Четвъртък, 30 Януари 2020 16:40

АКФ: Медийната флотилия на КТБ и прокуратурата

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Една история за това как групата медии около банката тихо се превърнаха в обслужващи безкритични медии към държавното обвинение.

Третата част от разследването на липсващите имена в делото за източване на КТБ се фокусира върху една от най-красноречивите истории в дългогодишната схема на купуване на медийно влияние в България. Как една офшорна фирма от малък карибски остров излива в жълтокафяви български “медии” милиони евро, източени от КТБ. И как в по-ново време прокурор Иван Гешев “пропусна” да ги разследва, докато се радваше на тяхната подкрепа по пътя си към върха на държавното обвинение.

“Много от разследванията на затворената КТБ избягват медийната му част, може би защото смятат ровенето във финансите на други медии за не съвсем колегиално. Видно от внесеното обвинение за източване на КТБ, това обаче не е свършено и от прокуратурата в досъдебното производство, което траеше три и половина години“, казва Николай Стайков, автор на разследването. ”Финансирането на медии обаче е важна част от модела на банката, която с пари на вложителите купуваше медийно влияние и го използваше съвсем директно за политически цели. Срещу това кръгът около банката получаваше както финансов ресурс под формата на депозити от държавни фирми и институции, така и регулаторна протекция и достъп до обществени поръчки”.

Общата сума, с която фалирала КТБ е купувала медийно влияние, се оценява на между 350 и 500 милиона лева и обхваща десетки сайтове, вестници и национални частни телевизии. В тази схема на овладяване влизат както директни заеми към фирми-издатели, така и скрити рекламни договори за “информационно обслужване” и заеми към други бизнеси на медийни собственици. Цялата информация за финансовите трансфери е налична за разследващите, но вече шест години след започването на прокурорското разследване това не е довело до видим резултат.

Вместо разследване от прокуратурата сега виждаме друг ефект – напълно безкритично отразяване на работата на прокуратурата от всички зависими медии, достигнало до директна и невиждана досега медийна подкрепа за разследващия КТБ прокурор Иван Гешев, който вече е обвинител номер 1 на Република България.

От много истории на скрито купуване на медийно влияние с пари от КТБ избрахме да разкажем най-красноречивата – фирма с неизвестни собственици от карибския остров Ангила получава заем от 9.7 млн евро с фалшифицирани обезпечения върху кораб, който всъщност никога не е придобивала, а банката не е изискала документ за обезпечението. “Проверката на такова обeзпечение (морска ипотека) е достъпна за всеки в публичния регистър на Малта, където корабът е регистриран. Срещу малка такса всеки одитор на КТБ е можел да провери по всяко време дали наистина има подобно обезпечение, но това очевидно не е направено”, казва Николай Стайков.

Проследяването на финансовите средства от тази и други офшорни фирми показва, че сериозни средства постъпват в лични сметки в КТБ на собственика на жълти вестници и сайтове Недялко Недялков, с основание “придобиване на дялове в дружество”. Липсва публична информация дали и какво е било придобито с тези пари. От получените средства през сметките на Недялков в КТБ се финансират нови медии, като само месечните трансфери към “Пик нюз” ЕООД достигат до 100 хиляди лева на месец. Именно този сайт, известен с проправителствените си позиции, през 2019 година организира и “гражданските протести” в подкрепа на разследващия КТБ прокурор Иван Гешев по пътя му към най-високата позиция в българската прокуратура.

“Разследването на КТБ е една пропусната възможност за осветяване на финансирането на голяма част от българските медии, станали волно или неволно съучастници в източването на четвъртата по големина българска банка. Това е и пропуснат шанс за нормализиране на все по-влошаващата се медийна среда в България. Поради това смятаме темата за важна за българската аудитория”, коментира Бойко Станкушев, директор на фондация “Антикорупционен фонд”.

Видно от разследването, в описаната схема на финансиране има индикации за документални измами, които обхващат юрисдикциите на няколко държави. Те следва да бъдат разследвани, както и да се провери дали тяхното неразследване досега не представлява укриване и съучастие от страна на разследващи органи и одитори преди и след затварянето на банката, смятат от правния екип на АКФ.

Вижте цялото видео тук.

 

Източник: Антикорупционен фонд

 

БАНКОВА СТАТИСТИКА 

Хотели и туризъм в България !       Държавна администрация  Забележителности в България
Прочетена 492 пъти Последно променена в Четвъртък, 30 Януари 2020 17:26
Влезте, за да коментирате