РЕЗЮМЕ

Конституционният съд образува дело №4/2012 г. по искане на Омбудсмана на републиката за обявяване на чл. 417, т. 2 от ГПК за противоконституционен;

БНБ внесе становище по делото, което категорично отхвърля като неоснователно искането на Омбудсмана;

В този текст показвам, че:

В становището и придружителното писмо на БНБ до Конституционния съд има изложени полуистини и противоречия. Защитата на частните търговски дружества-банки се развива в две направления.

След многократните успешни манипулации върху поведението на изпълнителната и законодателната власт, троянското куче* на банките оголи зъби срещу институцията омбудсман. Атаките на ръководството на БНБ скрито зад нейната независимост будят сериозно притеснение около поведението и работата му.

Разкритията с манипулирането на пазарния индекс  LIBOR набират все по-голяма скорост. Под ударите на регулаторите в САЩ, Великобритания, Япония и Европейския съюз попадат световно известни банкови имена. Към описания скандал може да добавим и още два – разследването срещу шефовете на испанската „Bankia” за фалшифициране на счетоводни отчети, и уличената в пране на мафиотски и терористични пари Британска банка HSBC. Отклонилите се от правия път рано или късно си понасят последствията (материални и морални), заставайки с името и прегрешенията си пред обществото. Така е в демократичния свят с работеща пазарна икономика. Българската реалност е пречупена през кривото огледало на наглостта и арогантността. От него шеговито ни намига образа на модерния Бай Ганьо в скъп костюм, готов на всичко по пътя си за власт и келепир.

В официалната икономика има добри проекти за финансиране !!!  Безнадеждно се търсят коректни и пазарно работещи банки, които да спечелят доверието на предприемачите.

Описаното в първа и втора част не е достатъчно за да си гарантирате говоренето на глупости, без за носите отговорност за това. Таксите и комисионните са друг неконтролируем инструмент, с който Пощенка банка сбъдва големите мечти за гарантирани спекулативни приходи на БНБ, акционерите и ръководството. Те също така се използват като средство за еднолично налагане (от позицията на икономически по-силната страна) на лоялност; като богат асортимент от санкции, за причинените им страдания и дискомфорт; компенсиране на загубите от обявените по-ниски лихвени проценти, на които се акцентира  в рекламните послания пред потребителите, преди да бъдат вдигнати след подписването на договор и др.