Вторник, 01 Ноември 2011 12:38

„България” АД, продадена на банките !!! – 2 част банки

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

…. банките няма да фалират, защото те не само имат регулатор, но този регулатор ги пази…..

Левон Хампарцумян  „Денят започва” БНТ 2009 г.

Само силна гражданска организация или сдружение разполагащо с необходимия човешки и финансов ресурс, издържано от самите граждани може да възстанови равновесието в банковия сектор. Равновесие нарушено от частни търговски дружества-банки, с любезното съдействие на Правителство, Парламент и БНБ.

Марин Маринов  БГИБП 2011 г

 „Банкерът е човек, който ще ви даде чадър назаем в слънчево време, за да си го вземе, когато завали дъжд.“ – Марк Твен

Думите на Марк Твен много точно характеризират днешната работа на частните търговски дружества-банки в България, както и от коя година е мисленето на „банкерите”. Банковата система и в частност търговските банки, са неразделна част от икономиката и стопанския живот на всяка страна. Като част от световната икономика и тази на страната, би следвало те да се подчинени на всичко случващо се на пазара (не само на българския). В Република България обаче частните търговски дружества-банки и техните ръководства са имунизирани срещу действието на нормативната уредба, пазарните принципи , логика и поемането на отговорност за действията и бездействията си. Водени от принципа по-малко права за потребителите, по лесен живот и гарантирани печалби за банковата система, ръководствата на банките моделират и пречупват пазара и законите според техните нужди и изисквания.

Определянето на лихвените проценти по кредитите се оказва строго пазена секретна разработка, до която едва ли биха се добрали дори МОСАД, МИ 5, Федералната служба за сигурност и ЦРУ работейки в екип. Ако все пак се доберат до тази неподлежаща на контрол и коментар секретна разработка, изчислението на БЛП (банков/базов лихвен процент) или СБР (стойност на банковия ресурс) би се оказало сериозно предизвикателство за експертите на МВФ, Световната банка, ЕЦБ и др. Те едва ли биха разбрали  логиката и принципите, според които родните „банкери” могат да добавят/махат каквито си искат компоненти, когато сметнат, че им е необходимо без това да кореспондира с пазара.

До скоро банките намаляха фиксирания лихвен процент по срочни депозити, преди да е изтекъл срока на договора. Всичко мина тихомълком с промени в Закона за кредитните институции (ЗКИ), без да разберем имената на банките нарушители, без санкции но реализирали добри финансови изгоди, от подвеждането на вложителите. Ако някой от вложителите се усети, че е измамен и реши да прекрати отношенията си по тази причина, то той задължително ще си плати санкциите предвидени в нарушения от банката „договор”. С такива действия банките достигат върха на коректността и почтеността в отношенията си с потребителите.

Такси и комисионни, които също не подлежат на никакъв контрол, за което красноречиво говори разликата между реализираните приходи от такси и комисионни, и направените разходи за тях. А тази разлика  определено е фрапиращо голяма. Има случаи, в които банките нарушават създадените и утвърдени от самите тях тарифи. Ярък пример, който заслужава да се спомене е с Пощенска банка. В кампанията  за намаляване данъците на млади семейства, с размера на лихвите по ипотечните им  кредити, семействата трябваше да предоставят удостоверение за платените суми от банката. В тарифата на Пощенска банка най-високата такса за удостоверение на български беше 30,00 лева. В стремежа си да подобри може би влошената си ликвидност (защото няма друго логично и пазарно обяснение), Пощенска банка събира по 50,00 лева. Важно е да се отбележи, че това става без да се променя тарифата с неясно основание. Въпреки шума по случая в някои медии, нито една институция не се напъна да си свърши работата. Докато министър Найденов и министър Трайков поне проявиха заинтересованост, къде се спекулира с цените в поверените им сектори, тук нито министър Дянков (поне като най-голям работодател, вложител и закрилник), нито многоуважаемия г-н Искров, се интересуват какво се случва. Дали скоро няма да въведат и такса за влизащите и преминаващите покрай клоновете им ?

В неудържимия стремеж за по-голям пазарен дял и клиентска база, банките наляха необезпокоявано много финансови средства в сивия сектор на икономиката. Докато открито декларираха тази своя политика и подкрепа с реклама чрез всички средства за масова информация, и включването й в официалните им тарифи държавните институции много успешно се изолираха от явните нарушения, застрашаващи сигурността на банковата система. Загадка остава къде бяха и защо не реагираха в този период правителството, БНБ, НАП, НОИ, министерство на труда и социалната политика.  Грижейки се експертно и професионално за парите на вложителите, банките ги раздаваха на граждани и фирми стъпвайки на недоказани доходи и черни тефтери. Ако си мислите, че носят отговорност за авантюристичните си и осъзнати рискови действия, жестоко сте се излъгали. Отговорността се носи от все още коректните кредитополучатели, които трябва да платят сметката на ръководствата на частните търговски дружества-банки.

Докато правителство, граждани и бизнес с лишения и жертви се опитват да балансират между замразените или намаляващи приходи, и постоянно нарастващи разходи, в банковата система такъв проблем няма. Там проблема е колко голяма да е печалбата, и колко от нея да се отчете като провизии. Благодарение на добрата обезпеченост на кредитите, при тяхната реализация банките си възстановяват отпуснатите средства, както и тези заделени за провизии (ако изобщо ги заделят, а не е само счетоводно отчитане). Провизии, които надлежно са калкулирали и събрали от коректните си клиенти и оставащи им като допълнителен финансов бонус за „добре” свършена работа. На практика при сегашните условия на работа и постоянните облекчения от страна на БНБ, банките до голяма степен имат изгода да се поддържа високо ниво на лошите кредити. Това е единственото стабилно във времето оправдание за поддържането на високи нива на лихвите по кредитите. Дава им възможност да спечелят от един лош кредит колкото преценят за необходимо.

Липсата на истинска пазарна конкуренция изграждаща дългосрочно доверие у потребителите към банките. До началото на кризата голяма част от конкуренцията се състоеше в укриването и предоставянето на подвеждаща информация, при разясняване на условията по актуалните продукти и услуги. Малко ред се сложи със задължението да се обявява годишния процент на разходите (ГПР), и с въвеждането на европейския формуляр за предварителна информация, но като цяло старите практики и традиции се запазиха. Сегашната според банките „конкуренция”  в лихвените проценти по кредитите си остава само добре планирана PR кампания без голям ефект но добре звучаща в публичното пространство. Тази популистка „конкуренция” успешно е неутрализирана от предварително поставените от банките условия в „договорите”.

Значителна част от постоянно нарастващата гарантирана работа, увеличаваща се клиентска база  и голямо количество евтин финансов ресурс, не е резултат от усилията положени от банките. Вместо да се напъват и да правят разходи , да губят време за несигурни резултати, голяма част от тази дейност банките са прехвърлили на правителството (не само действащото). Само в Република България може да видите как „банкерите” открито, нагло и безнаказано си позволяват да заплашват едни от символите на държавността и демокрацията – парламента и правителството, които вместо да ги поставят на мястото им взеха, че им изпълниха към момента желанията. Също така „банкерите” доказаха, че играейки си със страховете на хората могат да манипулират институциите. Това е една много малка част от повърхността на айсберга-банкова система. Финансовите измами и неравнопоставеното положение при сключване на „договори”, с т. нар. финансови институции не е проблем само в Република България. Тук обаче той е придобил застрашителни размери, след като няма институция, която да следи и реално да защитава и без това нищожно малките права на банковите клиенти. След като потребителя е оставен сам да се оправя в непозната за него материя и в условията на информационно затъмнение да направи информиран избор, би било добре като последна предпазна мярка на рекламите и „договорите”, за кредити и кредитни карти да има надписи от рода на: „ВНИМАНИЕ !!!!! – кредита може сериозно да увреди не само вашето здраве и бъдеще, а и това на вашето семейство !!!!!”

Следва продължение - 3 последна част

Марин Маринов 

Прочетена 1923 пъти Последно променена в Неделя, 17 Март 2013 12:43
Влезте, за да коментирате