Сряда, 30 Ноември 2011 12:49

Истинската работа на банките с факти от КЗП

Написана от 
Оценете
(1 глас)

…. банките няма да фалират, защото те не само имат регулатор, но този регулатор ги пази…..

Левон Хампарцумян  „Денят започва” БНТ 2009 г.

Само силна гражданска организация или сдружение разполагащо с необходимия човешки и финансов ресурс, издържано от самите граждани може да възстанови равновесието в банковия сектор. Равновесие нарушено от частни търговски дружества-банки, с любезното съдействие на Правителство, Парламент и БНБ.

Марин Маринов  БГИБП 2011 г

 Темата относно работата на банките извън рекламите и „отговорните” изказвания на хора, които не носят отговорност за думите си е табу. Истинска, достоверна, обективна и лесно проверима информация липсва. Върху източниците, които могат да я съберат и предоставят на потребителите за да направят своя информиран избор , е сложен железния ярем на тоталитарната цензура, или са избрали пътя на икономическа зависимост от банките. Притеснително е, че общественото мнение се формира от определен кръг  хора, предлагащи една гледна точка, преследващи общи икономически и финансови интереси. Говоренето на тези хора част от, които са представители на държавни институции внушава на потребителите чувството за безпомощност, а финансовото робство към частните търговски дружества-банки, като най-добрия и единствен вариант, пред възможността да са граждани с равни права и задължения по договорите. Поставени в средата на неизвестното без никакви ориентири, потребителите трябва да намерят правилния път с „помощта” на подвеждаща и заблуждаваща информация. В такава благоприятна обстановка частните търговки дружества-банки, откриха новия ловен сезон 2011-2012 г. в началото на есента, чиито първи пик се очаква около Коледа и Нова година.  Изплуваха „изгодни” оферти (без да се уточнява за кого), „промоции”, „подаръци”  и загриженост към потребителите, представени от съмнително щастливи хора с професионални усмивки. Банкови чиновници и банки, които сутрин ще ви направят кафето, около 12.00 часа ще ви сервират обяда, вечер ще ви прочетат приказка за лека нощ и ще бдят над спокойния ви сън, като истински ангели пазители. Това е идиличната картина на щастие и просперитет, която надминава и най-смелите представи на много хора за рая. Всичко би било добре и може би прекрасно, ако не беше платено от самите банки. Тук може би е момента да има щракване с пръсти, за да излезете от хипнозата и да се върнете в реалността. А тя определено няма нищо общо с представената от специалистите на банките, БНБ, реклами и други правилни източници. Действащите правила не са на пазарната икономика, а тези на джунглата. Целта на статията не е, да подкопава световно известната ни банкова „стабилност”.

Целта на статията е:

Да се покаже проблема от друга гледна точка, различна от налаганата с факти в случая от Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Да предизвика мислене у всеки, които я прочете а не приеманe на готови изводи и заключения.

Да направи усилие сам да стигне до правилните решения, търсейки различни гледни точки.

Да подлага на съмнение и проверка всяка „достоверна” информация, ако не е подкрепена с факти, които може да провери от друг източник.

КОНСТАТИРАНИ НАРУШЕНИЯ ОТ КЗП ЗА 2010 г.

1.      С подписването на всеки „договор” за кредит, всеки потребител получава задължителния промоционален подарък, неподлежащ на договаряне и коментар, който най често гласи:

,,В случай, че по време на действието на сключен с физическо лице договор за потребителски кредит, Банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора, се променя едностранно от Банката..."  този текст според КЗП нарушава   Чл. 143, т. 12 от 33П  

(още подобни установени текстове нарушаващи Чл. 143, т. 12 от 33П)

Или сходни текстове нарушаващи Чл. 143, т. 13 от 33П

"...Промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и/или
размера на лихвения процент на финансовия пазар рисковата премия и др."

(още подобни установени текстове нарушаващи Чл. 143, т. 13 от 33П)

Това нарушение е изключително интересно, защото на него  се дължат основните приходи на банките гарантиращи афишираната им „стабилност”

-    първи интересен момент – имаме безспорно доказателство, че текстове като тези нарушават българското законодателство. И съмнения, че се ограничават и отнемат Конституционни права.

-  втори интересен момент – от май 2010 год. тези текстове вече стават законни с въвеждането на понятието „референтен лихвен процент”, който ще се изчислява по методология на банката. Два от „силните мотиви” за приемането на текстовете правят интересно впечатление от крайния ефект, който постигат. Първия мотив е, че трябва да се „синхронизира” българското законодателство с европейските директиви. Втория мотив е по-добрата защита ,правата и интересите на кредитополучателите. Четейки директивата и гледайки крайния ефект човек остава с убеждението, че сме се загубили в превода и тълкуването. Факта, че банките непротестираха срещу приемането на поправките красноречиво говори чии интереси защитава.  Дали това е следствие на невежество и некомпетентност (в което се съмнявам), или допълнителна мотивация едва ли ще разберем. Остава и съмнението че тези текстове противоречат на Конституцията, но институциите имащи право да сезират Конституционния съд, който да се произнесе компетентно нямат това намерение а може би и интерес.

2.   Друг промоционален подарък, който може да получите с изгодната оферта е:

Декларации на КЛ/СД - т. 9.2. "При нарушение на задълженията си по настоящия член КЛ/СД дължат неустойка в размер на 50 (петдесет) процента от размера на заема    този текст нарушава според КЗП   Чл. 143, т. 5 от ЗЗП  (още подобни установени текстове нарушаващи Чл. 143, т. 5 от 33П)

Тук виждаме как се развихря творческото въображение на банките при измислянето на какви ли не начини за грубо ограбване на кредитополучателите. Даже сто процента да бяха писали пак щяха да си ги събират, защото няма кой ефективно да оказва контрол. БНБ не се интересува дали таксите и комисионните,  които банките въвеждат имат  икономическа обосновка и съответстват ли на законите щом генерират необходимите приходи в системата.

3.   Поредния промоционален подарък, който може или вече сте получили с изгодната оферта е:

"По смисъла на настоящия договор за случай на неизпълнение ще се счита всеки един от посочените случаи, а именно: Кредитополучателят/Съдлъжникьт или лице, предоставило обезщетение по Кредита, заведе съдебна и/или арбитражна процедура срещу Банката, с какъвто и да е предмет." Тези текстове според КЗП нарушават Чл. 143, т. 16 от 33П(още подобни установени текстове нарушаващи Чл. 143, т. 16 от 33П)

Тук за пореден път се поражда съмнението за отнемане на Конституционни права. Използва се думата съмнение защото не е доказано по безспорен начин от компетентен орган (много модерно словосъчетание напоследък).

С това не се изчерпват законните и институционални действия на частните търговски дружества-банки. Още минимална частица от творческите пориви в безнаказаните закононарушения на банките може да видите тук:

-   целия годишен доклад на КЗП за 2010 год.

-   извадка само на констатирани нарушения от банките в доклада на КЗП за 2010 год.

Оказва се, че световно известната ни банкова „стабилност” се гради и просперира върху нестабилността на редовите кредитополучатели, (основния им източник на приходи) и на осъзнати и целенасочени закононарушения. Подобни модели в дългосрочен план са рухвали с гръм и трясък. Практиката го е доказала пише го и в учебниците. И ако в страните, от които твърдим че сме банките могат да направят всичко в рамките на законите, в България могат да направят и всичко извън рамките на законите. Ситуацията е такава, защото колкото и да не ви се вярва няма институция, която да контролира и санкционира афинитета на банките към бързите и лесни пари. Много хора ще си кажат: „не е възможно нали БНБ оказва контрол, казва го самия управител”, и ще сгрешат. Според ръководството грижа в сектора е да гарантират неговата стабилност, което няма как да включва контрола дали банките спазват правилата. Една от прилаганите мерки от БНБ представена, като чисто пазарна  гарантираща „нормалната” работа на сектора, е споменатото в началото ограничаване, манипулиране и контролиране на информацията стигаща до потребителите. Или казано с прости думи ограничаване или пълното отнемане на основно потребителско право, това е правото на информиран избор. Активното упражняване на това право води до - правото на потребителите да получават вярна, пълна и разбираема информация за качествата и цените на стоките и услугите, указания за употреба на продуктите, което от своя страна, да им помогне да направят информиран избор. Реализирането на това право дава възможност на потребителите да направят информиран и разумен, а не спонтанен избор, което води до три много важни резултата на пазара.

1. Информираният избор е важен фактор за налагане на лоялна конкуренция между търговците

Вследствие на информирания избор, който правят потребителите избират онзи търговец, чийто продукти, цени и съпътстващи търговски условия в най-пълна степен удовлетворяват техните нужди. Това мотивира търговците да предлагат стоки и услуги, които са съобразени потребностите на потребителите, разчитайки на факторите цена-качество, като основни способи в конкурентната борба.

2. Информираният избор е предпоставка за стабилен пазар

Когато нивото потребители, които действат на пазара информирано и критично, достигне съществено ниво от цялостното потребление, то се превръща във фактор, с който търговците трябва да се съобразяват. Информираният избор отдава предпочитание на добрите продукти, справедливите цени и лоялното отношение на търговците към потребителите, и се отнася с необходимата критичност към нови продукти и нови способи за търговия. По този начин, при наличието на стабилна обща икономическа среда, информираният избор се явява основен фактор за стабилност на пазара.

3. Информираният избор съдейства за подобряване на качеството на стоките и услугите

Информираният потребителски избор води до намаляване на ефекта от психологическото и емоционално въздействие на рекламите и другите търговски практики, като по този начин принуждава производителите и търговците да поставят акцента в конкурентната борба върху качеството на стоките, и върху подобряването на условията при тяхното предлагане.

Това е много малка част факти констатиране от държавен орган, както и нарушаването на фундаментално потребителско право гарантиращо  стабилна и устойчива пазарна икономика. Може би е крайно време кредитополучателите да разберат, че правителството и БНБ не са институциите, които искат да разрешат проблема. Банките също имат доста слаби места, които могат да се използват ефективно ако кредитополучателите се обединят в асоциация, която да им осигури обективна информация, професионална защита и адекватна правна помощ.

Използвани материали:

Годишен доклад на КЗП за 2010 год.

Годишен доклад на КЗП за 2009 год.

Марин Маринов

Прочетена 2062 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 12:53
Влезте, за да коментирате