Решение № 58 от 09.10.2014 г. по т. дело № 76/2013 по описа на Окръжен съд Ловеч

Връзка към постановения съдебен акт

Р    Е    Ш   Е    Н    И   Е

 

                                                         №………..

 

                                            Гр.Ловеч,……..2014 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  граждански състав в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Г.А. като разгледа докладваното от съдия Вълчева  т.д. № 76 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.430 от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от„Юробанк   България" АД,   ЕИК   000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, представлявано от П.Н. Д. и Д.Б.Ш. - изпълнителни директори и М.И.В. – прокурист, заедно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор чрез пълномощника адв. З.И.К., представляващ Адвокатско съдружие „ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС”, срещу К.Г.А., ЕГН ********** и А.В.А.,*** с пр.основание чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска  175 512.77 CHF, от които главница 149 175.35 CHF, договорна лихва 24 959.45 CHF, такси 1 377.97 CHF и такси 524.27 лева.

В нея твърди, че на 13.12.2007 г. между „Юробанк България" АД (с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България" АД) от една страна и К.Г.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:*** от друга е сключен Договор за потребителски кредит № HL 31359. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора, ответниците - кредитополучатели отговарят солидарно.

С Договор за Цесия от 05.02.2008 г. вземанията на банката към ответниците са прехвърлени на „Бългериан ритейл сървисис"АД, а с Договор за цесия от 17.11.2011 г. „Бългериан ритейл сървисис"АД е прехвърлило вземанията си по договора обратно на „Юробанк   България" АД. Твърди, че длъжниците са уведомени за извършените прехвърляния и към настоящия момент титуляр на правата и задълженията на кредитор по договора е „Юробанк   България" АД.

Излага, че съобразно чл. 1, aл. 1 от Договора „Юробанк   България" АД е предоставила на ответниците кредит в швейцарски франкове в размер, равен на равностойността в швейцарски франка на 168 000 лева по курс „купува" на банката в деня на усвояване на сумата (19.12.2007 г.). Точният размер на кредита в швейцарски франкове се установява в подписано Приложение № 1 - неразделна част от договора, което удостоверява и датата на усвояване на сумата  (чл. 1, ал. 3 от Договора). Денят на усвояване на кредита е виден и от приложените погасителен план и справка за усвоени, начислени, погасени и дължими суми по кредита.

За предоставения кредит ответниците дължат на банката възнаграждение под формата на лихва. Лихвеният процент се формира от сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка в размер на 1,65 пункта, като дължимата лихва се начислява от датата на усвояване на сумите по кредита. При просрочване на вноски или предсрочна изискуемост на целия кредит, съобразно чл. 3, ал. 3 от Договора процента на дължимата лихва се увеличава автоматично с 10 пункта.

Ищецът твърди, че с договора е уредено и задължението на ответниците - кредитополучатели да заплащат на банката такса за управление на кредита в размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит, която е платима еднократно при усвояване на кредита. В чл. 4, т. 2 от договора е договорено ответниците да заплащат и комисиона - такса за управление на кредита, платима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка в размер на 0,3 % върху размера на непогасената главница, считано към същата дата. Кредитополучателите заплащат и еднократно такса в размер на 40 лв. при подаване на документите.

Погасяването на кредита се осъществява на месечни вноски, включващи главница и лихва, като размерът и падежът на всяка вноска, както и разпределението по пера са установени в погасителен план. Договорено е погасяването да става във валутата, в която кредита е усвоен, а именно швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2 от Договора).

За обезпечаване вземанията на „Юробанк   България" АД по договора е учредена с Нотариален акт № *** на нотариус М.Д., per. № 173, вписан в Агенция по вписванията под вх.рег.№ *** договорна ипотека в полза на банката върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот в гр. Ловеч, с адрес: ул. *** с площ по скица 198 кв.м, заедно с построената в него масивна двуетажна фамилна жилищна сграда  с ид. №*** със застроена площ от 81 кв.м.

След сключване на договора страните предоговарят условията по погасяване на кредита, като за целта са сключили няколко допълнителни споразумения (анекси). Първото такова е сключено на 17.04.2009 г., с което страните договарят, че сумите за просрочени задължения по кредита, съгласно чл. 4 от споразумението, ще бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница (усвоена, непросрочена и непогасена част от главницата). Въведен е облекчен ред на погасяване, който се състои в погасяване за период от 12 месеца на равни и намалени месечни вноски в размер на 620 швейцарски франка.

На следващо място е сключено Допълнително споразумение от 30.10.2009 г., с което отново се предоговарят условията за погасяване на кредита. И с този анекс страните се съгласяват, че сумите за просрочени вноски по главница и лихви ще бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница (усвоена, непросрочена и непогасена част от главницата). Уговорен е тримесечен облекчен период на погасяване на дълга, който се състои в заплащане през посочения период на равни месечни вноски в размер на 210 швейцарски франка, както и начисляване на фиксирана годишна лихва в размер на 1,72 % през периода на облекчено погасяване на дълга. Страните се съгласяват, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху непогасения остатък от общия дълг се начислява годишна лихва в размер съгласно чл. 6 от анекса.

Съобразно чл. 18, ал.2 от Договора кредитът става автоматично и изцяло предсрочно изискуем при неплащане на падеж изцяло или частично на три последователни погасителни вноски. Изискуемостта настъпва на датата на падежа на последната от трите последователни вноски. В случая кредитът е станал автоматично и изцяло предсрочно изискуем на 19.01.2010 г., поради неплащане на три последователни месечни вноски с падеж, както следва: 19.11.2009 г., 19.12.2009 г. и 19.01.2010 г.

„Юробанк   България" АД е депозирало Заявление по чл. 417 от ГПК пред Районен съд Ловеч, по което е образувано ч.гр.д. 404/2012 г., като са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 149 175.35 CHF  - дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея от 08.03.2012  г.; договорна лихва 24 959.45 CHF  за периода от 19.11.2009 г. до 23.02.2012 г.; такса в размер на 1 377.97 CHF, такса в размер на 524.27 лева, както и за сумите от 5 697,59 лева - държавна такса по заповедно производство и 3 958,55 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Образувано е изпълнително дело № 290/2013 на ДСИ при Районен съд Ловеч. След връчване на заповедта на длъжниците в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от ответниците срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск по чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията му по договора за кредит.

Моли съда да постанови решение,  с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на  „Юробанк България"АД с ЕИК 000694749 следните суми: 149 175.35 CHF дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 08.03.2012г.; 24 959.45 CHF договорна лихва за периода от 19.11.2009г. до 23.02.2012г.; 1 377.97 CHF неплатени такси, 524.27 лева неплатени такси,  както и за сумите 3 958.55 лева адвокатски хонорар за заповедно производство и 5 697.59 лева държавна такса по заповедно производство, както и да му присъди направените по настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски.

На осн. чл.367 от ГПК на ответниците е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията и с указания за възможността за подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.

На осн. чл.367, ал.2 от ГПК в законоустановения срок в съда е постъпил писмен отговор от ответниците К.Г.А. и А.В.А.. В него изразяват становище, че не признават предявения срещу тях  иск. Излагат съображения, че в случая не се касае до търговска сделка, а до такава по ЗЗД и производството по делото не следва да се движи по глава XXXII от ГПК, а по общия исков ред. На следващо място считат, че „Юробанк България" АД, гр.С. не е активно легитимирана да предявява претенции към тях. Същата се позовава на договори за цесия от 05.02.2008 год. и 17.11.2011 год., за които договори, въпреки твърденията от тяхна страна, те не са уведомени, с което са нарушени разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД. Прехвърлянията на вземането не им е известно, предвид на което и то няма стойност по отношение на тях.  Тези договори не са и вписани по установения за това ред. По тези съображения намират обективно съединените искове, така както са предявени, за недопустими, поради което молят производството да бъде прекратено.

Ако съдът не приеме тези възражения, молят да има предвид, че претенциите в посочените размери са неоснователни. С банката кредитор са сключили договора в левовата равностойност на швейцарския франк, имайки предвид курса на банката към момента на подписването му. Франкове не са получавали, а равностойността в левове. И в самата искова молба ищецът посочва като предмет на кредита „ равностойността в шв.ф. на 168 000.00 лева по курс" купува на банката в деня на усвояване на сумата....". Считат, че както главницата, така също и лихвата следва да се погасяват именно в левове  по този приет от двете страни курс на шв.ф. Методологията, по която са изготвили погасителния план , страда от съществени пороци, като голямата част от измерителите, включени в него противоречат на изискванията на ЗЗП и като такива са нищожни. Единствените измерители, които са валидни и отразяват реалната  методология са Libor за швейцарски франк /усреднените 3-месечни стойности/ и ФГВБ. БЛП на банката, приложим към техния договор се определя на базата на тези два компонента, тъй като останалите са нищожни, а нищожните уговорки в един договор не пораждат никакво действие от момента на тяхното постигане - те са правно нищо. Затова считат, че от началото на плащане на вноските по договора от тяхна страна е приложена нищожна методология.

На второ място, лихвеният процент на банката е увеличен през 2008 год., съответно с 0,5% и 1 %, които увеличения също са нищожни и не са проявили действие. Въпреки това били задължени да плащат по-високи вноски, като ефект от това увеличение. Тези действия са нищожни и не са породили ефект. Тези обстоятелства, противоречащи на сключения между тях договор, били и причината да преустановят погасяването на кредита. В резултат на тази неправилна методология, прилагане на променения курс на шв.ф. и повишаване едностранно на лихвения процент, задължението им е нараснало двойно. От приложения към исковата молба погасителен план не става ясно вида на валутата, но видно от петутума ищецът претендира не български левове, а шв.ф., курсът на които постоянно е завишаван през годините.

С разпореждане № 24/21.01.2014 год. съдът на осн. чл.272 от ГПК е разпоредил препис от отговора на ответниците да се изпрати на ищеца, като му е указана и възможността в 2-седмичен срок да подаде допълнителна искова молба, в която да поясни и допълни първоначалната искова молба.

На 13.02.2014 год. в ЛОС е постъпила допълнителна искова молба от „Юробанк България" АД чрез пълномощника му адв.З.К.. По отношение на възражението на ответниците, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК излага, че има качеството на търговец, а сключеният договор за кредит попада в обхвата на чл.1, ал.1 от ТЗ и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ процесният договор за кредит се характеризира като търговска сделка. Исковата претенция има за предмет правно отношение, породено от неизпълнение на търговска сделка и затова може да бъде разгледано по реда на глава ХХХП-ра от ГПК.

По отношение на възражението на ответниците за липсата на активна легитимация твърди, че процесуалната легитимация в исковото производство следва от твърденията на ищеца за принадлежност на материалното право, засегнато от правния спор. „Юробанк България" АД, както е посочено в исковата молба, е кредитор по силата на Договор за цесия от 17.11.2011 г., предмет на който са и вземанията му към ответниците по Договор за потребителски кредит № HL 31359 от 13.12.2007 год. Това обстоятелство обуславя надлежната му активна процесуална легитимация. Въпросът сключен ли е договор за цесия, с който са прехвърлени процесиите вземания и разполага ли ищецът с материалното право на вземане е въпрос по съществото на делото, обуславящ активната материална легитимация на ищеца, респ. основателността на иска, а не процесуалната му легитимация, респ. допустимостта на иска. Съответствието между процесуална и материална легитимация е въпрос по същество, по който съдът дължи произнасяне със съдебното си решение.

Във връзка с възражението на ответниците, че същите не са уведомени за прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, следва да се има предвид, че за прехвърлянето на вземанията от „Юробанк България" АД на „Бългериън Ритейл Сървисис,, АД , кредитополучателите са уведомени, което е' видно от подписаните между тях и „Бългериън Ритейл Сървисис,, АД Допълнително споразумение от 17.04.2009 г. и Допълнително споразумение от 30.10.2009 г. към договора за кредит. По отношение на прехвърлянето на вземанията от „Бългериън Ритейл Сървисис" АД на „Юробанк България" АД следва да се вземе предвид, че към исковата молба са приложени заверени преписи на уведомления до ответниците за извършените цесии, както и заверени преписи от Договор за цесия от 05.02.2008 г. и Договор за цесия от 17.11.2011 г., заедно с Приложенията към тях. С получаването на преписите от исковата молба, заедно с приложенията към нея, ответниците са получили уведомленията за двете цесии. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаване на делото. Цитира решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и представляващо задължителна практика. С оглед изложените съображения счита, че следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по процесния договор от „Бългериан ритейл сървисис"АД на „Юробанк България" АД има действие за ответниците.

По отношение на възражението на ответниците относно размера и валутата на исковата претенция излага съображения, че Договорът за потребителски кредит № HL 31359 от 13.12.2007 г. е сключен с целево предназнечение рефинансиране на ипотечен и потребителски кредит, сключени от ответниците по настоящото производство. Както е посочено в исковата молба, съгл. чл. 1, ал. 1 от Договора, банката е предоставила на ответниците кредит в швейцарски франкове в размер, равен на равностойността в швейцарски франка на 168 000 лева по курс „купува" на банката в деня на усвояване на сумата (19.12.2007 год.). С така предоставения кредит се погасяват предсрочно задълженията по други два кредита на ответниците, което налага и превалутирането на сумите. Точния размер на първоначално предоставения и усвоен кредит в швейцарски франкове по Договор за потребителски кредит № HL 31359 от 13.12.2007г. се установява в подписано Приложение № 1 - неразделна част от договора, а именно 145 279 CHF. Усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от Банката в лева по курс „купува" за швейцарски франк към лева в деня на усвояването (чл. 2, ал. 4 от договора), но това не променя обстоятелството, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 1 от Договора е посочено, че кредитът се усвоява по сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя К.Г.А., открита в „Юробанк България" АД. В чл. 6, ал. 2 от Договора изрично е предвидено, че погасяването на кредита става във валутата, в която кредита е усвоен, а именно швейцарски франкове. Тази валута е посочена и в приложения погасителен план (CHF), както и в допълнително споразумение от 17.04.2009 г. и допълнително споразумение от 30.10.2009 г. С посочените споразумения страните са постигнали съгласие за преоформяне на размера на кредита, като към главницата, която не е просрочена, се натрупват просрочените до момента на подписване на допълнителните споразумения задължения.

На следващо място в чл. 3 от Договора е договорен реда за изчисляване на дължимата лихва по кредита. Съгласно ал. 1 лихвеният процент се формира от сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка в размер на 1,65 пункта, като при просрочване на вноски или предсрочна изискуемост на целия кредит, съобразно чл. 3, ал. 3 от Договора процента на дължимата лихва се увеличава автоматично с 10  пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. В чл. 3, ал. 5 изрично е посочено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява за новия размер и датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки обаче не се променят. Според чл.6, ал.3 кредитополучателите дават своето съгласие банката да променя размера погасителните вноски при промяна в базовия лихвен процент на „Юробанк България" АД за жилищни кредити. Банката запазва и правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си. Измененията влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните (чл. 12 от договора).

С Допълнително споразумение от 30.10.2009 г. страните уговарят за периода на облекчено погасяване, въведен със споразумението, фиксирана лихва. Със същото споразумение е уредено, че при незаплащане на две поредни дължими месечни погасителни вноски, банката едностранно прекратява облекчените условия за погасяване на кредита и кредитополучателите не могат да се ползват от привилегиите на споразумението и по-ниската лихва. Излага, че ипотечните кредити като процесния не са типичен потребителски продукт, защото са на висока стойност, дългосрочни са и са извън рутинното потребление. Налице е изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, от което следва, че банката поначало има право да си запази право да увеличи лихвения процент. Правило за възможност банките да увеличават лихвите се съдържа изрично и в чл. 58 от Закона за кредитните институции. Кредитополучателите с подписването на договора за кредит и на последващите споразумения са се запознали със съдържанието им и следователно страните двустранно са уточнили условията за погасяването на кредита.

На 24.03.200.14 год. в ЛОС е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответниците.  По отношение разглеждането на спора по реда на глава ХХІІ-ра от ГПК предоставят на съда да се произнесе с решението по кой законов ред ще се води настоящото дело.

Твърдят, че искът е неоснователен, тъй като парично вземане в общ размер на 175 512.77 франка не е пояснено в Заповедта за незабавно изпълнение за какъв франк е издадена по ч.гр.дело № 404/2012 г. на Районен съд- гр. Ловеч, не съществува. Ловешки окръжен съд, гражданско отделение с Определение № 991 от 22.11.2013 год. отменя като незаконносъобразно разпореждане от 12.03.2012 година по ч.гр. дело № 404/2012 година на Ловешки районен съд, инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение № 263 от 12.03.2012 година по горепосоченото дело и обезсилва изпълнителен лист от 12.03.2012 год. по ч. гр. дело № 404/2012 год. на Ловешки районен съд. „Юробанк България” АД са пуснали касационна жалба пред по-горна съдебна инстанция, за да обжалват Определение № 991/22.11.2013 год. на Ловешки окръжен съд. Този факт им е известен от служителката на Ловешки съд г-жа М.Т..

Твърдят, че не оспорват факта на сключения на 13.12.2007 г. договор за потребителски кредит HL 31359. По силата на този договор, „Юробанк и Еф Джи България” АД /с предишно наименование „Българска Пощенска банка” АД/, представлявано от търговските пълномощници П.М.М. и М.Н.Ц., се е задължило да предостави на кредитополучателите К.Г.А. и А.В.А. кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 168 000 лв. по курс „купува” на швейцарския франк към лева на същата банка в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 167 160 лв. за рефинансиране на ипотечен кредит към „Инвестбанк” АД и потребителски към „Юробанк и Еф Джи България” АД и равностойността на швейцарски франкове 840 лв. за текущи нужди. 

На следващо място не оспорват  факта, че усвояването на кредита е станало на 13.12.2007 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, в което посочват тази дата и приложимия към нея курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката 1.156400 и размера на кредита 145 279 в швейцарски франка. Независимо че в представеното с исковата молба приложение № 1 към договора не е записана датата на усвояване на кредита, не се оспорва, че той е усвоен на 13.12.2007 г.

Не оспорват и факта, че те като ответници са се задължили солидарно да върнат кредита с дължимите лихви в следните срокове и условия: при погасителен срок 216 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, който срок изтича на 13.12.2025 г.; при годишна лихва, договорена като сбор от базов лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк и Еф Джи България” АД за жилищни кредити в швейцарски франка, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който в деня на сключване на договора е 4.5 % и договорна надбавка от 1.65 % /чл. 3 ал: 1/; при такси и комисионни за управление на кредита съгласно чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора за кредит.

Не оспорват и факта, че са преустановили плащанията на вноските по кредита към края на месец ноември 2009 г.

Обстоятелствата, на които се основава отговорът на допълнителната искова молба и които оспорват е на първо място, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове, а в български лева. Ищецът посочва, че на 13.12.2007 г. е превел 145 279 швейцарски франка по банкова сметка *** К.Г.А. съгласно Приложение № 1 към Договора за банков кредит. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, усвояването на кредитния лимит става чрез превод на сумата в швейцарски франкове по блокирана сметка на А., след като банката получи изброените в ал. 1 документи на договора за потребителски кредит. Независимо че е титуляр на посочената в договора валутна сметка, А. няма право да тегли от нея преведената от банката валута, нито да я нарежда на друго лице, тъй като сметката е блокирана и опция за такива действия няма. Банката служебно е превалутирала в лева преведената валутна сума по търговски курс „купува” швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, след което е превела по друга левова сметка на А.В.А. левовата равностойност - 162 230 лв., съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за рефинансиране на потребителски кредит срещу ипотека в „Инвестбанк" АД съгласно чл. 2, ал. 2 т. 1А от договора; сума в размер на равностойността в швейцарски франка на 4 930 лв. по сметка на А. съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1Б от договора с цел пълно предсрочно погасяване на потребителски кредит /FL301801/; сума в размер на равностойността в швейцарски франка на 840 лв. съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, предоставена за текущи нужди, която остава блокирана по сметката на К.Г.А. до окончателното погасяване на потребителския кредит. Така кредитът е реално усвоен в лева, а не в швейцарски франкове.

На следващо място невярно се твърди от ищеца, че ответниците са приели да погасяват кредита по приложения към исковата молба погасителен план. Оспорват като писмено доказателство погасителния план, представен с исковата молба. Той не е приетият от страните при сключване на договора план, който съгласно чл. 6, ал.1 се явява приложение № 2 към него. Приетият при сключване на договора погасителен план е друг и според него кредитът следва да се погасява на равни месечни анюитетни вноски. Сумата на всяка вноска погасява част от главницата и част от лихвата в различно съотношение всеки месец. Представеният от ищеца погасителен план не съдържа тези договорени от страните равни вноски, а изброява други вноски; не става ясно от кого и кога е съставен; не е подписан от страните и освен това е приложен като нечетливо копие, непозволяващо да се установи съдържанието му. Освен всичко това в погасителния план, приложен от ищеца е посочено, че одобрения размер на кредита е 154 332.95 шв. франка към датата на подписване на договора 13.12.2007 год., което категорично не кореспондира с твърдението на ищеца, че в сметката на А. са преведени 145 279 шв. франка.

Невярно се твърди също, че задължението по договора е станало предсрочно изискуемо на 19.01.2010 г. В чл. 19, ал. 2 от договора е предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска и тази изискуемост настъпва без да е нужно волеизявление на страните. Падежът на задължението не е определен в договора. В чл. 7, ал. 1 от него е посочено, че погасителните вноски се изплащат ежемесечно и че „падежът на всяка погасителна вноска е всяко .... число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита”. Непосочването на число на месеца в представения с исковата молба договор не позволява да се установи какъв е падежът на месечните вноски и да се приложи чл. 19, ал. 2 от договора. Падежът не е посочен и в екземпляра на договора на кредитополучателите. Това не позволява да се прецени в кой момент е налице пълно или частично неизпълнение на три последователни месечни вноски. Освен това, след като ищецът е отчитал получаваните плащания като погашения по план, неприет от страните по реда на чл. 6, ал. 1 от договора, е налице допълнително основание да се твърди, че предсрочната изискуемост на кредита не е на датата, която е посочена в исковата молба - 19.01.2010 г. Датата на предсрочната изискуемост на кредита може да се определи след като се докаже кой е договореният падеж на вноските и след като се направи съпоставка с фактическите плащания по дати и размери. Преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, банката не им е обявила като длъжници предсрочната изискуемост на вземането.

Невярно е и съдържанието на представената справка - извлечение на „Юробанк България” АД по кредитна сделка с К.Г.А.. Този документ не е справка по смисъла на чл. 366 от ГПК, тъй като не съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на паричното вземане на ищеца. Налице е нередовност на исковата молба, тъй като в нея не е конкретизирано как са изчислени размерите на вземанията, изброени в петитума, както и на допълнителната искова молба.

При сключване на договора за кредит не е осъществено индивидуално договаряне между страните. Ноторно известно е, че всяка банка ползва предварително изготвени, съгласувани и одобрени от ръководството си образци на договори, които предлага за подписване на физическите лица, утвърдени за кредитополучатели, без последните да могат да променят, премахват или добавят клаузи в предложените образци. Ищецът е действал по този начин и им е предложи да подпишат готова бланка на договор за кредит, чийто текст не е подлежал на обсъждане с тях. По нито една от клаузите в договора не са водени преговори. Всички клаузи в него са идентични с клаузите в договорите за жилищни ипотечни кредити в швейцарски франкове, сключвани от банката с други физически лица, които са един и същи образец. Нито една от клаузите в процесния договор не е уговорена единствено и само по отношение на тях. Бланката на подготвения договор за кредит са видели в деня на вписване на ипотеката на техния недвижим имот. Ищецът не им е предоставил друга възможност освен тази да сключат договора за кредит като „франков”. Практически било невъзможно да искат промяна, премахване или добавяне на клаузи в текста на договора. Поставени пред свършен факт, били принудени да подпишат предложения договор с клаузите в него, защото в противен случай не биха получили кредитната сума, не биха могли да рефинансират кредита си в „Инвестбанк” АД и потребителския кредит в „Юробанк и Еф Джи България” АД. С цел да предотвратят това, приели да сключат договора като „франков” кредит, без реално да са договаряли неговите клаузи.

Договорът за кредит не е сключен при общи условия по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.289 от ТЗ. Съдържанието на клаузите му е изчерпателно определено, без препращане към общи условия на банката за сключване на потребителски ипотечни кредити за покупка на жилище от физически лица. Поради това всяко негово изменение е следвало да става с писмено съгласие на страните в допълнителни споразумения. Споразумения за изменение на размера на лихвата страните не са подписвали. Договорът не би могъл да се измени чрез последващи общи условия, изготвени от банката. Дори такива общи условия да са били приети от кредитополучателите, те не са могли да изменят договора предвид императивните разпоредби на чл.16, ал.2 от ЗЗД и чл.289 ал.3 от ТЗ, които предвиждат, че при несъответствие между конкретно уговореното в договора и общите условия има сила уговореното. Ето защо, чрез последващи общи условия принципно е невъзможно да се изменя договора за кредит и специално клаузата, касаеща определянето на лихвите.

Действащото законодателство дава право на банките да увеличават едностранно лихвите по кредити, но при условие, че това е продиктувано от обективни обстоятелства извън техния контрол като колебания, свързани с лихвения процент на финансовия пазар, промени в размера на задължителните минимални резерви и др. Това изисква в договора изрично да се предвиди възможност на кредитополучателя незабавно да го прекрати, ако не е съгласен с увеличението, както и да бъдат спазени редица други условия, предвидени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, въведени с Директива 93/1 З/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В сключения договор липсва такава защитна клауза за ответниците.

По отношение на липсата на активна легитимация на ищеца по допълнителната искова молба твърдят, че искът е допустим, тъй като е предявен на основание чл.422, ал. 1 от ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и се разглежда от компетентния съд. Тъй като ищецът „Юробанк България" АД твърди, че е с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България” АД, молят  съда да разпореди на ищецът да им предостави всички документи съгласно ТЗ, с които да докаже законното съществуване на търговското дружество и че е правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България” АД.

По време на изпълнението на договора банката е осъществила прехвърлителни сделки с вземането, които не са съобщени на кредитополучателите длъжници. Те като кредитополучатели са дали съгласие при сключване на договора за кредит във всеки един момент банката да има право едностранно да прехвърля вземанията си по него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД /чл. 29/. Банката е поела задължение при цесия на вземането да ги уведоми за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо тях от момента на уведомяването. Тя изрично се е задължила да ги уведоми, ако цедира вземането си на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, за да продължат да осигуряват на всеки падеж по откритата при нея сметка парични средства за погасяване на вноските по кредита, като същите получени суми банката ще превежда на падежа по сметката на това дружество, също открита при нея /чл. 29 ал. 2.1. По-малко от три месеца след започване изпълнението по договора, „Юробанк и Еф Джи България” АД е прехвърлила вземането си на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. За извършената цесия не са уведомявани по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и чл. 29 от договора. В имотния регистър към Агенция по вписванията няма данни за вписване на прехвърлено ипотечно вземане в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД съгласно чл. 171 от ЗЗД, поради което не са могли да узнаят за цесията и от справка в регистъра. Невписването на цесията не е произвело последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на уведомяването им като собственици на ипотекирания имот. За практиката на „Юробанк и Еф Джи България” АД да прехвърля вземанията по кредити на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД узнали от други кредитополучатели едва през 2012 година. С прехвърлянето на вземанията на трето лице, небанкова институция, банката избягва начисляване на провизии, което се отразява неблагоприятно на счетоводния баланс и е свързано с изискване за поддържане на минимални резерви. Съгласно Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, банката е задължена да обяви пред БНБ за нередовни необслужвани в срок кредити, както и да начисли провизии в размер на 50 % от сумата, а при кредити, необслужвани повече от 90 дни, следва да отчете загуба и да ги провизира на 100 %. Колкото повече просрочени и несъбрани вземания има банката, толкова по-рискова се води тя и БНБ изисква от нея да поддържа повече допълнителни резерви, за да гарантира, че може да обслужва депозитите. В случая банката е цедирала вземането на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, преди да е обявила предсрочната му изискуемост.

Докато са изпълнявали задълженията си по договора, са считали за кредитор „Юробанк и Еф Джи България” АД. Всички погасителни вноски са плащали по сметка на тази банка и не им е известно как е процедирала банката с получените суми и дали ги е превеждала на цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, който не се е легитимирал пред тях като нов кредитор. Всички контакти и кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора са осъществявани само със служители на банката. Едва с получаването на заповед № 263/12.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. 404/2012 им става известно, че е извършена цесия с „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. През ноември 2011 г. „Юробанк и Еф Джи България” АД е изкупила от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД вземането по договора за кредит. За тази цесия не са уведомявани по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Изкупуването на вземането е направено с цел „Юробанк и Еф Джи България” АД да се легитимира като заявител по чл. 417 от ГПК в заповедното производство пред районния съд, за да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение на специалното основание по т. 2 - въз основа на извлечения от счетоводни книги, което е приложимо за вземания на банки, но не и на търговски дружества.

Размер на вноската, както е видно от приложението на ищеца не е договарян, нито е посочен в погасителен план, приет с допълнително споразумение към договора, подписано през м.април 2009 година с „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД във връзка с реструктуриране на кредита. От този план и допълнителното споразумение те не притежават екземпляр и категорично твърдят, че не са подписвали бланка за допълнително споразумение, на която е изписано като договарящо „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. Същото се отнася и за допълнително споразумение към договора, подписано през м. октомври 2009 година с „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД във връзка с реструктуриране на кредита. Тези бланки ги видяли за първи път в приложенията на ищеца. В споразуменията е посочено, че не се извършва новация на задължението, а се приема облекчен режим на плащане на вноски, отнасящ се за посочените периоди при условие, че плащанията се изпълняват точно.

 В допълнителната искова молба ищецът твърди, че те като кредитополучатели са надлежно и законно уведомени за подписване на допълнителните споразумения с „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД от дати съответно 17.04.2009 година на първото допълнително споразумение и 30.10.2009 година на второто допълнително споразумение, едва с приложените и незаверени от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД копия на допълнителните споразумения с исковата молба на ищеца от 2013 година. В определение № 991/ 22.11.2013 година на Ловешки окръжен съд ясно е посочено в диспозитива, че горепосочените допълнителни споразумения не са им връчени. Затрудненията им да изпълняват договора са станали по няколко причини: поради постоянно повишаващият се курс на швейцарския франк към лева, а оттам на заплащаната в лева месечна сума, както и поради повишилият се размер на лихвата за целия оставащ период на договора.

Второ спряли плащанията поради финансова невъзможност и заболяване и на двамата. На 30.09. 2009 год. К.Г.А. ***, защото преди това за две години преживяла 4 операции и се наложило да взема болнични. В момента К.Г.А. е все още безработна и получава пенсия с Решение на ТЕЛК № 1276 от 14.05.2013 година в размер на 206 лв. А.В.А. от преживения шок, че ще загубят единственото си жилище като спират да плащат, през 2009 година направил суициден опит и едва е спасен живота му. Последвали много напразни усилия да постигнат някакво разумно договаряне чрез поредица от посещения в клона в гр. Ловеч на „Юробанк И Еф Джи България” АД. След като техният адвокат  г-жа Цветелина Костадинова разговаряла с различни отдели и експерти в горепосочената банка и единственото предложение от тяхна страна било да ипотекират друг апартамент /какъвто не притежават/, изпратили писмо до Изпълнителния директор на „Юробанк И Еф Джи България” АД, гр. С. за някакво решение или договорка по техния просрочен кредит. Писмото изпратили чрез Булпост „Български пощи” ЕАД с пощенско клеймо от 25.03.2011 година. В „Юробанк И Еф Джи България” АД, гр. С. писмото е получено на 28.03.2011 година. От  „Юробанк е Еф Джи България” АД, Централно управление гр. С. получили отговор с изх. № 9300/0705 от 18.04.2011 г. за тяхната добра воля да разрешат бързо проблема и указания към кого да се обърнат. Дори към   този момент през 2011 год. не им било известно и банката не ги е уведомила, че вземането е прехвърлено на ”Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. През цялото време банката се е представяла за кредитор на вземането. През ноември 2011 г. „Юробанк И Еф Джи България” АД е изкупила от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД вземането по договора за кредит, за което също не са уведомени.

 По отношение възражението им по размера и валутата на исковата претенция твърдят, че погасителните вноски са плащани в лева, след което служебно са превалутирани от банката в швейцарски франкове, като остатъкът от задължението е преизчисляван по актуален курс на швейцарския франк към лева. През 2007 г. и 2008 г. швейцарският франк е сравнително евтин и „Юробанк и Еф Джи България” АД води активна кампания за привличане на потребители на т.нар. „франкови” кредити, убеждавайки ги, че швейцарският франк е най-сигурната валута в световен мащаб и спасително убежище по време на кризи. „Франковите” ипотечни кредити за жилище са предлагани като изгодни поради по-ниската лихва в сравнение с левовите и евровите кредити /с около 2 %/. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че „погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - в швейцарски франкове”. Не са имали възможност да плащат вноските в швейцарски франкове, тъй като получават доходи в лева, а не в швейцарски франкове. Този факт е бил известен на банката от предварителното им проучване като кредитополучатели. Плащали са вноските в лева, поради което обменният курс на швейцарския франк към лева към датата на всяко плащане е оказвал влияние на извършвания от тях разход. Влияние е оказвал и начинът, по който са купували валутата - касово или инкасо, тъй като в двата случая курс „продава” е различен. Получените в лева суми банката служебно е превалутирала, като е прилагала своя действащ курс „продава” швейцарския франк, след което е отчитала съответната погасена част от задължението и е определяла размера на остатъка от дълга по актуалния курс на швейцарския франк към лева. Така по кредита, който реално е предоставила в лева, банката фиктивно е използвала курса на швейцарския франк към лева, за да преизчислява и увеличава паричното задължение на кредитополучателите. Само няколко месеца след сключване на договора за кредит е регистрирано покачване на курса на швейцарския франк към лева, а заедно с него и размера на лихвата. От 2008 г. досега това увеличение на курса е близо 40 %. По този начин размерът на месечно плащаните суми за вноски се е увеличавал неправомерно в резултат на промените на обменния курс на швейцарския франк към българския лев, който е неприложим по кредит, отпуснат и усвоен в български лева.

Оспорват като невярно, че кредитът е бил усвоен във валута, защото е бил поискан във валута. С молбата да се завери банковата сметка на К.Г.А., посочена в приложенията на ищеца, с отпуснатите по договора суми да бъдат превалутирани и преведени по друга банкова сметка ***, представлява документ, който не е попълван от нея, но е подписан от нея. Тя доказва само спазването на реда на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора, според който усвояването на кредитния лимит става чрез превод на сумата в швейцарски франкове по блокирана сметка на А., след като банката получи изброените в ал. 1 документи, след което банката служебно превалутира в лева преведената валутна сума по своя търговски курс „купува” швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита и превежда левововата равностойност по друга сметка на А. и А.. Възражението, че кредитът не е усвоен в швейцарски франкове, а в български лева се основава на факта, че кредитополучателят не е имал право да тегли от валутната си сметка получената във валута кредитна сума, нито да я нарежда в полза на друго лице във валута, независимо че е бил титуляр на сметката, тъй като валутната сметка е блокирана и опция за такива действия е нямало. От това следва изводът, че кредитът реално не е усвоен в швейцарски франкове, а е усвоен в лева, въпреки че е поето задължението да се погасява в швейцарски франкове, които са купували с лева, за да правят погасителните вноски.

Оспорват като невярно и твърдението, че подписвайки молбата - искане за отпускане на потребителски кредит са декларирали, че са запознати с «всички условия по предоставяните от банката кредити», с «условията по кредитната сделка» и че са били информирани «и по отношение на компонентното съдържание на понятието БЛП». Не са подписвали този документ, оспорен в настоящия процес. Дори да се приеме, че са положили подписи, това не доказва, че на 13.12.2007 г. са се запознали с условията на конкретния договор за кредит, в частност най-вече с общите условия. Оспорват, че информацията за базовия лихвен процент /БЛП/  е била изнесена на официалния      сайтна банката, която я прави общодостъпна.

Към датата на сключване на договора за кредит - 13.12.2007 година, на сайта на банката не е имало публикувана методология за установяване и регламентиране на начина на определяне на БЛП на «Юробанк И Еф Джи България» АД. Ищецът не представя доказателства в подкрепа на това свое твърдение и в посочения линк към сайта не установява такава публикация. Едва след 210 г. след измененията в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, обнародвани в ДВ, бр.58/2010 г., банките започнали да правят такива публикации в своите сайтове, след като били задължени за това с приетия чл.33а от ЗПК /в сила от 31.08.2010г./, с който се въведе задължение за кредитора да публикува на своята Интернет страница текущия размер на използваните от него референтни лихвени проценти и използваната от него методология за определяне на референтния лихвен процент.

Оспорват като невярно и  твърдението, че от обяснените компоненти на БЛП може да се изведе, че клаузата на чл.3 от договора за кредит не е уговорка във вреда на кредитополучателя, че отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Според ищеца тази клауза не дава възможност на банката едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено правно основание, тъй като в нея ясно било записано, че размерът на дължимия лихвен процент зависел от размера на БЛП, а той се изменял вследствие на изменение на компонентите му, което зависело изцяло от външни за банката фактори. В този смисъл ищецът се позовава на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП и твърди че клаузата, уреждаща размера на лихвата, не била неравноправна и нищожна. Банката е увеличавала едностранно годишната лихва за усвоения кредит, увеличавайки размера на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове. Годишната лихва за усвоения кредит е договорена като сбор от базов лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк И Еф Джи България” АД за жилищни кредити в швейцарски франка, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който в деня на сключване на договора е 4.5 % и договорна надбавка от 1.65 % /чл.3, ал.1/. Променливата величина, която участва в образуването на размера на годишната лихва, е БЛП. Никъде в договора не е описано по каква методика банката определя БЛП, поради което кредитополучателите не са били наясно как става това. Всяка методика, приета от банката след сключване на договора от 13.12.2007 година, е неприложима към него и не обвързва страните.Твърдят, че в процесния случай не е налице хипотеза, при която измененията на лихвата да са били свързани само с изменения, независещи от контрола на банката като доставчик на финансовата услуга и явяващи се изцяло външни фактори. Сключеният договор има за предмет предоставяне на финансова услуга, а договорената лихва представлява договорената цена на тази услуга. В случая тя е договорена като сбор от две величини: променлива величина, каквато е БЛП на «Юробанк И Еф Джи България» АД за жилищни кредити в швейцарски франка, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и постоянна величина, каквато е договорната надбавка от 1.65 %

От обяснението на ищеца се вижда, че като определими могат да се приемат следните компоненти на променливата величина БЛП, включени в трансферната цена на ресурса: приложимият пазарен индекс - стойностите му се публикуват от външни институции и директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс, включващи минималните задължителни резерви /МЗР/ и вноските във фонда за гарантиране на влоговете в банките  - размерите им са нормативно определени. От обяснението на ищеца не става ясно как се определя компонентът «рискова премия на банката», включен в трансферната цена на ресурса като компонент на БЛП. Дейността на всяка банка е изложена на рискове от различен характер: кредитен, пазарен, операционен, ликвиден риск и всички те се обуславят от различни фактори и се измерват с различни показатели. Не се разбира кой икономически показател конкретно е бил съобразяван от КУАП на банката при промяна на БЛП, има ли формула за изчисляване на стойността на БЛП и неговите компоненти, какво е тяхното относително тегло и какви са количествените зависимости между измененията на отделните компоненти, за да се направи извод от какви точно фактори са зависели измененията на БЛП. Поради това твърдят, че не е доказано, че измененията в БЛП и в годишната лихва се дължат единствено на независещи от банката външни фактори.

Ищецът не посочва кога и с кой акт на свой орган банката е приела методологията за определяне на БЛП, която описва и която е била прилагана в процесния случай. Той не представя методология като доказателство по делото, поради което не може да се приеме, че само компонентите, които е изброил, са участвалите в образуването на БЛП. Поддържат изложеното в отговора на исковата молба, че всяка методика за образуване на БЛП, приета от банката след сключване на договора от 13.12.2007 год., е неприложима към него и не обвързва страните. Най-важното в случая е, че в договора липсва обяснение на използваното в неговия чл.3, ал.1 понятие „БЛП”, поради което за кредитополучателите от самото възникване на правоотношението не е било ясно кои компоненти го образуват, какви изменения в размера му биха могли да настъпят и вследствие на какви фактори - зависещи или независещи от банката. Изложените в допълнителната искова молба обяснения за компонентите на БЛП и причините за възможните им изменения не могат да заместят липсващото съдържание на договора относно дефинирането на това понятие. Недопустимо е предпоставките за упражняване на това съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката на едностранно изменение на лихвения процент, да се формулират едва в съдебното производство и да се обясняват с понятието „пазарни условия в страната”. В съдебната практика се приема, че това понятие е широко по съдържание, обхваща необятен брой разнопосочни по действие фактори и на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит. Доколкото причините за възможната промяна на БЛП не са посочени в договора, то неговата клаузата в чл.3 води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и банката, поради което е неравноправна и попада в хипотезата на чл.143, т.10 от ЗЗП, която не се дерогира от разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.

Оспорват като невярно обстоятелството, че един кредитополучател подава молба до банка с искане за кредит и тя се разглежда индивидуално, както и че впоследствие сключеният договор е с индивидуално уговорени клаузи. Няма как да бъде сезирана една банка за кредит, без да се подаде молба до нея. Няма как тази молба да не бъде индивидуално разгледана, след като молителят и бъдещ кредитополучател сам е сезирал банката с искане. Не самият факт на подаване на молба и нейното разглеждане правят договора за кредит индивидуално уговорен, а начинът, по който е постигнато съгласието между страните. /Решение от 17.10.2012г. по гр.дело № 6673/2011г. на Районен съд гр.Стара Загора/. В случая индивидуално договаряне по сключване на договора за кредит е нямало. Преговори не са водени по текста на нито една от клаузите. Всички клаузи в договора са идентични с клаузите в договорите за жилищни ипотечни кредити в швейцарски франкове, сключвани от банката с други физически лица. Няма нито една клауза, която да е единствено уговорена само по отношение на тях като кредитополучатели, с изключение на посочените в чл.2, ал.2 и ал.3 от Договора за потребителски кредит суми за рефинансиране на предишните им кредити. За това, че процесният договор не е използван в същата редакция за всички получатели на кредит в швейцарски франкове за покупка на недвижим имот, за това че конкретни клаузи в него се отнасят само и единствено до тях, не за всички кредитополучатели /Решение от 17.10.2012 г. по гр.дело № 6673/2011г. на PC Стара Загора; влязло в сила Решение от 22.10.2012 г. по гр.дело № 40854/2011 г. на СРС, I-во ГО, 51 състав/. Още при подписване договора това им направило впечатление, а и по-късно т.нар. общи условия били изцяло свързани с понятието „жилищни кредити". На въпросите им за това се отговаряло от служителите на клона на ищеца в гр. Ловеч, че „така им нареждат отгоре".

Оспорват като невярно, че не било налице неточно и недобросъвестно изпълнение от страна на банката, тъй като съгласявайки се с начисляване на „плаваща лихва” по кредита, те са приели да се извършва и промяна в размерите на погасителните вноски като следствие от промените в лихвата. Макар „плаващата лихва” като икономическо явление да е променлива величина, договорът като юридическо действие изисква да бъде спазван от подписалите го страни, което означава да се изпълнява точно, както е сключен и всички промени в него да се правят по взаимно съгласие. В случая страните са договорили кредитът да се погасява на равни месечни вноски, посочени в погасителен план, приет при сключване на договора, с определено в него съотношение на погасяване на части от главница и лихва. Твърдят, че неточно и недобросъвестно изпълнение на чл.6, ал.1 от договора се отнася до начина, по който ищецът е отчитал изпълнението. Вместо да отчита плащанията според приетия погасителен план, ищецът е прилагал друг начин на отчитане и съвсем друго съотношение на погасяване на части от главница и от лихви, което не е договаряно от страните. В резултат на увеличаването на годишната лихва /като прилагане на нищожни клаузи/ и на едностранно изменяните от банката размери на погасителните вноски и части на погасяване на главница и лихва /като нарушаване на действителни клаузи/, се е стигнало до погасяване на по-малка част от главницата и до завишаване на лихвата. Това е довело като последица до неточно и недобросъвестно изпълнение на чл.4, ал. 1 от договора при определяне размера на комисионната /таксата/ за управление на кредита, който банката е определяла върху по-висок и неправилно изчислен размер на непогасена главница.

На следващо място Банката едностранно е изменяла размера на месечните погасителни вноски, съотношението и размера на погасяваните с тях части от главница и лихви по кредита. Това е ставало в служебно изготвяни от банката погасителни планове, а такова право договорът не е предоставил на кредитора. Те не разполагат с екземпляри от тези планове, тъй като не са договаряни с тях. Вследствие на тези действия на банката вместо да се погасява по-голяма част от главницата, са погасявани лихви и е оставала по-голяма част непогасена главница, докато в един момент тя е надвишила по размер цената на имота им и този имот е престанал да има стойност на реално обезпечение.

Банката е увеличавала размера на годишната такса за управление на кредита на база невярно определен размер непогасена главница. Отчитаният по-голям размер на непогасена главница по кредита на падежа на съответната погасителна вноска е довело до увеличаване на размера на таксата за управление. Тя е била изчислявана върху невярно определен размер непогасена главница. В периода, в който вземането е преминало към цесионера, са начислявани недължими такси за управление на кредита.

Установили и липса на хипотеза на стопанска непоносимост на престацията поради липса на предпоставките на чл.307 от ТЗ. Стопанската непоносимост на престацията е свързана с едно обстоятелство - промяна в обменния валутен курс на швейцарския франк. Това обстоятелство е извън контрола на страните и те не са могли и не са били длъжни да предвидят при сключване на договора. Независимо, че курсът на швейцарския франк към лева не е фиксиран, а е варирал ежедневно, при сключване на договора страните не са могли да предвидят, че само за първите шест години от изпълнението му ще се достигне до такава разлика, довела до плащане на вноски с по-висока стойност около 40 % от дължимата. Макар дължимата от ответниците престация по принцип да е възможна, нейното изпълнение нарушава възмездно - еквивалентния характер на договорените престации, тъй като едната страна /кредитополучателите/ понася неоправдано вреди, а другата страна /банката/ несправедливо се обогатява.

 На основание чл.146 ал.1 от ЗЗП правят възражение за нищожност на клаузите в чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.13, ал.1 от договора за кредит като противоречащи на чл.143, т.3, т.10, т.11, т.12 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО.

Съгласно чл.3, ал.1 “За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на „Юробанк И Еф Джи България” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 % .

Според чл.3, ал.5 “Действащият БЛП на „Юробанк И Еф Джи България” АД не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя  за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.Чл.13 ал.1: “Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Юробанк и Еф Джи България” АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуално превалутиране по реда на чл.22. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор”.

Ответниците считат, че тези клаузи са неравноправни, тъй като съдържат уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката като доставчик на финансовата услуга. Уговорката във вреда на потребителите е в запазеното право на банката да вдига лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин. Това поведение не може да се определи като добросъвестно, тъй като срещу потребителите стои банкова институция, която е наясно с последствията при прилагане на тези клаузи. Значителното неравновесие между правата и задълженията на страните личи най-ясно в крайния резултат след вдигането на лихвения процент - сумата, която следва да се върне на банката, е в пъти повече от първоначално договорената, която е следвало да се плати.

Оспорените клаузи не са индивидуално договорени, тъй като са изготвени предварително и потребителите кредитополучатели нямат възможност да влияят върху съдържанието им /чл.146, ал.2 от ЗЗП/. Поради това те са нищожни /чл.146, ал.1 от ЗЗП/. Те попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП и са такива по смисъла на: т.3: клауза, която „поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля”; т.10: клауза, която „позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание”; т. 11: клауза, даваща „възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата” и т.12: клауза, даваща „право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора”.

Неравноправните клаузи по т.10 и т.12 не се дерогират от чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 от ЗЗП. Специалните изисквания в тези разпоредби не са налице, тъй като договорът не предвижда възможност за прекратяването му от потребителя без съответни санкции за него в случаите, когато банката, като доставчик на финансова услуга, при наличие на основателна причина упражни правото си без предизвестие да промени лихвения процент, дължим от потребителя или стойността на всички други разходи, свързани с финансовата услуга. Макар да се касае за финансова услуга, не е налице хипотеза, в която измененията в нейната цена /лихвата/ да са свързани само и единствено с колебанията и измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката като доставчик на финансовата услуга.

Оспорените клаузи противоречат на Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, отнасяща се и за финансовите услуги /приложение № 2 от нея/. Тя е част от вътрешното законодателство от момента на влизане в сила на ЗЗП /пар. 1 3а, т.9 от ДР/ и към датата на сключване на договора е приложима за него.

През 2010 г. Комисията за защита на потребителите е разгледала сигнал на Сдружението за правна помощ на потребителите относно наличие на неравноправни клаузи в Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в „Юробанк и Еф Джи България” АД. Позовавайки се на чл.148 от ЗЗП, тя постановява решение в Протокол № 44 от 14.09.2010г., с което е обявила за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП отделни клаузи от тези общи условия, които по съдържание са сходни с оспорените като неравноправни договорни клаузи.

На основание чл.63, ал.1 от ЗЗД правят възражение за неточно и недобросъвестно изпълнение от ищеца на клаузите на чл.6, ал.1 и чл.4, ал.1 от договора.

Съгласно чл.6, ал.1: “Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към настоящия договор, представляващ неразделна част от него.

Според чл.4, ал.1: “Кредитополучателят дължи на Банката комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита в законоустановената последователност на плащането, считано от клаузите на договора за потребителски кредит.

Тези клаузи са действителни, но не са спазвани. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗД страните по договора трябва да изпълняват задълженията си по него точно и добросъвестно. Неточното и недобросъвестно изпълнение на чл.6, ал.1 от страна на банката се отнася до начина на отчитане на изпълнението на длъжниците. Вместо да съобразява приетия от страните погасителен план, банката е прилагала друг начин на отчитане с друго съотношение на погасявана главница и лихви. В резултат на увеличаването на годишната лихва /чрез прилагане на нищожни клаузи/, както и на едностранно изменяните от банката размери на погасителните вноски и части на погасяване на главница и лихва /чрез нарушаване на действителни клаузи/ се е стигнало до погасяване на по-малка част от главницата и до завишаване на лихвата. Това е довело и до неточно и недобросъвестно изпълнение на чл.4, ал.1 от договора при определяне размера на комисионната /таксата/ за управление на кредита. Този размер банката е определяла върху по-висок и неправилно изчислен размер на непогасена главница. Всичко това е довело до получаване от ищеца на недължими суми, с които той се е обогатил за сметка на ответниците. На основание чл.307 от ТЗ правят възражение за стопанска непоносимост на престацията поради промяна в обменния валутен курс на швейцарския франк.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалните си представители адв.К. и адв.Константинова поддържат предявените искове. Съображенията си излагат в представената по делото писмена защита.

От ответниците лично се явява К.А., която в качеството си и на пълномощника на А.А. оспорва предявените искове.

От представените и приети по делото писмени доказателства,  заключенията на единичната и тройна съдебно-икономически експертизи и обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

На 13.12.2007 год. в гр.Ловеч между от " ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България” АД - гр.С. и К.Г.А. и  А.В.А. е сключен Договор за потребителски кредит  HL 31359, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите К.Г.А. и  А.В.А. потребителски кредит в размер на равностойността  в швейцарски франкове на 168 000.00 лв. както следва: равностойността  в швейцарски франкове на 167 160.00 лв. по курс “купува” за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България" АД в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на ипотечен кредит към “Инвестбанк”АД и потребителски към „Юробанк и Еф Джи България" АД, както и  равностойността  в швейцарски франкове на 840.00 лв. по курс “купува” за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България" АД в деня на усвояване на кредита за текущи нужди. Съгласно чл.1, ал.4 за връщането на кредита и другите задължения по настоящия договор лицата, подписали като кредитополучател, отговарят солидарно. В чл.2 от договора е определен реда за усвояване и ползване на кредита. В чл.3 от договора е конкретизиран размера на дължимата от кредитополучателите лихва, както и начина за нейното изчисляване, а в чл.4 – размера на дължимите от тях такси. Страните са се договорили, че крайният срок за погасяване/издължаване/ на кредита, вкл. дължимите лихви е 216 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно чл.6, ал.1 от договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, вкл. главница и лихви в размер съгласно погасителен план, неразделна част от договора.  Според договореното в чл.6, ал.2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. За обезпечаване на всички вземания на банката по кредита /главница, лихви, такси, комисионни и други разноски/, К.Г.А. е учредила в полза на кредитора втора по ред договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: ПИ в гр.Ловеч с адрес ул.*** с идентификационен № *** по КК на гр.Ловеч, с площ по скица от 198 кв.м., заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. В чл.18, ал.1 от процесния договор изрично е посочено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнението от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.18, ал.2 при неиздължаване изцяло или частично на три последователни месечни погасителни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Към договора е подписано и Приложение № 1 от 13.12.2007 год., удостоверяващо датата на усвояване на кредита.

На 05.02.2008 год. в гр.С. между “Бългериън Ритейл Сървисиз”АД и „Юробанк и Еф Джи България" АД на основание чл.99 от ЗЗД е подписан договор за цесия. По силата на този договор Банката прехвърля на “Бългериън Ритейл Сървисиз”АД свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, предоставени от Банката на клиентите, изброени в Приложение № 1 към договора, което е неразделна част от него, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. начислената до датата на прехвърляне лихва, вкл. солидарните длъжници по кредитите, като прехвърлянето влиза в сила на 30.01.2008 год. Съгласно чл.4.1 от същия Банката и БРС се задължават своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по прехвърлените кредити за сключения договор, като уведомленията следва да бъдат оформени и подписани във формата, одобрена като Приложение № 2 към договора. От представеното към делото приложение № 1  към договор за цесия от 05.02.2008 год. е видно, че под № 73 и 74 вземането на Банката към ответниците по Договор за кредит HL 31359/19.12.2007 год., обезпечено с ипотека, също е прехвърлено.

На 17.04.2009 год. в гр.С. между “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД –гр.С. в качеството на кредитор и К.Г.А. и А.В.А. е подписано допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит с ипотека № HL 31359/19.12.2007 год., в което страните са констатирали, че към 17.04.2009 год. задълженията на кредитополучателите са в размер общо на 144 708.51 CHF, като е посочен размера на просрочената главница, просрочена лихва, редовна главница, редовна лихва, просрочени такси и просрочени плащания по застраховки. В т.ІІ от същото страните са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора по реда и условията на т. ІІІ, ІV и V. В т.VІ от споразумението страните са договорили, че ако в рамките на уговорения в т.V период на облекчено погасяване на кредита кредитополучателят не заплати две дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчението и в този случай кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на кредитополучателя, прекратява действието на т.V и променя условията на погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размера на дължимите от кредитополучателя месечни погасителни вноски по същия.

 На 30.10.2009 год. в гр.С. между “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД –гр.С. в  качеството на кредитор и К.Г.А. и А.В.А. е подписано допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит с ипотека HL 31359/2007 год., в което страните са констатирали, че към 30.10.2009 год. задълженията на кредитополучателите са в размер на 148 540.77 CHF, като конкретно е посочен размера на просрочената лихва, редовната главница и редовната лихва. В т.ІІ от същото страните са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора по реда и условията на т. ІІІ, ІV и V. В т.VІІ от споразумението страните са договорили, че ако в рамките на уговорения в т.V период на облекчено погасяване на кредита кредитополучателят не заплати две дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчението и в този случай кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на кредитополучателя, прекратява действието на т.V и променя условията на погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размера на дължимите от кредитополучателя месечни погасителни вноски по същия съгласно условията на т.VІ.

На 17.11.2011 год. в гр.С. между “Бългериън Ритейл Сървисиз”АД  и „Юробанк и Еф Джи България" АД на основание чл.99 от ЗЗД е подписан договор за цесия. По силата на този договор  БРС в качеството си на кредитор прехвърля на „Юробанк и Еф Джи България" АД всички свои вземания по договори за ипотечни кредити /потребителски и жилищни кредити на физически лица, които са обезпечени с ипотека с длъжници, изброени в Приложение № 1 към договора, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. начислената до датата на прехвърляне лихва, вкл. правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите по кредитите, като прехвърлянето на вземанията е извършено на 26.10.2011 год. Съгласно чл.4.1 от същия Банката и БРС се задължават своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по договорите за кредит за прехвърлянето на съответните вземания спрямо тях. От представеното към делото приложение № 1  към договор за цесия от 17.11.2011 год. е видно, че под № 38 и 39 е прехвърлено на Банката и вземането към ответниците по Договор за потребителски кредит HL 31359/13.12.2007 год.

От страна на ищеца по делото са представени уведомления за прехвърляне на вземания до ответниците, но не и доказателства, че същите са получени от тях.

От приложеното и прието като доказателство ч.гр.д. № 404/12 год. по описа на РС-Ловеч се установява, че на 08.03.2012 год. ищецът „Юробанк и Еф Джи България" АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417  ГПК против длъжниците К.Г.А. и А.В.А. при условията на солидарна отговорност за парично вземане в размер на 175 512.77 CHF.

На 12.03.2012 год. ЛРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 263, като е разпоредил длъжниците К.Г.А. с ЕГН ********** и А.В.А. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора  „Юробанк и Еф Джи България" АД с ЕИК 000694749  сумата в размер на 149 175.35 CHF –  главница, сумата 24 959.45  CHF-договорни лихви за периода 19.11.2011 год. до 23.02.2012 год., сумата 1377.97 CHF такса, сумата 524.27 лв. такса, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 08.03.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 5 697.59 лв. платена държавна такса и 3 958.55 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Видно от направеното отбелязване въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист на 12.03.2012 год.

 След получаване на призовките за доброволно изпълнение двамата длъжници  са подали до РС-Ловеч възражение на основание чл.414 от ГПК.

С разпореждане № 4164/16.10.2013 год. РС-Ловеч на осн. чл.415 ал.1 от ГПК е указал на заявителя „Юробанк и Еф Джи България" АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и за последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок.

От приложеното към ч.гр.д. № 404/12 год. на РС-Ловеч съобщение е видно, че цитираното разпореждане от 16.10.2013 год. е получено от ищеца на 24.10.2013 год., а исковата молба е подадена на 25.11.2013 год.  /датата на пощенското клеймо./При тези данни съдът намира, че от страна на ищеца е спазен преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, тъй като 24.11.2013 год. е неделя и предявения иск е процесуално допустим.

От приложеното към ч.гр.д. № 404/2012 год. на ЛРС ч.гр.д. № 541/2013 год. по описа на Окръжен съд-Ловеч се установява, че с определение № 991/22.11.2013 год. е отменено като незаконосъобразно разпореждане от 12.03.2013 год. по ч.гр.д. № 404/2013 год. на Ловешкия районен съд /инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение от 12.03.2013 год. по ч.гр.д. № 404/2012 год. на Ловешки районен съд/  и оставено без уважение искането по заявление № 2052/08.03.2012 год. до Ловешки районен съд от „Юробанк България”АД-С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.2 от ГПК срещу К.Г.А. и А.В.А. за сумата 175 512.77 франка, равняващи се на 284 355.26 лв. и 524.27 лв., от които главница в размер на 149 175.35 франка, равняващи се на 241 684.95 лв. и такса в размер на 1377.97 франка, равняващи се на 2 232.51 лв., такса в размер на 524.27 лв., договорна лихва в размер на 24 959.45 франка, равняващи се на 40 437.80 лв., както и направените разноски в  размер на 9 656.14 лв., от които д.т. в размер на 5 697.59 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 958.55 лв. Със същото определение е обезсилен и изпълнителен лист от 12.03.2012 год. по ч.гр.д. № 404/2012 год. на Ловешки районен съд.

С определение № 275/10.03.2014 год. по ч.гр.д. № 541/2013 год., постановено в производство по чл.247, ал.1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд извършва поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 991/22.11.2013 год. по ч.гр.д. № 541/2013 год., като в диспозитива на съдебния акт на стр.5, ред 12 и 13 отгоре-надолу вместо цифрата „2013” се изписва и чете цифрата „2012” за година на първоинстанционното гражданско дело.

От основното и първото допълнително заключения по допуснатата съдебно-икономическата експертиза, които съдът приема като  компетентни и обосновани се установява, че усвояването на кредита е станало в швейцарски франкове, като на 19.12.2007 год. е задължена заемна сметка в швейцарски франкове и е заверена разплащателна сметка също в швейцарски франкове със сумата 145 279.00 шв.ф. Общо направените от ответниците вноски за погасяване на задълженията са в размер на 27 627.09 CHF, от които главница за периода от 21.01.2008 год. до 30.10.2009 год. 5419.88 CHF, договорни и санкционни лихви от 21.01.2008 год. до 19.03.2010 год. в размер на 19 570.51 CHF и такси по обслужване на кредита от 19.12.2007 год. до 19.12.2009 год. – 2636.70 CHF, като при определянето им вещото лице е взело предвид и уговореното между страните в допълнителните споразумения. При извършената проверка същото е констатирало, че последната платена в пълен размер погасителна вноска от 336.04 CHF за главница е на 23.12.2008 год., а за лихва е на 28.10.2008 год., когато са платени 798.10 CHF – погасителна вноска за м.октомври 2008 год. Според основното заключение на съдебно-икономическата експертиза дължимата към 23.02.2012 год. /датата на извлечението от счетоводните книги на банката/ главница е в размер на 149 175.35 CHF, лихвите 24 959.45 CHF. Дължимите такси по обслужване на кредита съгласно договора и действащата за периода Тарифа на банката с в размер на 1377.97 CHF, колкото са и към датата на извлечение от сметката. Според допълнителното заключение на вещото лице Х.Д. начислените застраховки на недвижимия имот, предоставен като обезпечение на разрешения кредит през периода на действие на договора за кредит са в размер на 735.83 лв. От тях кредитополучателите са платили 211.56 лв. или остават дължими 524.27 лв. Тъй като застраховките са вид такси, то следва да се прибавят към дължимите такси по договора за кредит от 1377.97 CHF.

Според основното заключение на съдебно-икономическата експертиза изменението в БЛП за жилищните кредити в швейцарски франкове в периода от 13.12.2007 год. до действието на срока на договора са довели до завишаване на размера на годишните лихви по кредита, което от своя страна е довело промяна в месечните анюитетни вноски в актуализираните погасителни планове към договора за кредит. През периода на действие на договора за кредит БЛП е изчисляван на база компонентите, описани в методологията на банката, формиран като сума от трансферната цена на ресурса в CHF и лихвената премия, прилагана за най-кредитоспособните клиенти в съответното бизнес направление. В методологията обаче не е описан метода на изчисляване на БЛП. При извършената проверка вещото лице е установило, че компонентите, които формират БЛП  са: а) трансферна цена на ресурса, която включва пазарната стойност на ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР; рискова премия за привличане на финансов ресурс от банката CDS /кредитен дефаулт суап/  и директни нелихвени разходи на банката по привлечения паричен ресурс, вкл. минимални задължителни резерви и вноски във фонд за гарантиране влогове в банките и б) буферна надбавка, която включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни промени в лихвените нива до 0.5% на годишна база и “други”. При определяне на БЛП най-голямо влияние оказва лихвата на междубанковия пазар - тримесечния швейцарския ЛИБОР, както и покачване нивото на лихвите по междубанковите депозити. От заключението на експертизата и приложената към него справка е видно, че 3 месечния швейцарски ЛИБОР в края на 2007 год. и началото на 2008 год. /при отпускане на кредита е 2.79%/, в началото на м.октомври същата година се покачва на 3%, за да стигне връхната си точка на 10.10.2008 год. от 3.13%. От този момент започва рязко и трайно да пада, като към 31.12.2008 год. е 0.65 %.

По отношение на втория важен компонент – рисковата премия за привличане на финансов ресурс на банката / CDS/ вещото лице е установило, че за процесния период неговите стойности се движат скокообразно. В случая банката е използвала стойностите на 5-годишния кредитен суоп за България, който се определя на извънборсовите финансови пазари и БНБ не може да влияе върху тях. При проверката вещото лице Х.Д. е констатирало, че в началото на 2008 год. стойностите на CDS са надхвърляли 19 базисни пункта, а в края на годината достигат 259 базисни пункта. При проверката вещото лице е установило, че в методологията на банката за определяне на БЛП са обхванати описаните компоненти, без да е посочена формула, по който той се изчислява и липсват правила, които да определят относителното тегло на всеки компонент в общото ниво на БЛП.

Според прието от съда заключение не е налице съответствие между платените от ответниците суми за вноски и месечните анюитетни вноски за главница и лихви по приетия с договора погасителния план, тъй като с тях са издължени анюитетни вноски за главница и лихва по актуализираните погасителни планове към договора за кредит. От изготвената към заключението справка е видно, че до 19.07.2008 год. от страна на ответниците не е имало изоставане в плащането на погасителните вноски, като след тази дата се наблюдават разлики както в /+/, така и в /-/, но към последната дата компенсирано са платени в по-малко погасителни вноски за 6364.48 CHF. В периода от 13.12.2007 год. до обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 19.01.2010 год. има регистрирано намаление на стойностите на БЛП, а от там и на дължимата лихва, но това не е сторено от страна на банката.

 

 

При така изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с установителен иск за съществуване на вземане с пр.основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ. За допустимостта на този иск е необходимо наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: 1. издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2. възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, подадено в преклузивния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК и 3. искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК. В случая съдебният състав счита, че са налице и трите предпоставки и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като с цитираното по-горе определение № 991/22.11.2013 год., постановено по в.ч.гр.д. № 541/2013 год. по описа на ЛОС е отменено като незаконосъобразно разпореждането от 12.03.2013 год. по ч.гр.д. № 404/2013 год. на Ловешкия районен съд /инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение от 12.03.2013 год. по ч.гр.д. № 404/2012 год. на Ловешки районен съд/, отхвърлено заявлението и обезсилен издадения изпълнителен лист от 12.03.2012 год., но издадената заповед за изпълнение не е обезсилена. При издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се отменя разпореждането за незабавно изпълнение, но самата заповед не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Ето защо стабилизирането на заповедта настъпва с влизането в сила на решението, с което се уважа иска по чл.422 от ГПК, след което и ще подлежи на принудително изпълнение. Затова и според съдебната практика при висящо производство по чл.422 от ГПК, ако разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителния лист обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е обезсилена с влязъл в сила акт, както е в конкретния случай, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на установителния иск.

В производството по чл.422 ГПК съдът установява дали  претендираното вземане съществува, неговия размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за потребителски кредит № HL 31359 от 13.12.2007 год., сключен между “Юробанк България”АД/с предишно наименование “Юробанк и Еф Джи България”АД и ответниците К.Г.А. и А.В.А., както и сключените към него и Допълнителни споразумения от 17.04.2009 год. и 30.10.2009 год. В исковата молба се позовава на чл.18, ал.2 от договора и навежда доводи, че на 19.01.2010 год. кредитът е станал автоматично и изцяло предсрочно изискуем. В отговора на исковата молба ответниците правят възражение, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, банката не им е обявила като длъжници предсрочната изискуемост на вземането. Анализът на приетите по делото доказателства води до извод за основателност на това възражение. В чл.18, ал.2 от Договора за потребителски кредит № HL 31359 от 13.12.2007 год., сключен между “Юробанк България”АД/с предишно наименование “Юробанк и Еф Джи България”АД и ответниците К.Г.А. и А.В.А. страните са уговорили, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. От  основното заключение на съдебно-икономическите експертизи се установява,  че последната платена в пълен размер погасителна вноска от 336.04 CHF за главница е на 23.12.2008 год., а за лихва е на 28.10.2008 год., а последното частично погасяване от ответниците на дължима вноска е на 19.12.2009 год., когато са внесени 75.00 CHF. Според твърденията в исковата молба кредитът е станал автоматично и изцяло предсрочно изискуем на 19.01.1010 год. поради неплащане на три последователни месечни вноски  с падеж както следва: 19.11.2009 год., 19.12.2009 год. и 19.01.2010 год.

Според приетото в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д. № 4/2013 год. постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да  се уведомява длъжника и кредиторът да може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявленията да е достигнало до длъжника-кредитополучател. Този извод е обоснован със заключението, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането на определен брой вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на уведомлението от кредитора, ако към този момента са настъпили и обективните факти. Заповедта за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 от ГПК, каквото проверка извърша и съдът. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от настъпването на дадено обстоятелство, то трябва да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ съгласно разпоредбата на чл.418, ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката, че счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем., вкл. и за вноските с ненастъпил падеж. В цитираната по-горе т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. е посочено, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение банката-кредитор упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Дори и в заявлението да се съдържа изявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, това не означава, че волеизявлението е съобщено на длъжника, тъй като за допуснатото незабавно изпълнение той узнава с връчването на заповедта за изпълнение от съдия изпълнител. От страна ищеца, въпреки дадените от съда указания в доклада по чл.146 от ГПК, че следва да докаже изискуемостта на претендираното вземане, не са ангажирани доказателства за уведомяването на ответника за обявената предсрочна изискуемост на целия кредит. След като фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. След като от страна на ищеца по делото не е доказана изискуемостта на вземането, което е една от предпоставките за уважаване на предявения установителен иск,  то същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан само на това основание, без да се обсъждат останалите изложени от ответниците в отговорите възражения.

При тези доказателства и с оглед на изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан и съдът следва да постанови решение, с което признае за установено на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 и сл.от ТЗ, че вземането на „Юробанк България"АД, ЕИК 000694749 със съдебен адрес гр.С., бул.”Цариградско шосе” № 47А, ет.3, за сумата 149 175.35 CHF дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 08.03.2012г.; 24 959.45 CHF договорна лихва за периода от 19.11.2009г. до 23.02.2012г.; 1 377.97 CHF неплатени такси, 524.27 лева неплатени такси,  както и за сумите 3 958.55 лева адвокатски хонорар за заповедно производство и 5 697.59 лева държавна такса по заповедно производство по издадена на 12.03.2012 г. по ч.гр.д. № 404/12 год.  ч.гр.д.№ 477/2012г. РС –Ловеч заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници  К.Г.А., ЕГН ********** и А.В.А.,*** въз основа задължение по неизпълнен договор за предоставяне на потребителски кредит от 13.12.2007 г., не съществува.

При този изход на делото разноски по делото не се присъждат, тъй като такива не са направени и не се претендират от ответниците.

Водим от гореизложеното  съдът

 

                                Р       Е       Ш       И       :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ, че вземането на „Юробанк България"АД, ЕИК 000694749 със съдебен адрес гр.С., бул.”Цариградско шосе” № 47А, ет.3 за сумата 149 175.35 CHF дължима главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 08.03.2012г., 24 959.45 CHF договорна лихва за периода от 19.11.2009г. до 23.02.2012г., 1 377.97 CHF неплатени такси, 524.27 лева неплатени такси,  както и за сумите 3 958.55 лева адвокатски хонорар за заповедно производство и 5 697.59 лева държавна такса по заповедно производство по издадена на 12.03.2012 г. по ч.гр.д. № 404/12 год.  ч.гр.д.№ 477/2012г. РС –Ловеч заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници  К.Г.А., ЕГН ********** и А.В.А.,***, въз основа задължение по неизпълнен договор за предоставяне на потребителски кредит от 13.12.2007 г., не съществува.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: