В последно време от мъглата над тресавището банкова система изплуват очаквани, дълго крити и изключително обезпокоителни новини. От уж стабилните ни и сигурни банки,вдействителност могат да се изнесат огромни финансови средства незабелязано. Сумата не е в обхвата на пет цифрените числа, за да си помисли човек, че може да се размие в общата парична маса. Макар, че изискванията, процедурите и експертите на Алфа Банк - клон България  и управление „Банков надзор” на БНБ, трябва да са в състояние да опазят от източване на значително по-малки (даже никакви) суми от спестяванията на вложителите. Изключително любопитно е как може банков чиновник, който не е от висшето ръководство, да изнесе над 21 000 000 лева, на няколко пъти в продължение на около две години, при това сам (което е съмнително), без нито една от мерките за сигурност да го засече. Без да звучи пресилено, но с този случай от Алфа Банк - клон България демонстрират изключителна немърливост, пропуски и невъзможност да контролират процесите протичащи в банката. Но пък защо ли им е да ги контролират, след като действащите закони в България позволяват загубите от такива рискове ,да се прехвърлят едностранно на всички кредитополучатели на банката, без коментари и протести от тяхна страна. След установяване на крупната финансова кражба не само за българските мащаби, вместо да уведомят и сезират държавните институции имащи отношение по случая, от Алфа Банк - клон България си позволяват лукса за доста голям период от време, да укрият от тях липсите. Период от време напълно достатъчен за заличаване на улики и доказателства, които биха разкрили истината, и напълно достатъчен за тяхната манипулация. Случая показва за дефекти и в системата за подбор и развитие на персонала. Система изградена от процедури, инструкции, персонал и механизъм за оценки, от които се очаква да дадат шанс за влизане и развитие в банката на най-добрите кандидати. И ако за оцеляването и просперитета  на Алфа Банк - клон България има кой да се грижи (БНБ, правителство и др.), не така стоят нещата с кредитополучателите. Те трябва да разчитат изцяло и единствено на своя късмет и благоразположението на заемодателя към тях, тъй като правят своя „информиран” избор при пълно информационно затъмнение и при неравнопоставено положение. Мотивите за укриването на крупната кражба биха разнежили и най-големия атеист на банковата система –да не се изплашат вложителите, и в името на банковата стабилност. Важно е всеки кредитополучател да разбере, че под банкова стабилност държавните институции имат в предвид само и единствено стабилността на частните търговски дружества-банки. Стабилност, за която работят активно и неуморно основно със забранени средства. Или казано с обикновени и разбираеми думи – известната не само у нас а и по света банкова стабилност се гради и просперира, върху нестабилността на всички кредитополучатели. Подобни практики в краткосрочен план жънат успехи, но в дългосрочен план обикновено се провалят. Опитите за оборването им в България обаче продължават независимо от цената.

Марин Маринов