Четвъртък, 22 Март 2012 13:28

Работата на банките за 2004 г. извън медийните прожектори с факти от БНБ

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

…. банките няма да фалират, защото те не само имат регулатор, но този регулатор ги пази…..

Левон Хампарцумян  „Денят започва” БНТ 2009 г.

Само силна гражданска организация или сдружение разполагащо с необходимия човешки и финансов ресурс, издържано от самите граждани може да възстанови равновесието в банковия сектор. Равновесие нарушено от частни търговски дружества-банки, с любезното съдействие на Правителство, Парламент и БНБ.

Марин Маринов  БГИБП 2011 г

 Разглеждайки доклада на БНБ за 2004 г. се очертава приноса на частните търговски дружества-банки за настоящата изключителна „стабилност“ на банковата ни система. Определено няма как да се пропуснат очертаващите се тенденции в неправилното отчитане на рисковите експозиции и провизирането на кредитите, нарушаване на собствените си правила за кредитната дейност, включително и липса на основни документи в кредитните досиета (а ние очакваме да спазват законите, етиката и равнопоставеността), умело заобикаляне на нормативните изисквания при финансирането на акционерите, наличието на големи кредити, които се усвояват еднократно  с дълги гратисни периоди по лихви и главници.

Защо не сме ги видели на изключително „конкурентния“ пазар ?

Кой се е възползвал от тях и при какви условия ?

И още редица „стабилизиращи“ системата  банкови действия и бездействия.

През 2004 г. са проверени банки от всички групи. От общо 21 извършени пълни надзорни инспекции 17 от тях са в местни банки, а останалите са в 4 клона на чуждестранни банки. Най-общо надзорните инспекции са били насочени към идентифициране зоните и нивата на риск и способността на банковите ръководители ефективно да измерват, контролират и управляват рисковете. Подробно и задълбочено са били анализирани и оценявани достатъчността на капитала, и качеството (подкрепата) на акционерите, равнището на кредитния риск и управлението му, действията на ръководството, качеството на вътрешните правила и процедури и спазването на банковото законодателство, качеството, достатъчността и тенденциите в приходите, управлението на ликвидността, равнището и управлението на пазарните рискове, рисковете по поетите задбалансови ангажименти, обхватът и качеството на вътрешния контрол и надеждността на информационните технологии. Предвид засилената кредитна дейност на банките над 70 % от изработеното време при инспекциите на място е било отделено за преглед и оценка на качеството на активите. При извършените инспекции са били установени 171 нарушения на банковото законодателство и надзорните наредби и са направени 249 препоръки за подобряване на банковата дейност. Констатираните нарушения са били свързани предимно с неправилно класифициране на рисковите експозиции, формиране на кредитни концентрации надвишаващи допустимите законови размери, делова свързаност между различни кредитополучатели, при които евентуално неблагоприятно развитие на икономическата им активност ,би довело до по-висок риск за институциите кредитодатели, липса на методика за отчитане на кредитите посредством метода на нетната настояща стойност на база ефективен лихвен процент и обезценка на рисковите експозиции в съответствие на МСС 39.  Предприети са действия за отстраняване на нарушенията и превеждането на дейността в съответствие с надзорните изисквания. Направени са и препоръки, които обхващат широк спектър от мероприятия за подобряване на кредитната дейност и намаляване на концентрациите, доразвиване и усъвършенстване на вътрешната нормативна база, обновлението на информационните системи и др. На някои от банките, развиващи приоритетно кредитна дейност, е било препоръчано да ограничат експанзивното нарастване на кредитите ,до отстраняването на установените от инспекциите пропуски в кредитния процес и нарушения на нормативната база. Банките са създали добри процедури за кредитната си дейност, но са допускали отклонения при прилагане на вътрешната нормативна база, които са свързани с одобряването и последващото наблюдение и управление на кредитните сделки. Недобра банкова практика е разрешаването на значителни по размер кредити на новоучредени дружества, без собствена дейност и кредитна история с недоказани източници на погасяване. Често такива дружества се оказват във финансова зависимост (по силата на договори за междуфирмено финансиране) от акционери, които са действителните ползватели на кредитите, като по този начин се цели заобикаляне на законовите ограничения за големи концентрации. Обичайно с такива кредити се финансират сделки с дълги гратисни периоди за лихви и главници, докато усвояването на средствата по тях се извършва еднократно и авансово за цялата сума. От друга страна не се упражнява текущ мониторинг на финансовото състояние на кредитополучателите, който да включва оценка на развитието на бизнес проектите, изпълнението на инвестиционните програми, както и източниците за генериране на парични потоци с оглед безпроблемно обслужване на задълженията. Нерядко са отпускани кредити при неспазване на изискванията за предпазливост и контрол върху изразходването на средствата, и така значително се повишава вероятността от неиздължаването им. От прегледа на кредитната дейност в някои банки са формирани негативни впечатления от недоразвити правила и процедури, които не осигуряват условия за адекватно оценяване на разнообразието от кредитни продукти, от недобре подредени и несъдържащи необходимата информация кредитни досиета, от голямата натовареност на кредитни инспектори и др., в резултат на което са налице неправилно класифицирани и провизирани експозиции. В други случаи, за да отговорят на засилената конкуренция при завоюването на повече клиенти, в някои банки са въведени съкратени процедури за проучване и одобрение (отпускане) на нови кредитни продукти, което в комбинация с липсата на опит в администрирането им е довело до увеличаване на просрочията по тях. За подобряване на кредитния процес са препоръчани и предприети разнообразни по важност стабилизиращи действия. Забележките към висшите ръководни звена са свързани с неспазване на надзорните изисквания, липса на стратегии за цялостно развитие, необходимост от подобрение на управлението на пазарния и операционния риск, непредпазлива дивидентна политика, недостатъчна капиталова подкрепа на акционерите и др.

Използвани материали:  Годишен отчет на БНБ за 2004 год.

Марин Маринов

Прочетена 1843 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 13:34
Влезте, за да коментирате