Вторник, 10 Януари 2012 13:05

Пазарна икономика по Хампарцумянски с остър Пхенянски вкус

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

…. банките няма да фалират, защото те не само имат регулатор, но този регулатор ги пази…..

Левон Хампарцумян  „Денят започва” БНТ 2009 г.

Само силна гражданска организация или сдружение разполагащо с необходимия човешки и финансов ресурс, издържано от самите граждани може да възстанови равновесието в банковия сектор. Равновесие нарушено от частни търговски дружества-банки, с любезното съдействие на Правителство, Парламент и БНБ.

Марин Маринов  БГИБП 2011 г

  През изминалата седмица министър Дянков извади на преден план на публичната сергия темата за лихвите по кредитите. Какви са точно мотивите и целите от това действие може и да не разберем, но печеливш няма да е редовия кредитополучател. По интересна и плашеща е наглостта  и чувството за безнаказаност в поведението на високоговорителя на частните търговски дружества-банки инж. химик Левон Хампарцумян. Факт е, че въпросния „банкер”, който по скоро можем да наречем телевизионер, не за първи път си позволява да напада и заплашва институциите символ на държавността и демокрацията. Защо институциите не реагират е друга тема за размисъл. По важното е, че отново инж. химик Хампарцумян говори за пазари и икономика, без да уточнява от коя доктрина изхожда. Нека видим една малка част от разбиранията му  и къде вероятността да ги открием, е по-голяма в Северна Корея или Америка.

Важно за всеки вложител е да знае, че доходите от депозита му не зависят от „договора” му с банката, а от нейната воля и благосклонност към него. Ето и абсурда достоен за всяка свободна пазарна икономика. През 2010 г. влезе в сила допълнение към Закона за кредитните институции, която гласи:

Чл. 57 (4) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31 декември 2010 г.) В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора.

Интересен е начина на разбиране на едно и също понятие, когато става въпрос за кредит и депозит.

Напоследък стана модерно банките да предлагат кредити с фиксиран лихвен процент, който не се променя през определен срок, за който е договорен. Това обикновено се изтъква на кандидатите за кредит,  като много силна антикризисна мярка и възможност на домакинствата, да планират спокойно разходите си през този период. Както виждаме  отнесена към депозитите тази философия  придобива коренно противоположно измерение за клиента. За да е в сила то трябва да е вкарано в законова  рамка, а споразумението в „договора” не е в сила. Както винаги правителството, което инж. химик Хампарцумян напада  великодушно не се намесва да възстанови законността и равнопоставенността. За БНБ, която според Закона за БНБ трябва да гарантира интересите на вложителите няма смисъл да говорим, тъй като в сегашното си положение е обречена да следва и легитимира „успехите” на частните търговски дружества-банки, станала жертва на  незавимостта си, която определени ръководни кадри успешно осребряват във високи постове в частните банки след оттеглянето си от БНБ. От всичко това могат да се направят два извода:

1) вложителите могат да очакват нови изненади от банките, които не са конкретизирани в закон, но ги лишават от предварително договорената доходност на депозита. Дали ? и Кога ? това може да се случи зависи от волята и нуждите на банките.

2) кредитополучателите с фиксирани лихвени проценти за договорен период от време също немогат да са спокойни през него, че той няма да се повиши защото това не е кокретизирано в закон.

Друго интересно разбиране за пазарните отношения е за  основния източник на приходи за банките – приходите от лихви по отпуснати или бъдещи кредити на граждани и фирми. Всеки може сам да се убеди,че определянето на БЛП или СБР независи от пазарните процеси и логика, а само и единствено от желанията и потребностите на частните търговски дружества-банки. Логиката, принципите (ако изобщо има такива) и възможностите, с които родните „банкери” могат да добавят/махат каквито си искат компоненти когато сметнат, че им е необходимо без това да кореспондира с пазара, ще остане загадка и за най-добрите икономисти и финансисти по света (както виждаме се отнася и за министър Дянков, който е в челните позиции сред тях), а какво остава за обикновения редови кредитополучател. Това непречи на хората формиращи общественото мнение във финансовата сфера от редиците на банките, БНБ и „правилните” финансисти и икономисти да убеждават потребителите, че правят информиран и прозрачен избор (виж що е информиран избор, последствията от него). Още по страшното е, че БНБ и правителството позволиха на тези финансови корифеи да променят начина на определяне на променливата съставка по стари кредити където са използвани пазарни индекси стойностите на които се определят от трета страна. С феноменални тълкувания, финансови гимнастики и похвати, банките направиха  тези промени безнаказано работещи само и единствено в техен интерес. Тук може би е редно да си зададем отново въпроса, на който търсим отговора:

Къде вероятността да се случат подобни действия е по-голяма ?

а) Северна Корея

б) Америка

Друго все по-важно перо в приходите на частните търговски дружества-банки, са таксите и комисионните. Такси и комисионни, които също не подлежат на никакъв контрол, за което красноречиво говори разликата между реализираните приходи от такси и комисионни, и направените разходи за тях. А тази разлика  определено е фрапиращо голяма. Има случаи, в които банките нарушават създадените и утвърдени от самите тях тарифи, в стремежа си да извлекат максимална финансова изгода от открилите им се инцидентни възможности. Няма контролен орган, който да следи дали цените на тези услуги включват обективните разходи за извършването им, и дали не са необосновано завишени спрямо направените усилия за предлагането им. Ако оставим настрана личния избор за ползването на този вид услуги, има една сфера, в която тя е задължителна. Там граждани и бизнес са лишени от правото на избор, и са заставени да ползват само услугите на банките, като посредници в разплащанията с държавните институции.  Всяко плащане се прави по отделна сметка, което води и до нова такса за превод или вноска. На пръв поглед нищо притеснително правителството създава изкуствен монопол на пазара. Действие съответстващо на пазарната икономика практикувана извън Северна Корея, и всичко спира до тук без да се направи следващата стъпка според учебниците. При всички положения наличието на монопол/монополи/ в различни отрасли, особено когато не е в обществен интерес, предизвиква и контрол от страна на държавните органи. След като същите пречат с намесата си пазара да достигне до реалната цена на услугата, то тя трябва да се регулира в поносими стойности и за двете страни, съобразени с направените обективни разходи за услугата ,плюс приемлив и нормален процент печалба.  Мнението на заитересованите специалисти от запазване на статуквото, може да прочетете и чуете от медиите, тъй като други мнения не се допускат за правилни и не им се обръща внимание.

Интересно е да се слуша  човека, който в дует с г-н Асен Ягодин преди около година развиха тезата, че истинската (а не привидната) конкуренцията води  до повишаване цената на услугата/продукта. Чудно защо още не са оповестили тези свои прозрения на световните финансови и икономически среди, което би им гарантирало място в учебниците, и изучаването им в престижни учебни заведения, а на нас обикновените граждани на тази малка страна гордостта, че сме дали нещо велико на света. След като успяха да „убедят” парламента и правителството логично е да се изявят и на световната сцена. Последния даже получи признание от министър Дянков и направи успешен трансфер от частната гръцка Пощенска банка в държавната Българска банка за развитие. (Описание на казуса с проекто закона за отпадане или драстично намаляване на таксата, за предсрочно погасяване на ипотечни кредити и коментар на реакцията на тандема може да видите тук). Трябва да се отбележи, опита на заинтересованата от запазване на статуквото страна да манипулира общественото мнение и решава какво е полезно и добро за  финансовия пазар, вместо конкуренцията и поведението на потребителите.  В една пазарна икономика е важно правото на избор, а не някой да  се упражнява по темата колко хора ще се възползват от него, без да е ясно как е сметнато. Със същата степен на достоверност и сигурност може да се твърди и обратното. Тук се виждат методи и действия от години, които си мислехме, че са отминали отдавна, когато определен кръг от хора (силните на деня) решаваха вместо целия народ, кое е правилно и полезно за него.  Къде могат днес да се видят днес такива действия ?

а) Северна Корея

б) Америка

Друг фактор на който трябва да се обърне сериозно внимание, е достъпа до достоверна и обективна информация. Докато кликата чиито говорител е инж. химика има достъп до всички държавни и частни източници на информация, които потребителите нямат възможност да манипулират при вземането на решения, клиентите им са лишени целенасочено и умишлено от такава възможност. На другата страна в деловите отношения някой някъде неясно как и по какви критерии е решил какво да им се пердостави и във каква форма. При прегледа на информационния поток по темата в медиите,   всичко случващо се в банковата сфера се представя напълно еднакво тълкуване, няма разминаване в позициите на „правилните” специалисти. Това единодушие не може да не се пренесе и в съзнанието на хората, че това което им се предлага е правилното и няма други гледни точки. Жалкото е, че докато в развития социализъм хората търсеха фактите между редовете, в модерния капитализъм такива тенденции не се забелязват.

Дългия списък от привилегии и облаги ползващи частните търговски дружества-банки, надминаващи дори тези на държавата се оказва, че   не притеснява институциите. Голямата им концентрация в частни ръце и доказания афинитет на банките към лесните и бързи пари, създава изключително удобна и благоприятна среда за злоупотреби с господстващо положение.

Тук логично идва въпроса

Кой  защитава интересите на кредитополучателите ?
Има ли институция, към която могат да се обърнат когато сметнат, че са нарушени правата им от банките като граждани и  потребители ?

Отговора на въпросите е: освен съдебната система друга възможност липсва.

Колко граждани и малки фирми могат да си позволят тази възможност ?

Отговора е комбинация от минимум четири фактора:

1 прегледайте тарифите на съдилищата !!!

2 прегледайте хонорарите на адвокатите !!!

3  страната, в която няколко правителства се хвалят пред света с ниската цена на труда – Вие от категорията на хората, които могат да си го позволят ли сте  ? в годините на криза и поредната порция лишения.

4 много важния фактор време. Процесите траят с години.

Ако не сте от тези хора честито част от вас се намира в годините от преди прехода, където на хартия имате права но на практика нямате възможност да ги упражните. Вина за тази ситуация до голяма степен имат и самите потърпевши, отказвайки се доброволно от правото да се сдружат с цел колективна защита на интересите си и сравнително финансово приемлив достъп до съдебната система и адвокатска защита с минимален разход на време, нерви и допълнителни финансови загуби. Това е може би е единствената възможност на почти всички кредитополучатели за достъп до обективна информация, професионална защита и адекватна правна помощ.

Тъй като институция „Финансов омбудсман” нито едно правителство не иска да създаде, която да доведе до известен баланс и достъп до сравнително евтино и бързо решаване на споровете, както е в страните различни от Северна Корея част, от които имаме претенции да сме.  Може би е дошъл момента държавата да възстанови равновесието между банки и клиенти за да покаже на господата как е в Америка, а за отсяването на гнилите от качествените ябълки ще се погрижи пазара.


Марин Маринов

Прочетена 1963 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 13:11
Влезте, за да коментирате