Кратък коментар на становището на министъра в оставка Владислав Горанов

Какво не става ясно от становището:

Администрацията връща ли парите от предвидените за разноски на юрисконсултите след като си ги възстанови от спечелени дела в централния бюджет ?

За чия сметка са разноските по загубените от администрацията дела, въпреки работещите в нея супер високо квалифицирани кадри ?

Защо и институциите със законодателна инициатива не са предвидили и гражданите да имат право на обезщетение след като са се защитавали сами и са спечелили делото, следствие на направената от тях инвестиции да се образоват, да си научат и отстояват правата и други свързани с делото разходи ?

Как гражданите да са активни и да си търсят правата, които администрацията системно нарушава при масови доходи от около 310 лева /чистия доход сред облагане на минималната работна заплата/, и според различни статистики живеещи на ръба на бедността. Същите тези граждани трябва да си приготвят поне по 300 лева за всяка инстанция, за които администрацията ще претендира. Същата тази администрация /примерно Министерство на финансите опериращо с милиарди левове/ законодателя я е освободил от задължението да плаща и съдебните такси за образуване на административно дело, които са от порядъка на 10 лева пред Административен съд София-град и 5 лева за обжалване пред Върховния административен съд.  Ето това министър в оставка  /и кандидат милионер/ Владислав Горанов смята за  справедливост и равнопоставеност между страните по едно например административно дело.

Списъка с риторичните въпроси може да бъде продължен, но проблема е, че администрацията високомерно отказва да отговаря дори когато съдът я задължава.

Част от становището на Владислав Горанов

Процесуалното законодателство допуска страните да бъдат представлявани по пълномощие в гражданския процес от квалифицирани юристи и третира като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличните търговци. ………………………………

Последното мотивира юридическите лица и администрацията да предпочитат да заплащат предвидимо ежемесечно възнаграждение и да разполагат със специалист, който има гарантираната от закона възможност да го защити в отнесен пред съд спор. Тези специфики са взети предвид от законодателя, който е предвидил възможността подобна „инвестиция” да бъде възстановена по обективно определени в нормативен акт критерии. При отпадане на възможността за възстановяване на направените разноски за изплащане на ежемесечното юрисконсултско възнаграждение, възможността на юридическите лица и държавните учреждения да направят избор при защитата си ще бъде ограничена.

Независими от изложеното съществува и друг сериозен аргумент. Това е задължението на държавата да предоставя публични услуги на своите граждани. За обезпечаване предоставянето на публичните услуги, държавните органи, учреждения и ведомства планират своите разходи в програмен формат и това планиране намира отражение в годишните Закони за бюджета. Поради тази причина и с оглед на обезпечаване дейността на публичните органи, те назначават и поддържат на щат юрисконсулти.

……………………………..

След като съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, е без значение дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно или трудово правоотношение, тъй като и в двата случая заплащането му е със средства на представлявания. Правният разум изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановения съдебен акт, от насрещната по спора страна, тъй като задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор /Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по тълкувателна дело № 5/2009 г./

……………………………………

С оглед на установения в чл. 19, ал. 1  от Конституцията принцип, след като икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива, последната предлага и свобода на избор на осъществяващите правни услуги лица, с които юридическите лица и администрацията влизат в отношения. В случай че оспорените норми бъдат обявени за противоконституционни, то ще бъде ограничено правото на разноски на юридическите лица и държавната администрация като равнопоставени страни в процеса, само защото са представлявани пред съда от юрисконсулт и това ограничение ще бъде в разрез с принципа в процеса и е недопустимо от гледна точка на принципа на правовата държава. Тезата, че при всички обстоятелства разноските за процесуална защита, извън хипотезата на защита от адвокат, са за сметка на административния орган или юридическото лице, е в нарушение на принципа на равенство на страните в гражданския и административен процес.

Именно защото правото на разноски е процесуално право, то се основава на принципа на процесуалното равенство на страните, приложим за съдебните производства както в гражданските, така и в административния процес. Лишаването на страната в процеса от разноски при позитивен развой на съдебното дело единствено поради обстоятелството, че правоотношението ѝ с процесуалния ѝ представител  е трудово или служебно, ще бъде явно нарушение на този принцип  и на правото на защита.   

………………………………

Автор: Марин Маринов

Парламента узакони на първо четене умишлените закононарушения на Столична община и Центъра за градска мобилност

Стандарт”-на гавра с журналисти

БАНКОВА СТАТИСТИКА

Министерство на банковото благоденствие или Министерство на финансите

Пощенска банка надбяга собствената си глупост

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България