Понеделник, 26 Март 2012 13:34

Работата на банките за 2005 г. извън медийните прожектори с факти от БНБ

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

…. банките няма да фалират, защото те не само имат регулатор, но този регулатор ги пази…..

Левон Хампарцумян  „Денят започва” БНТ 2009 г.

Само силна гражданска организация или сдружение разполагащо с необходимия човешки и финансов ресурс, издържано от самите граждани може да възстанови равновесието в банковия сектор. Равновесие нарушено от частни търговски дружества-банки, с любезното съдействие на Правителство, Парламент и БНБ.

Марин Маринов  БГИБП 2011 г

 Въпреки отчетената активност на управление „Банков надзор”, и през 2005 г. ситуацията при публикуваните констатациите не се е променила. Отново имаме същите нарушения констатирани през 2003 и 2004 г. от страна на частните търговски дружества-банки, които очевидно са станали резистентни към предписанията на контролния орган. Започва да се натрапва  усещането, че банките са създадени за да осигурят изключително добри условия за финансиране на акционерите си. Освен дългите гратисни периоди за лихви и главници описани в доклада от 2004 г., акционерите предоставят ненадеждни обезпечения и ползват многократно предоговаряне на главниците преди изтичане на срока им без мотивирана обосновка. Като цяло това са едни доста добри антикризисни мерки действали в добри години. Друга новост в дейността (споменава се за първи път, но може и да не е новост) е финансирането на офшорни фирми. Не се споменава дали офшорните фирми са ги „инвестирали” след това в покупки на атрактивни активи, както и редица интересни констатации. Неможе да не направят впечатление думите, които са използвани в доклада при нарушенията, затова се оцветени в червено. -------

През 2005 г. са завършени 20 пълни надзорни инспекции – на 5 банки от първа група, тринадесет банки от втора група и два клона на чуждестранни банки. В обхвата на инспекциите обичайно са включени анализ и оценка на областите, носещи риск за банките, в това число достатъчността на капитала и капиталовата адекватност; подкрепата на акционерите; качеството на активите и системите на тяхното управление; рисковите задбалансови ангажименти; организацията на работа и дейността на ръководството; съответствието на вътрешната нормативна уредба с обема и специфичния характер на дейността и надзорните изисквания; количеството и качеството на приходите, както и източника на нарастване на собствения капитал и поддържане на дейността; равнището на управление на ликвидността; ефективността на вътрешния контрол и надеждността на информационните системи.  От общо 108 констатирани нарушения на нормативната уредба едва 11 % не се отнасят за кредитната дейност. От 147 препоръки в докладите от инспекциите 44 % са свързани с предписания за подобряване на кредитния процес. По-съществените нарушения се отнасят до неправилно отчитане в по-нискорискови класификационни групи на кредити с повишен рисков профил, надвишени законови ограничения за големите експозиции и недокладването им на надзорните органи в законоустановения срок, некоректно отчитане на кредити, принадлежащи на икономически свързани групи лица, които са носители на общ риск. Най-често препоръките относно кредитната дейност са свързани с необходимостта от засилване на наблюденията върху кредитополучателите, ограничаване кредитирането на групи от свързани лица и финансиране на акционери и свързаните с тях лица, преустановяване на недобрите банкови практики, като липса на документална обосновка на решенията относно промените в параметрите на кредитните сделки и др. Въпреки, че като цяло банките разполагат с подробни процедури и вътрешни правила за измерване, наблюдение, оценка и контрол върху кредитната дейност, не са редки случаите на установени слабости и отклонения от стандартите на добрата банкова практика. Характерно за някои банки е разрешаването на значителни по размер кредити на дружества без утвърдена и доказана във времето кредитоспособност, както и отпускането на кредити на офшорни дружества, за които банките не разполагат с надеждни данни за финансовото им състояние. Заедно с това липсва анализ на целесъобразността от отпускането на съответния кредит и поетото от банките ниво на риск. Отделни банки провеждат непредпазлива политика, като кредитират дружества, финансово обвързани с главните акционери, и заобикалят умишлено  ограничението за максимално допустимия размер на вътпрешните кредити. Обикновено управлението на този вид кредити е свързано с приемането на ненадеждни обезпечения и с многократно предоговаряне на погасителните вноски по главниците непосредствено преди срока на издължаването им. Като правило тези решения не са подкрепени с обосновани разчети, посочващи конкретните причини за забавяне на плащанията, и с аргументирани финансови анализи, отразяващи възможностите за плащане на дълговете към банката. Честа практика  е средствата по тези кредити да се изразходват изцяло или частично не по предназначение. Впоследствие чрез поредица от трансакции между ограничен кръг дружества тези суми постъпват в полза на юридически лица, приближени на собствениците на банковите институции, отпуснали кредитите. Независимо че инспекциите оценяват положително използваните оценъчни системи за присъждане на вътрешен рейтинг на длъжниците по банкови кредити, се създава впечатлението, че в някои случаи тези модели са механично пренесени и не са адаптирани в достатъчна степен към местните икономически условия. По правило тези модели са създадени за приложение в банките-майки, а допусканията в коефициентите и показателите не винаги разкриват силните и слабите в дейността и перспективите за развитие на дружествата кредитополучатели. На банките използващи такива вътрешни модели, е препоръчано да предприемат действия за отстраняване на несъвършенствата в използваните матрици, като прецизират анализите при остойностяването на рейтинга и натрупват база данни за кредитоспособността по видове отрасли. Забележките към управлението на банките засяга неработещи контролни механизми за следене и ранно установяване на неблагоприятни промени в качеството на кредитите и за предотвратяване на кредитни концентрации, остарели и недоразвити вътрешни правила и процедури, недостатъчна самостоятелност на изпълнителното ръководство от собствениците на кредитните институции за вземането на правилните решения и др.

Използвани материали:  Годишен отчет на БНБ за 2005 год.

Марин Маринов

Прочетена 1752 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 13:40
Влезте, за да коментирате