напречно на течението на реката. Това показва, че тук е имало голям мост, строен много отдавна.
Голямата джамия е съществувала до края на 1919 – 1920 година, като след това е била съборена и материалът е взет за направа на училище. До развалянето на джамията същата е служила за училище на българските деца след Освобождението ни от турско робство.
До Освобождението ни от робство в селото са живеели българи и турци, макар и на махали. След освобождението на България от турско робство известно време в селото е имало турци, но това е било, докато продадат имотите си на българи. Така било и с хората на пашата, останали за да ликвидират имота му и по-специално чифлика.
След Съединението на двете Българии в селото не е останал нито един турчин.
Земеделието и скотовъдството, като основни поминъци на населението, години наред определят икономическия облик на този край. Данните, съхранени в архивите, свидетелстват за преимуществено развитие на земеделието. Възникнало като селище край чифлик, Болярово продължава традициите и през 1938 година в землището на селото са регистрирани големи площи обработваема земя: 22281 дка ниви, 415 дка лозя, 150 дка ливади, 32 дка овощни и зеленчукови гадини и 3700 дка гори.
По същото време селото е център на община, в която освен Болярово влизат Мамарчево, Малко Шарково, Ружица, Вълчи извор. Старото име на (Пашакьой) е сменено през 1934година с Болярово.
През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на Бургаска област градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към Ямболска област след последното делене на страната на области от 1999 година.
В Болярово през 1938 година има пощенска станция с телеграф и телефон. На реката има построени воденици. Селото не е електрифицирано, но през 1936 година са отпуснати средства и започва изграждането на водопровод, прилага се и благоустройствен план. Населението е обслужвано от участъков лекар, а амбулаторията се издържа от общината и държавата. Болярово се намира в югоизточната част на Ямболски окръг. Землището му обхваща част от хълмистата област на Дервенските възвишения на Странджа планина. През селището преминава пътната магистрала Хасково-Бургас. Землището на град Болярово заема площ от 39468 дка, което представлява 17% от територията на селищната система.
Географска информация за община Болярово
|
Община Болярово е разположена в южната част на Ямболска област, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанска хълмиста област. Дервенските възвишения и южните склонове на Бакаджиците. По-голямата част от земята са полета и ниви – около 22349 дка Землището на областта включва гориста част, която е около 7068 дка; пътищата и други земи са около 10051 дка.
Цялостният терен на земята е вълнообразен, пресечени местности от редица дерета. По-големи са: Сънър дере, Мустанов герен, Поповска чешма, Капаклийци, Иджидере, Дунджик, Пенчев долу Саранча, Акалан, Келиклия, Суиджик, Кайнарджа и други по-малки.
През землището на Болярово минават и четири реки, като най-голяма е река Поповска. Тя е приток на река Тунджа и опасва Болярово от три страни на юг, запад и север. На нея е изграден язовир – Малко Шарково. Друга по-голяма река, приток на река Поповска е река Кошудере. Всички реки са наситени с риба.
Кратка информация за туризъм в община Гоце Делчев
|
Гоцеделчевската община предлага изключително разнообразни места за любителите на природата. Край брега на Делчевска река се намира природната забележителност Чинарбей (500 г., 24 м височина). На 1.5 км западно от град Гоце Делчев растат вековните кестенови дървета Близнаците. Рибарникът край р. Места (3 км по шосе и 2 км по черен път в североизточна посока) предлага атрактивни занимания и консумация в специализирания рибен ресторант.
На територията на общината се намира живописният пролом на р. Места Момина клисура, дълъг 25 км, който свързва Разложката с Гоцеделчевската котловина и отделя Пирин от Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Една много красива част от Народен парк "Пирин" - Корнишкият, Брезнишкият и Каменишкият циркуси, заемат 1487.2 ха от площта на общината. Тук е и природният резерват Ореляк (758.1 ха - 751.5 ха горски и 6.6 ха пасищни площи), известен с първичните си букови гори. Курортната местност Попови ливади (1430 м н.в.) e удобен изходен пункт за Ореляк (2.30 ч северно по маркирана пътека) и билото на Дебели рид, ограждащ трите циркуса. Oттук минава и международният плaнински маршрут Е-4 (Пиренеите - Пелопонес).
От гр. Гоце Делчев могат да се предприемат пътувания до известния национален и международен туристически център Банско (32 км). През местността Попови ливади (климатичен планински курорт, 1430 м н.в.) по живописни планински пътища се стига до самобитното с.Пирин (44 км), хижа Пирин (61 км), прочутия Роженски манастир (79 км) и културно-историческия резерват Мелник (80 км).
Село Делчево
Архитектурен резерват. Намира се над град Гоце Делчев, на 8 км в Пирин планина. Жителите му са около 75 души. Голяма част от къщите се купуват от жители на град Гоце Делчев и други градове, реставрират се и се превръщат в прекрасно място за живеене и отдих. Има чудесни условия за развитие на "селски туризъм".
Село Ковачевица (община Гърмен)
Намира се на 25 км от град Гоце Делчев в Родопите. Това е архитектурно-исторически феномен, оценен като уникално архитектурно наследство, заедно със създадената строително-архитектурна школа в Югозападните Родопи с център и най-ярък представител - с.Ковачевица. Почти всяка къща в Ковачевица има нещо типично, която я отличава от съседните жилища и я изявява като самобитна творба на народната архитектура. Някои къщи са високи 3-4 етажа, с издадени навън горни етажи. Ковачевица е притежавала изключително за времето си благоустройство. Улиците са застлани с калдаръм, по който е минавала канализацията. Съществува и водопровод, който захранва обществените чешми.
Повечето от къщите понастоящем са реставрирани, като са спазени старите традиции. В селото живеят повече от 60 души от София и други градове, закупили и реставрирали къщи. Селото е известно като "българският Холивуд", заради многото филми, които се снимат в Ковачевица.
Село Лещен (община Гърмен)
Селото също е обявено за архитектурен резерват. Голяма част от къщите са реставрирани и пригодени за "селски туризъм". Посещава се от много туристи от страната и чужбина. Разположено е на 17 км от град Гоце Делчев по пътя към с. Ковачевища.
Село Долен (община Сатовча)
Архитектурен резерват. Тесните калдъръмени улички и характерните му стари къщи, изградени във възрожденски стил са крайно интересни. Къщите са строени с типично еркерно наддаване на втория и третия етаж и с вътрешно устройство, доближаващо се до възрожденските къщи в други селища на страната. Някои от таваните са украсени с резби. Интересна е построената през 1837 год. черква с чудната си резба, дело на майстори-самоуки. Намира се в Родопите, на 25 км от град Гоце Делчев по посока на с.Сатовча.
Черкви и манастири
Броят на черквите в района е 35, от които 4 са в град Гоце Делчев.
С уникалната си архитектура, изключително наситена вътрешна украса (стенописи, икони, дърворезба) и ритуали, черквите са интересни туристически обекти.
Църквата "Свети архангел Михаил" (1811 г.) е забележителна със старите царски двери, включени в иконостасната композиция, апликираните, богато украсени с дърворезба тавани и 70 икони от 1881 г. на Серги Георгиев.
В църквата "Успение Богородично" (1838 г.) са изключително интересни рисуваният иконостас и майсторската дърворезба по царските двери и венчилката, икони от видни представители на Банската художествена школа.
В района на град Гоце Делчев се намират 3 манастира.
Това са изключително интересни обекти с голям туристически потенциал поради богатата си история, уникална архитектура и вътрешна уредба.
На 3 км от града се намират манастирът "Света Богородица" от 1888 г. и останките от средновековната крепост Момина кула.
Град Гоце Делчев е център на Неврокопската митрополия, която обхваща цяла Благоевградска област. Тук е и седалището на Неврокопския митрополит Натанаил.
Част от атмосферата на града са възрожденският архитектурен комплекс на Рифат бей, ансамблите от следосвобожденски сгради в старата централна част по ул."Христо Ботев", "Търговска" и "Иван Вазов", занаятчийските работилнички по ул. "Звънчарска".
