Неделя, 28 Август 2011 12:06

Кредита – модерната и демократична форма на робство

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

….банките няма да фалират, защото те не само имат регулатор, но този регулатор ги пази…..
                                                                                                            Левон Хампарцумян  „Денят започва” БНТ 2009 г.
Само силна гражданска организация или сдружение разполагащо с необходимия човешки и финансов ресурс, издържано от самите граждани може да възстанови равновесието в банковия сектор. Равновесие нарушено от частни търговски дружества-банки, с любезното съдействие на Правителство, Парламент и БНБ.
                                                                                                            Марин Маринов  БГИБП 2011 г.

 Мислите си, че робството познато от филмите и историята е останало далеч назад във времето ?

На пръв поглед изглежда, че е така тъй като не се вписва в рамките на новите демократични и хуманни общества. Една от формите на зависимост успяла да премине през времето и отлично да се адаптира в новите условия е, финансовата зависимост. Голяма част от някогашното лихварство вече е облечено в законова рамка, дадени са му изключителни права и привилегии на работа. Ако се огледате на всякъде ще видите офисите на частните търговски дружества имащи право да добавят към името си думата БАНКА, и на които някой упорито се опитва да вмени, че са институции. Методите на терор и изнудване от банките са разнообразни и постоянно се обогатяват, както и формите за лишаване кредитополучателите от  ефективна защита (съдебна и извънсъдебна), и тяхното задържане със средства наречени „пазарни” от банките, Правителството и БНБ. Една от „пазарните” форми на ограбване и задържане на „клиенти”, която банките са си организирали, е таксата за предсрочно погасяване на ипотечни и бизнес кредити. Наскоро трима неориентирани в лобитата депутати изправиха на нокти изпълнителните директори на банките, като внесоха законопроект тази такса да отпадне изцяло или да е минимална при определени условия. Опита им да дадат макар и минимален шанс на свободната пазарна конкуренция срещна яростен отпор от страна на различни „банкери” и най вече в лицето на инж. химика Левон Хампарцомян Уникредит Булбанк и Асен Ягодин до скоро изп. директор на Пощенска банка, банките които биха загубили най-много от евентуалното му приемане. Стигна се до открити заплахи и натиск  от тяхна страна към истинските институции- държавните Парламент, Правителство и БНБ какво ще се случи ако приемат този законопроект действия, които могат да се случат само и единствено в Република България, показващи самозабравата на определен кръг от хора. Освен заплахите и натиска, чрез свободните и обективни медии се лансира тезата, че реалната и свободна конкуренция не води до намаляване цената на услугата или продукта (както е във всички пазарно работещи страни), а до нейното увеличение. Теза подкрепена и от „експерти” на МФ. Не става ясно как „експертите” са стигнали до това заключение, но остава силното и натрапчиво съмнение, че е писано под вещата диктовка на инж. химика Левон Хампарцумян и Асен Ягодин. На практика господата си заслужават Нобелова награда и влизане в учебниците по икономика и финанси. Не мога да не спомена поне по един от доводите им. Г-н Ягодин широко и активно налагаше мнението, че в момента по-голям е проблема с редовното обслужване на кредитите, от колкото тяхното рефинансиране и на този етап  не е необходимо отпадането на таксата. Това фундаментално изказване на мен лично ми действа, като машина на времето, връщайки ме през недалечната 2007, когато първото изказване на новия член на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)  Тодор Костурковски беше цитирам по памет: „преносимостта на номерата не е най-важния въпрос в момента, защото от това право нямало да се възползват много хора”

Години по-късно сме свидетели, че пазара категорично оборва неговите думи. По същия начин многоуважаемия г-н Ягодин се опитва да манипулира общественото мнение и решава какво е полезно и добро за  финансовия пазар, вместо конкуренцията и поведението на потребителите. Забелязва се , че за Пощенска банка банковия туризъм, който в периода на разширяване на пазарния си дял и клиентската си база активно насърчаваше и подкрепяше изведнъж стана проблем .  Явно Пощенска банка се страхува и нежелае да има конкуренция. А на многоуважавания г-н Ягодин и всички негови последователи искам да кажа че: в една пазарна икономика е важно правото на избор, а не някой да  се упражнява по темата колко хора ще се възползват от него, без да е ясно как е сметнато. Със същата степен на достоверност и сигурност може да се твърди и обратното. Всеки човек с минимални икономически познания и запознат как работи пазара би стигнал до този  извод

Гледайки и четейки как ръководството на Уникредит Булбанк измисля какви ли не финансови гимнастики за повишаване лихвения процент на хората решили да реализират мечтите си чрез тях, а и с дейността си Уникредит Булбанк явно доста е нарушила нормативната уредба в Република България, щом се стигна до прецедента Комисията за защита на потребителите (КЗП) да обяви открито, че ще заведе дело срещу Уникредит Булбанк, ако не си промени общите условия. След тяхната променя, което е неоспоримо доказателство за съществуването на нарушения банката и инж. химика Левон Хампарцумян излязоха сухи от водата без никакви санкции но с добри изгоди в дългосрочен план. И точно този човек да говори за договори и тяхното спазване на мен лично ми идва в повече, звучи ми цинично и доста арогантно. В защита интересите на частните търговски дружества-банки освен Правителството, активно се включиха Парламента и БНБ с различни и изключително интересни изказвания.

Кой би спечелил от отпадането на таксата предсрочно погасяване ?

На първо място потребителите, които ще имат право на свободен избор.

По-малките и по-пасивни банки по време на кредитния бум и имащите по-чисти кредитни портфейли. Те биха могли да излязат на пазара с доста добри оферти за редовните (според наредба № 9 на БНБ) кредитополучатели и да ги привлекат за клиенти чрез истинска и реална конкуренция, като по този начин ще се създаде един стабилен и свободен пазар.

Кой няма интерес тази такса да отпадне ?

Това са банките раздавали кредити буквално на килограм, без много да се интересуват дали те ще се върнат стъпвайки върху недоказани доходи, и наливайки финансови средства в сивия сектор на икономиката, както и по-старите банки наследили голям брои клиенти от времето на социализма. А най-активните й защитници Пощенска банка и Уникредит Булбанк определено нямат никакъв интерес тя да отпадне. И докато гражданите упорито отказват да се възползват от правото си на сдружаване за колективна защита на интересите си (право много добре и ефективно използвано от банки, застрахователи и др.), а чакат някои друг да ги защити винаги ще са от прецаканата страна.

Марин Маринов

Прочетена 2944 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 12:10
Влезте, за да коментирате